Грешка със стогодишна давност

Сто шестдесет и шест затворници има в момента в концлагера в американската база в Гуантанамо. Това не е новина. Вашингтон всъщност никога не е криел колко и какви затворници има там. Миналата седмица обаче Пентагонът официално публикува списък с 48 затворници (двама от тях вече са покойници), които никога няма да бъдат освободени. Те обаче няма да бъдат и съдени, защото няма достатъчно законови доказателства за съдебно преследване. А пък няма да бъдат пуснати, защото специален трибунал е сметнал, че са твърде опасни да бъдат на свобода. Оказа се, че списъкът с безсрочно задържаните затворници е подготвен още от 2010 година, но е останал тайна за обществеността. Той включва 26 граждани на Йемен, 12 афганистанци, трима от Саудитска Арабия, двама от Либия, един от Кения, един от Мароко и един от Сомалия.

Затворът Гуантанамо е лагер за извънсъдебно задържане със сграда за разпити на САЩ, разположен в залива Гуантанамо в Югоизточна Куба. Сградата е пригодена през 2002 г. от администрацията на Буш за задържане на политически затворници от войната в Афганистан, а по-късно - и от войната в Ирак. Сградата често се среща и под името G-Bay или Gitmo заради военната абревиатура GTMO.
Участъците за задържане се поделят на 3 лагера: Лагер "Делта" (който включва Лагер "Еко"), Лагер "Игуана" и Лагер "Екс-Рей", последните два от които са затворени

Символ на защитената свобода или на трагично предадената свобода е затворът? Какво се случва зад жицата, обграждаща този строго секретен обект, е внимателно пазена държавна тайна.
Военноморската база в Гуантанамо Бей влиза в историята, когато през 2002 година пристига първата вълна затворници, смятани за "едни от най-опасните, най-добре обучените и жестоки убийци на Земята". Противоречията в Гуантанамо са олицетворение на борбата на Америка и деликатните въпроси около нея да задържи враг, който не носи униформа, няма адрес и не би обявил примирие извън американските съдилища.

Снимките на затворници с окови и вързани очи, седящи на колене пред телените мрежи, предизвикаха яростни спорове в цял свят за условията, при които се държат в лагера в американската военна база хора, обвинени в тероризъм

Всъщност затворът в Гуантанамо отдавна е обект на претенции от страна на правозащитни организации в цял свят, които твърдят за нечовешки условия там, за мъчения на затворници и за тотално незачитане на човешките права. Срещу концлагера се обявиха и много американски политици. Президентът Барак Обама също прояви здрав разум и обеща през първия си президентски мандат да ликвидира този затвор, като се преместят арестантите по други затвори, в това число и в други страни (да си припомним, че и България прие един концлагерист от Гуантанамо). Нещо повече - само два дни, след като за втори път влезе в Белия дом, Обама официално подписа документ за затваряне на затвора в Гуантанамо. За подписване подписа, но Конгресът набързо блокира решението му. А Държавният департамент на практика спря ликвидирането на затвора в Гуантанамо. Дипломатът Даниел Фриед, който оглавяваше ликвидацията, е пренасочен към друг отдел. Той вече отговаря за контрола над изпълнението на санкциите към Сирия и Иран. А именно Фриед трябваше да убеди другите страни да приемат затворниците от злополучната каторга в Куба. В мисията си обаче дипломатът не показа особени резултати: за малко повече от три години от Гуантанамо са изведени само 166 затворници от 242. Сега задълженията на Фриед се изпълняват от главния съветник на департамента по юридическите въпроси.

