Хартиени закони

Закони у нас колкото искаш. Стари, нови, променени, натъкмени. Повечето от тях обаче са само на хартия, защото остават неизпълнени и скътани в чекмеджета. Но... безкрайна е чиновническата немарливост и безгрижие. Защото няма как иначе да се нарече бездействието на финансовия министър, който... "пропуснал" да подготви подзаконовите текстове към Закона за семейните помощи за деца. Или простичко казано, да изготви наредба, с която да се регламентира изплащането на месечна помощ от 100 лв. за семейства, чиито деца не могат да бъдат настанени в общински детски градини. Доста време, цели 6 години, бюджетар номер 1 нехайно си е живуркал, лишавайки родителите на малчуганите от полагащата им се сума.
Е, вярно, не става въпрос за дебела пачка финикийски знаци, а само за една стотачка, но за някои това са куп пари. Да де, за чиновника, който има работно местенце и голяма заплата, сигурно това са джобни за един ден. Той не е изправен пред угрозата да се чуди как да нахрани децата си или да ги зарадва със скъпи подаръци... А за много българи да отгледаш своя рожба става все по-трудно, за някои - и невъзможно. Вече години социолозите тръбят, че нацията ни се топи, че младите загърбват родината и тръгват на гурбет. Управляващите мълчат, а политиците се напъват да ни облъчват с лицемерието си, че децата на България са тяхната кауза. Но забравят, че за това са нужни усилия, контрол и изпълнение на законите, които те сами коват.
За сетен път преоткриваме всеизвестната нашенска поговорка, че законът е широка врата в полето - само баламите минават през нея. Хитрите я заобикалят. Лошото е, че последните стават все повече. И когато седнат на трона на властта, започват да си измислят нови закони или да променят старите, за да обвият собствените си мераци и интереси с тях. И да завоалират некадърността си и бъркането в меда.
"Законите у нас са като наденичките. По-добре да не виждаш как се правят", казват реалистите.
Прави са, нали?