Гулагът на демокрацията

"Затворнически капитализъм", "търговски затвори", "затворническо робство" - така американски автори определят новото явление - приватизация на затворническия труд. Затворническата индустрия пуска на пазара 100% от военното облекло, 46% от бронежилетките, 21% от служебното обзавеждане. Благодарение на нея САЩ стават привлекателна страна за инвестиции в труда.
Примерът им е последван от други страни: Бразилия, Австралия, Естония, Великобритания, Швеция, Израел, Япония, Франция. Разработват се проекти в Чехия, Унгария, Литва, Украйна, България. В световен мащаб се заражда нов "затворнически капитализъм", "Гулаг по западен образец".
Частни затвори ще има и в България предвижда проектът на нов Закон за концесиите. Публикуван е на сайта на правителството за обществено обсъждане. С него се въвеждат изискванията на Директива 2014/23/ЕС от 26 февруари 2014 г. В превод тя е 135 страници. Мотивите: използване опита на частния сектор за постигането на ефикасност и иновации, създаване на публични ресурси, блага и услуги при високо качество и ползи както за публичния и частния сектор, така и за обществото. Парламентът трябва да гласува проекта преди лятната си ваканция.
Да чуем аргументите на г-жа Рашида Дати, френски министър на правосъдието (2008), за публично-частното партньорство: то има за цел "да намали общата цена, защото партньорството оптимизира цялата верига, от разработването до експлоатацията", Министерството на правосъдието възлага "на частния сектор отговорности, които той знае как перфектно да поеме".
Строежът на частни затвори е бързо развиваща се промишленост в Америка. И като всяка промишленост трябва да планира своя бъдещ растеж: колко килии ще са необходими, какъв ще е броят на затворниците след 15 години. Според английския писател Нийл Геймън за целта се използва "твърде елементарен алгоритъм, основан на въпроса какъв е процентът на децата на 10 и 11 години, които не могат да четат. И които определено не могат да четат за удоволствие... Грамотните хора четат художествена литература."
Частните затвори са печеливш бизнес, при който броят на затворниците е право пропорционален на получавания от акционера доход. През 2010 г. двете най-големи частни затворнически компании имат доход 3 млрд. долара. Все по-активно се използва публично-частното партньорство. Днес тези инвестиции се оказват по-ефективни, отколкото отпускането на средства за развитието на върхови технологии.

От военно-промишлен комплекс към затворническо-промишлен

Ген. Айзенхауер, главнокомандващ Съюзническите войски през Втората световна война и президент на САЩ (1953-1961), републиканец, през 1961 г. за първи път използва термина "военно-промишлен комплекс". Това е стратегически съюз между военните политици и военните индустриалци с цел печалба. Стимул е войната.
През 1989 г. Анджела Дейвис - член на партията "Черните пантери" и на компартията, символ на движението за правата на затворниците през 70-те години, два пъти кандидат за вицепрезидент през 80-те години, днес професор по философия - въвежда термина "затворническо-промишлен комплекс" (ЗПК), сравнявайки го с мощния военно-промишлен комплекс.
    С понятието ЗПК се описват припокриващите се интереси на държавата и промишлеността, които използват следенето, охраната на обществения ред и лишаването от свобода като решение на проблемите на обществото. Този комплекс включва публични, частни, детски и военни затвори, центрове за задържане на имигранти.
Според Анджела Дейвис "Затворите не премахват проблемите, те премахват човешките същества... Замислени са да прекършат човешките същества, да превърнат населението в екземпляри от зоологическата градина - покорни към нашите блюстители, но опасни един за друг."
Дейвис се бори за премахване на тази индустрия и на смъртната присъда в САЩ и в света. Авторка е на книгите "Расизъм с маска: размисли върху затворническо- промишления комплекс" (1998), "Затворническо-промишленият комплекс и неговото отражение върху цветнокожите общности" (2000), "Отмрял ли е затворът" (2003).
   
    Криминализиране   

Това е най-важната от четирите съставни части на ЗПК. Криминализират се бездомници, жени, млади цветнокожи, хора с умствени увреждания, политически дисиденти, имигранти. Така се съдейства за утвърждаването на мита, че социалните, политическите и икономическите проблеми са проблеми на правоприлагането. Сигурността на законопослушните може да се гарантира чрез следене, контрол и изпращане на определени групи хора в затвора.

Медии

Жизнеспоспобността на ЗПК зависи от налагането на митовете за престъпление и наказание, разпространявани от медиите. От Холивуд до редакционните статии във в. "Ню Йорк таймс" и новините по радиото и телевизията престъплението е огромен бизнес за медиите. Проучване на Ей Би Си нюз (1996) показва, че 76% от хората си създават представа за престъпление и ответните реакции - следене, агресивна полицейска политика, строги присъди - от статии в печата, а само 22% - от информация, получена по собствен път.
Полиция

През последните години военизирането на полицията драстично нараства. САЩ са станали театър на бойните действия, а жителите - потенциални военни цели за отстраняване.

