Хафтар напусна Русия, без да подпише примирието
Лидерът на Либийската национална армия геренал Халифа Хафтар напусна Москва, без да подпише споразумението за прекратяване на огъня, договорено по-рано. Вече девет месеца в Джамахирията се водят боеве, а Русия и Турция постигнаха напредък в посредничеството си за спиране на огъня. Вчера бе обявено, че двете враждуващи страни са постигнали съгласие за примирие.
Хафтар помоли в понеделник вечерта да разгледа до вторник сутринта споразумението, което вече е подписано от ръководителя на признатото от ООН правителство Файез ал Сарадж. Но той напусна руската столица без да даде своя подпис, заяви говорителят на външното министерство на Русия Мария Захарова.
Главнокомандващият заяви, че предложеният документ игнорира много от исканията на Либийската национална армия (ЛНА).
По-рано медиите съобщиха, че на срещата в Русия той е поискал силите му да бъдат доведени в Триполи и да се сформира правителство на национално единство, което да спечели доверието на парламента, заседаващ в Тобрук.
Хафтар призова и за международно наблюдение на примирието без никакво участие от страна на Турция и безусловното изтегляне на „наемниците, докарани от Сирия и Турция“.
Споразумението, за което медиите съобщиха вчера, предвижда взаимно изтегляне на войските, прекратяване на огъня под контрола на Русия и егидата на ООН и прекратяване прехвърлянето на турски войски в Либия. Според него Русия би трябвало да контролира прекратяването на огъня и да изпрати в Либия делегация за наблюдение на този процес. Турция трябва да прекрати изпращането на свои военни в Триполи, а ООН ще осъществява международния контрол по спазване на постигнатите договорености за прекратяването на огъня. В рамките на примирието двете страни ще се върнат без каквито и да е условия на своите позиции. Либийската национална армия би трябвало да бъде натоварена с борбата срещу тероризма и терористичните организации, която ще се координира от ръководителя на Правителството на националното съгласие.
Документът предвижда контрол на морските и сухопътните граници, като на армията се възлага да обезпечава сигурността на нефтените и газовите находища.