В целия свят настояват за незабавното закриване на затвора в Гуантанамо. Затворът е смятан за позорно петно в историята на САЩ, тъй като на задържаните е отказана правна помощ и habeas corpus, a разпитите се осъществяват чрез спорни техники (физическо насилие, забрана за заспиване, излагане на силен шум, задържане под вода) в продължение на месеци и дори години

Затворът за международните терористи в Гуантанамо се появи през януари 2002 година, когато там бяха докарани от Афганистан първите 20 души, обвинени в "участие в бойни действия на страната на ислямските терористи" - талибаните.
В Гуантанамо също така се държат уйгурски сепаратисти, които САЩ отказват да предадат на Китай.
Задържаните в Гуантанамо лица трябва да бъдат съдени от специална военна комисия, а статутът им на комбатант (enemy combattant) се определя от особен трибунал. Тези две институции са сформирани от Министерството на отбраната на САЩ. Лице, което е признато от особения трибунал за комбатант, може да остане в затвора безсрочно.

Повече от 100 арестанти започнаха гладна стачка в началото на февруари с искане да се прекрати задържането им без присъда. Много от тях са задържани повече от десетилетие

Не е известен броят на обвинените във военни престъпления, знае се само, че досега седмина затворници са признати за виновни от военен съд. Други шестима са дадени на съд, сред които Халид Шейх Мохамед, самообявил се за организатор на атентатите от 11 септември 2011 г., и Абд ал Рахим ан Насири, съден за атентата срещу военния кораб "Коул" в Йемен през 2000 г. Има висящи обвинения към други двама затворници, а по думите на главния военен прокурор се готвят обвинения към още седмина.
Повечето затворници в Гуантанамо нямат предявени официални обвинения. Според данни на организацията "Международна амнистия" и на други правозащитници, в Гуантанамо затворниците са подложени на санкционирани от правителството и президента на САЩ мъчения. В отговор на тези обвинения Пентагонът заяви, че такова отношение не може да се определи като нечовешко.
Интересно е, че в самата Америка твърдят, че издръжката на един затворник в Гуантанамо струва колкото обучение в най-скъпия колеж. В обикновен американски затвор за всеки арестант годишно се дават 25 000 долара, което е тридесет пъти по-малко, отколкото в Гуантанамо. Тази скъпа издръжка обаче не е заради прекрасните условия в този концлагер.
И докато правозащитните организации са загрижени за правата на арестантите в Гуантанамо, като че ли от вниманието на световната общност се изпуска един друг, по-съществен аспект на проблема - грешка със стогодишна давност. Става въпрос за самата база Гуантанамо бей, която се разполага на кубинска територия. Кубинските власти неведнъж са се обявявали за незабавното връщане на тази част от нейната национална територия. "Ние ще започнем по-решително да настояваме за затварянето на базата", неведнъж е заявявал кубинският лидер Раул Кастро. И Куба настоява, предлага да се започнат конструктивни преговори. В отговор обаче получава абсурдни и неприемливи условия. През май външният министър на Куба отново поиска Вашингтон да закрие затвора в базата си и да върне територията на Хавана. Изказването на Бруно Родригес Парила пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева дойде ден след поредното обещание на президента на САЩ Барак Обама да закрие военния затвор, защото нарушава американските интереси. "Ние сме дълбоко обезпокоени от правната бъркотия, която поддържа постоянното и брутално нарушаване на човешките права в незаконната военноморска база в Гуантанамо, територия на Куба, заграбена от САЩ, център за изтезания и смърт на затворници", каза Парила по време на разглеждането на доклад за човешките права в Куба. Хавана също така за пореден път подчерта, че никога няма да се откаже от земята си, окупирана от САЩ още преди век. Вашингтон от своя страна обаче продължава да настоява на станалите вече банални условия: за да започне равноправен диалог с Куба, тя "трябва да предостави на кубинците свобода на словото и правото да искат от правителството да не се държат лошо с мирните дисиденти, да освободи политическите затворници" и т.н. в същия дух.