Затвори

Целта е: тотален шпионаж, физически контрол, изолация. В края на 2010 г. в ЗПК са обхванати 8% от затворниците в 30 щата. Процентът е нисък, но темповете на нарастване - впечатляващи. В периода 1990-2010 г. затворническото население се увеличава с 18%, а броят на затворниците в частните затвори - с 80%. Една от тайните е в клаузите за гарантирано запълване на килиите - 80-100%, дори ако престъпността намалява.

В лоби бара на комплекса

Новата индустриална рожба се развива и с благословията на Американския законодателен съвет (АЛЕК), създаден през 1973 г. В него членуват над 2000 законодатели и изпълнителни директори на големи корпорации. Ръководни принципи: ограничена намеса на държавата, свободен пазар и федерализъм. Официално АЛЕК не е лобистка група, но през 2000-2011 г. трите частни затворнически гиганта са изразходвали 7 млн. долара за подаръци за политиците.
Уличната престъпност расте и дебне от всеки ъгъл. Властта не е строга към престъпниците. Мнозинството затворници са склонни към насилие. Затворите спестяват парите на законопослушните граждани, като изолират тези, които вредят на обществото. С подобни митове държавата допринася за екстензивното развитие на затворническия пазар. Затворите дори са "екологично чисти предприятия", нищо че унищожават околната среда и отнемат земя за своите "производствени нужди".

    Който открива училище, закрива затвор

Мисълта е на френския писател и сенатор Виктор Юго. Но тя не достига отвъд Атлантика. За 30 г. разходите за затвори се увеличават два пъти по-бързо от тези за здравеопазване или образование. В много щати броят на затворниците надхвърля броя на студентите. Шампиони са Калифорния, Флорида и Аризона. В някои региони хората зад решетките са 10-30% от числеността на населението.
През 2011 г. в САЩ има 1,5 млн. затворници срещу 1,1 млн. учители в средните училища. През 2012 г. ефективно изтърпяват наказание 2,5 млн. души, а 7 млн. са в графата "под наблюдение от затворническите системи". Или общо 9,5 млн. в лапите на затворническата система срещу 3,7 млн. преподаватели в страната. 
В периода 1970-2010 г. броят на затворниците нараства 8 пъти - от 300 000 на 2,3 млн., а на частните затвори - от нула на 150. Само за една година - 2011, в страната са закрити 2000 училища с 320 000 ученици.
През 2013 г. в Чикаго, известен като третата образователна сила и града с рекордна престъпност, са закрити 50 училища, предимно в бедните квартали с малцинства. А във Филаделфия (щата Пенсилвания) - 23 училища, което е една десета от общия брой. Но е открит най-големият затвор в щата - за 5000 затворници. За построяването му са усвоени 400 млн. долара.
Група студенти от Колумбийския университет научават през 2013 г., че той държи 230 432 акции на пазарна цена 8 млн. долара в Американската изправителна корпорация - крупна частна корпорация, която владее затворническия пазар. Учащите имат достъп само до 10%. В писмо до ръководството те настояват учебното заведение да не извлича печалба от затворническата промишленост.
На 22 юни 2015 г. Съветът на попечителите обявява решението си: оттегляне от индустрията на частните затвори, провеждане на политика, която забранява реинвестирането в компании, управляващи затвори. Така един от най-богатите университети става първият, който скъсва с този сектор. Студентската победа повлича верижна реакция. Обединената методистка църква и фондацията на Бил Гейтс също се оттеглят.
 
Бъдещата идеална държава...

Аболиционизмът е движение за премахване на робството и за освобождаване на робите. Заражда се в края на ХVІІІ век. През 1997 г. се появява движението "Критична съпротива", сред чиито основатели е Анджела Дейвис. Участниците в него се борят за формиране на масово движение за разрушаване на затворническо-промишления комплекс. Те издигат лозунгите "Разрушаване, промяна, строителство"; "Някога нямаше затвори. Този ден отново ще настъпи"; "Стената е само стена и нищо повече. Тя може да бъде разрушена".
В книгата си "Закритият свят Америка" Виктор Оръл, бивш офицер от Управлението на затворите в щата Невада, пише: "Страшно е да си помисли човек, че днес САЩ разглеждат затворническата индустрия като потенциал за бъдещата идеална държава, в която затворниците ще създават блага за шепата облагодетелствани от системата."

След 1980 г. в Калифорния са построени 22 затвора и един университет

Белгийска фирма търси шефове, които не се страхуват да "отидат в затвора"