Хавайски китари

Представях си, че като се пенсионирам, ще изпълня съвета на чичо ми: яж и леж. Но много скоро ударих глава в горния праг със 174-левовата си пенсия. И тръгнах да си търся работа, та да сколасвам някак с безбожните разходи за ток, парно, вода, телефон и храна. Уверих се, че в голямата си част работещите пенсионери се захващат за работни места, които трайно са без мераклии. Но все пак са места за работа... Това сподели преди време работеща пенсионерка в България.
Според данни от 2012 г. у нас работещите пенсионери са 94 802. От тях 43 433 души са на 64-годишна възраст. Това обяснява и факта, че през 2001 г. имаме 1 879 381 пенсионери с навършени стаж и възраст, а през 2012 г. броят им намалява на 1 592 009. Около 80 на сто от работещите пенсионери у нас го правят заради недостиг на доходи или да си увеличат пенсията, отчита Евростат. Ето го разковничето за този неистов ентусиазъм у възрастните българи. Те не отиват да работят заради това, че им е омръзнало да се почесват зад ухото, или пък са се уморили от пътувания по белия свят като едни японци или германци. Не, те правят това заради немотия и обидено достойнство в залеза на живота си.
От Евростат правят уговорката, че не само българските пенсионери имат желание да се трудят. Имат това желание и възрастните в Норвегия и Дания примерно. Малката разлика е, че там те работят не за пари, а заради удоволствието, удовлетворението да се чувстваш полезен, да не изпаднеш в социална изолация, да тренираш психиката си. При това не в изтощаващи условия и времетраене, а в щадящ режим за бели хора. И не зависят от адекватната заслужена пенсия, която сама по себе си е достатъчна за "яж и леж", плюс екстри като почивка в съпровод на хавайски китари...