ГРОБЪТ
/ брой: 44
Знае се предсмъртното желание на Апостола на свободата: "Ако ме обесят, поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знай, а ако ме пратят на заточение, ще ми изгният костите надалеко". Като прочел тези думи, Николай Хайтов си е казал, че това да е "единственото основание да се търси гробът на Левски, то би било напълно достатъчно да го търсим и да не отдъхнем, докато не го издирим". Сега всеки, който мине покрай "Св. Петка Самарджийска", нашенец или чужденец, може да се поклони и да се прекръсти пред святото място, където е препогребан Левски. От събота, 18 февруари т.г. - Месопустна задушница, ден, в който православните посещават вечните жилища на скъпите си покойници и им палят свещи, тържествено бе открита паметна плоча върху стената на софийската църква "Св. Петка Самарджийска". Надписът гласи: "В олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на свободата Васил Левски - йеродякон Игнатий". Плочата е от черен гранит, тежи 350 кг и бе монтирана още на Игнажден, благословена от решение на Столичния общински съвет от май м.г. Проектът е на скулптора Александър Хайтов и архитекта Здравец Хайтов, синовете на писателя. Родолюбивото начинание е на фондация "Николай Хайтов" и телевизия СКАТ.
По-запознатите знаят перипетиите около този знак "за памят на потомството". През 1987 г. по идея на акад. Николай Тодоров и с решение на БАН такава плоча бе поставена, после по нечия приумица бе свалена, на нейно място през 1992 г. бе сложен месингов надпис, но и той изчезна, за което вината бе хвърлена на прехранващите се от вторични суровини.
Дано този свещен знак ни надживее, нас и поколенията, дето идат след нас. Някои не го искаха. Такива учени като акад. Тодор Павлов и послушниците му - денационализатори. Как ще допуснат "една църква да се превърне в национално светилище", още повече, че наблизо ще е бъдещият паметник на Ленин. Такива като археолозите и историците, които изпълниха поръката - да заличат следите, резултат от което бе изчезването на скелет номер 95. Как да се примирят с вмешателството в тяхната "светая светих" на един лаик, пък бил той голям писател, че отгоре на това да признаят превъзходството му. Пък и завистчицата просъска от душите им. Ако мислите, че на тоя фронт всичко е спокойно, лъжете се. Дори в деня на откриването на плочата акад. Константин Косев хвърли съчки в огъня: "Това са приказки на маниаци. Спекулация, невероятни измислици. Сериозните историци изобщо не се хващат с такива наивности". Жени Божинова ни припомни фарисейщината на сериозни историци и общественици, които твърдяха, че гробът на Левски бил в цяла България или че е в сърцата ни. И Велислава Дърева припява в тоя хор: "Едно не искаме: да видим гроба на Левски. Гроб не ни трябва. Апостола ни трябва". Все едно, че чета статията "Идея, а не гроб и кости" на акад. Владимир Топенчаров, който никак не ще да се отклонява вниманието "от нетленните идеи на Левски и да се насочва към тленните останки, които спокойно си лежат някъде, макар и неизвестно къде, в българската земя". А сам Левски е искал всякой да му знае гроба.
Най-сетне близките на Хайтов ще си отдъхнат, че Николай Хайтов може вече да почива в мир, защото да се открие и признае гробът на Апостола за него беше мисия. В разгорещения спор писателят влезе по-късно. От страниците на списание "София" дискусията се пренесе в "Работническо дело", "Пулс" и "Литературен фронт", Юри Жиров пусна филма "Легенда за Левски", в "Работническо дело" направихме "кръгла маса" да се види докъде е стигнало проучването. И когато една статия на проф. Христо Христов в "Поглед" показва, че създадената комисия начело с акад. Димитър Косев замазва дискусията, Николай Хайтов е потресен и се впуска в битката. За няколко месеца написва "Последните мигове и гробът на Левски", книгата излиза в тираж 58 137. После ще издаде още три книги и ще състави четири сборника с исторически и археологически свидетелства, ще се "бие" на много фронтове, но открито, без да се окопава, ще воюва с изопачаването на историята, с умишленото замаскиране на факти и преправяне на документи... Епопеята е описана в новата книга "Николай Хайтов и спорът за гроба на Васил Левски" на литературоведа Ивайло Христов, който обобщава: "За Николай Хайтов проблемът за гроба на Васил Левски не е самоцелен или некрофилски, а е въпрос на идея, пряко свързан с националното достойнство и чест на българина, с неговото историческо чувство".
И друго, на 19 февруари т.г. от президента Плевнелиев научих, че Левски имал визия. Затуй ли днес политиците го ситуират в своя угода?