Грешна справедливост

Зажаднялото за справедливост общество настръхна срещу странно и неочаквано съдийско решение. На съдията Калин Калпакчиев, който от години като "Давид срещу Голиат" води битки срещу корумпираната съдебна система, спуснатия "отгоре" главен прокурор и срещу нагласения от ГЕРБ и ДПС Висш съдебен съвет. Същият Калпакчиев разочарова всички, които вярваха в неговата етика, морал и професионализъм. Да освободиш с абсурдни мотиви 7 години предсрочно убиеца на студента Андрей Монов! Убиеца на доброто, умното 20-годишно момче, което сега трябваше да е на 32, със семейство, деца, професия и щастливо бъдеще. Момчето си отиде нелепо преди 12 години, озовавайки се на грешното място в грешния момент, прободено два пъти в гръб от пияния и озверял Джок Полфрийман.

Незнайно защо съдията уважи мнението на съмнителна неправителствена организация - Български хелзински комитет, че австралиецът се бил поправил в затвора и станал човек. Защо съдията игнорира обратното становище не на друг, а на затворническата управа, наблюдаваща от 12 години продължаващата агресия на Джок. Да, убиецът е променен, но само на външен вид - направо неузнаваем, слаб, с херувимско лице, без оня нагъл поглед на наркоман-убиец, който не се разкайва, без брадата и скинарската прическа. Заблудил е съда, че е нормален?! И Калпакчиев го пусна да си ходи по живо, по здраво. Без дори да си е платил кръвнината за съсипания млад живот и почерненото семейство. 

Грешна справедливост! Крещяща несправедливост! И естествено, от нея веднага се възползваха "циркаджиите" в политиката. Самопровъзгласилите се "патриоти" - "воеводи" и "атакисти". Всепризнати професионални популисти! Недоразумения във властта без морал, за които нищо не е свидно и неприкосновено, камо ли човешката мъка. Наскачаха като жаби от гьола и закрякаха за "справедливост". Нищо, че за 3 години във властта нищо не свършиха, за да види обществото възмездие за престъпленията и чувство за удовлетворена справедливост. Ама нали идат избори...