Хармония на духа и на мисълта

Тиха и спокойна, но излъчваща огромно интелектуално обаяние и извисено благородство е често срещаната сред множеството в забързания поток на времето фигура на Пенчо Стоянов. Едно име на многостранна личност, която обхваща в себе си, по-скоро обединява по невероятен начин композитор, музикален теоретик, учен, музиковед, публицист, лектор, общественик, редактор, коментатор, научен ръководител и още, и още... През последните немалко години той е неизменна, често срещана личност в цялостния музикален живот. Ще го видим на концерти, спектакли, научни конференции, симпозиуми, творчески заседания, в академичните учебни зали и стаи... Винаги жизнен и изпълнен с енергия, с артистично излъчване и неизменна добронамереност. Не че нямаше трудности и препятствия от различен характер, които понякога го огорчаваха. Но той запази и запазва облика си на етична и всеотдайна личност с огромно интелектуално излъчване.

Съдбата бе благосклонна към мен и имах щастието да срещна още в ученическите, в младежките години този чудесен и обаятелен човек, да преживея в годините неговото оформяне като композитор и музикант, като педагог, преминал през всичките стъпала като асистент, преподавател, старши преподавател, доцент, професор, доктор и - да се надяваме - в близко време академик, което той напълно заслужава!
Миговете, часовете, дните, годините, през които имах възможността да го срещам, да разговаряме, да беседваме, да осъществим някои съвместни идеи, намерения, ме изпълват с незабравими преживявания.
Няма да изреждам, да изброявам творческия и музикантския обхват на произведенията, на творбите, на научните трудове, студии, статии и прочие. Само броят им да бъде споменат, няма да стигнат редовете, страниците на този скромен портрет на композитора и теоретика. Надявам се това да ми бъде простено и от читателите, и от него самия. Ще се опитам да отбележа само някои неща от

огромното творческо и научно дело

на Пенчо Стоянов.
Творческият свят на Пенчо Стоянов е безбрежен и всеобхватен, обединяващ сфери на интимното и общочовешкото, на обществено значимото, дълбоко душевното, драматичното, трагичното.
Три са основните области, в които се проявява и изявява Пенчо Стоянов:
1. Композицията, музикалното творчество.
2. Музикалната теория, науката, научното изследване.
3. Педагогията, педагогическата дейност, педагогическият процес.
Формирането и изграждането на композитора и музикалния теоретик Пенчо Стоянов се дължи на неимоверен и упорит труд, воля и стремеж за овладяване на професионалното майсторство и усвояване на традициите и постиженията в световната музикална съкровищница, на съвременната музикална култура. Негови преподаватели и духовни учители са такива изявени музикални творци като Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев, музикални учени като Стоян Джуджев, Камен Попдимитров. От огромно значение е общуването и научната подготовка с такива бележити съветски музикални теоретици и педагози като Владимир Протопопов, Сергей Скребков, Лев Мазел, Холопов.
Широката музикална култура, овладяването на композиционното майсторство се дължат на първомайсторите Панчо Владигеров и Парашкев Хаджиев. От тях той наследява

традициите на българската композиторска школа

Композиторът, музикалният творец неизменно доминира в цялостната творческа дейност на Пенчо Стоянов. Изумително е богатството и разнообразието на жанровете и музикалните форми, в които се излива, проявява неговата неизчерпаема инвенция и изобретателност. Музикалният език в произведенията на композитора се оформя и изгражда върху основата на интонациите и ритмите на нашата народна музика. Но същевременно е обогатен от богатия опит на съвременното музикално творчество на ХХ век. В музикалното творчество на Пенчо Стоянов се оформят няколко обособени музикални сфери - симфонична, камерна и камерно-вокална и хорова.
Пенчо Стоянов е преди всичко композитор симфоник. Неговият широко и богато разгърнат симфонизъм прониква и в камерните му творби. Сред симфоничните произведения се открояват четирите симфонии, четвъртата  - "Вяра", по стихове на Никола Вапцаров, симфоничната поема "На прощаване" по стихове на Христо Ботев, симфоничната поема "Драва", симфоничните "Търновски акварели", Сюитата към музиката на филма "Светлин Русев".
Симфонизмът на Пенчо Стоянов се изгражда върху богат тематичен материал с широко разгръщане на музикалната драматургия, на музикално-тематичното развитие, съпоставяне на сблъсъци, остри контрасти и музикални кулминации. Лириката се преплита с драматизма, понякога достигащ до трагедийност. Четвъртата симфония "Вяра" е едно от най-значителните произведения на композитора, редом с Втората симфония, посветена на Георги Димитров, Симфоничната поема "На прощаване". Отличителна черта на симфонията е органическото свързване на поетичното слово със симфонично разгърнатата музикална мисъл.
Към симфоничните произведения следва да се прибавят още Дивертименто за струнен оркестър, както и Концерт за струнен оркестър.
Не бива са се пропускат още Концерт за флейта, кларнет, фагот и струнен оркестър, Концертино за пиано и струнен оркестър, Концерт за две пиана и оркестър. Хасковската сюита и две рапсодии върху народни песни допълват, без да изчерпват, богатото симфонично творчество на композитора.
Във вокално-симфоничния жанр се налага широко и мащабно изградената Симфония-кантата "Летопис за началото" по стихове на Драгомир Шопов.
Сферата на камерната музика е необикновено богата откъм жанрове и инструментални състави. Без да бъде изчерпателно, в сферата на камерната музика ще бъдат отбелязани два струнни квартета (номер 1 и номер 2), Квартет за флейта, арфа, виола и пиано, Клавирен квинтет, Соната за пиано, три сонати за цигулка и пиано, множество пиеси за различни инструменти и музикални състави.
В сферата на камерната вокална музика се открояват солови песни с пиано като "Бащин дом", две песни по стихове на Младен Исаев, "Баща" по стихове на Павел Матев и др. Многобройни са песните за детски хор, а също и за смесен хор. Тяхното изброяване би заело много място...

Обширна, необикновено съдържателна, с огромен теоретичен принос

е творческата дейност на Пенчо Стоянов в областта на музикалната теория, науката, научноизследователската дейност. Тя се изразява в такива основополагащи трудове като "Контрастно-съставни форми", "Взаимодействие между музикалните форми", "Въведение в теорията на музиката", в които се налага, доминира изследователският, обобщаващият характер на научната мисъл. Към тези забележителни научни трудове в областта на музикалната теория следва да се добавят носещите условно наименование учебници като "Музикален анализ" в няколко различни варианта за Музикалната академия, за средните музикални училища, "Христоматия с музикален анализ", "Що е музикална тема". А към тях трябва да се добавят многобройните студии, статии, рецензии, научни доклади, изказвания на научни конференции, които очертават широк спектър на научна, на музиковедческа, на музикално-критична дейност.
Тази цялостно разгърната научна дейност е тясно свързана с огромната музикално-педагогическа дейност като професор и преподавател, лектор в Националната музикална академия, Софийския университет, университетите във Велико Търново, Благоевград, в немалко майсторски класове, консултации и други форми на педагогическа дейност.
В последните години с многото други изяви Пенчо Стоянов завърши и издаде обобщаващия и всеобхватен музикално-теоретичен труд "Хармония". Това е научен труд, а не учебник по хармония. Тази хармония в мислите и творчеството ми се иска да е хармония в душата и сърцето на композитора, на теоретика и педагога Пенчо Стоянов, който днес навършва 80 години.
Бъди жив и здрав, Пенчо, за много години, бъди винаги такъв, какъвто си!