Хайдутин ставам, либе ле!

Благовест Митков

Прибра се вкъщи Митева и що да види - в средата на кухнята стои мъжът й, облечен в народна носия, обут в цървули, с калпак на главата и с пушка на рамо.
- Какво става, Кузмане?
Погледна я Кузман свъси вежди-гайтани и отвърна фолклорно:
- Ох, не питай, либе ле! Грабнал съм пушка-бойлия и тръгвам вече, отивам!…
- Боже, Кузмане! Къде отиваш?
- Отивам, либе, отивам, в Стара планина! При хайдушкото кладенче!
- Кузмане, ти си се побъркал!
- Не съм се хич аз побъркал, но друг си изход аз нямам! - тежко въздъхна съпругът й. - Та, сбогом, либе, прощавай! Пътят е страшен, но славен!
Тъй и Митев рече пък тръгна решително към вратата.
- Стой, Кузмане! - спря го тя. – Какви  хайдушки кладенчета? Какво ще правиш в Стара планина?!
- Пътища ще завардвам! - отвърна той. - Пътища, още пътеки и тия тесни клисури! Кервани там ще пресрещам, тежки търговци ще хващам, ще хващам, още обирам, жълтиците ще им взимам!
- Кузмане, опомни, се! Никъде няма да ходиш!
- Нямам друг изход, изгоро! Че щерка имаме  хубава, хубава още гиздава!
При тези думи от очите му се отрони гореща мъжка сълза, която той отри с ремъка на пушката си.
- Имаме Кузмане! - избърса с палец втората му сълза съпругата. - Ама какво общо има тя с тоя маскарад?
Нова въздишка се откърти  от гърдите на юначния Кузман.
- Хайдутин ставам, либе ле! Ако не стана хайдутин, откъде пари ще взема заемите да върна, дето ги за тия пусти балове да я облечем теглихме, балове още журове и абитуриентски купони?!
При тези думи той отмести жена си от пътя си и излезе. Митева безпомощно се отпусна на най-близката табуретка:
- Ох, побъркахме се около това абитуриентство на детето! Балът мина и замина, а той още не може да дойде на себе си! Добре, че пушката и сабята не са истински! В лудницата може да го приберат, но поне няма да го арестуват!
После стана и започна пържи едно яйце – вечерята за двамата...