Често се чуват и обвинения, че Русия се кани да изгражда своя военноморска база в Куба. Миналата година дори се наложи руският външен министър Сергей Лавров официално да опровергава подобни истерични информации. Той уточни, че Москва няма намерения да гради бази по света, в това число и в Куба, но за руският флот е важно да има материално-технически възможности в други страни за попълване на припасите, почивка на екипажите, ремонт на корабите. Подобни споразумения Русия има с доста държави, такива възможности са обсъждани и с Хавана.
Затова пък американската база се намира само на 25 км от едноименната столица на кубинската провинция Гуантанамо. А самия град е само на 900 км от Хавана. На върха на хълма от кубинска страна като на длан се виждат цялата база и заливът. Оттам се виждат не само казармите, сградите, офисите и корабите, но и железните покриви на затвора "Делта".
Всъщност заливът Гуантанамо географски и във всякакъв друг смисъл е прекрасно убежище за флота и заради това винаги е бил привлекателен за европейските колонизатори. Още през 1741 г. например в залива влиза английски военен кораб и войниците на нейно величество окупират местността. Те възнамерявали да обявят тази част на острова за владение на британската корона. Испанският гарнизон в град Сантяго де Куба заедно с местното население успяват да прогонят британците.
В началото на ХVIII век САЩ започват експанзията на Куба, възнамерявайки икономически и физически да завладеят острова. През 1898 година американците, уж помагайки на кубинските патриоти да се освободят от испанското господство, вкарват в Куба свои войски и завземат залива Гуантанамо. Испания с помощта на своя ескадра блокира пристанището Сантяго. Парадоксално, но факт: малкият отряд американски морски пехотинци, без опит в бойните действия, едва ли би могъл да се противопостави на испанските конкистадори. На помощ обаче му идват кубинците от Освободителната армия. Ето така борците за свободата на Куба неволно помогнали на американците да осъществяват плановете за контрол над тази страна.
От януари 1899 до 20 май 1902 г. войските на САЩ окупират Куба, насаждайки на острова своите закони и ред. Вашингтон налага на Хавана невероятното споразумение - т нар. "поправка Плат" (на името на автора й, американският сенатор Оруил Плат), която предоставила на САЩ правото да се намесват във вътрешните работи на Куба, а също и безсрочна аренда на базата в Гуантанамо. В този договор в частност е била установена фиксирана цена на арендата - "2000 песо в златна валута на Съединените щати" годишно. Днешният статут на базата се регламентира от договор от 1934 г., подписан след поредица от държавни преврати в Куба в началото на 1930-те години. В резултат цената на арендата е вдигната до 3400 долара! Арендата се осъществява на правата на екстериториалността, което означава например, че риболовът в залива е забранен за местното население. През 1934 година под натиска на общественото мнение позорната "поправка Плат" била отменена, но вместо нея в новия договор било посочено, че САЩ могат да се откажат от базата само по взаимно съгласие на двете страни. Хавана отдавна е съгласна, но Вашингтон не ще и да чуе. След революцията Куба се отказва от тези пари, обявявайки договора за позорен. Фидел Кастро е приел само веднъж такъв чек (през 1959 г. - първата година от неговото управление). Настоящото кубинско правителство смята присъствието на американците в Гуантанамо за нелегална окупация на този регион и се опитва да докаже, че подписаният в началото на ХХ век договор нарушава член 52 от Виенскaта конвенция за правото на договорите от 1969 година.
На практика САЩ осъществяват свой държавен суверенитет на тази територия безусловно и в пълен обем, а юрисдикцията на Куба има чисто формален характер. Това бе признато и от Върховния съд на САЩ през 2008-а. "От практична гледна точка Гуантанамо не е чужбина", постановиха съдиите.
Самата база Гуантанамо бей заема площ от 117 квадратни километра. В нея има близо седем хиляди души, включително към 1500 военни моряци и 2000 цивилни специалисти, а останалите са членове на семействата им. Заливът може да приеме до 50 кораба. Базата Гуантанамо бей отдавна няма за САЩ никакъв стратегически или военен смисъл, смятат всички международни експерти. Тя има само политическо значение - да се държат кубинците в постоянно напрежение.
"Обстоятелствата, при които САЩ заеха Гуантанамо, са не по-малко зловещи от действията на американските власти там през последните 10 години", твърди пред в. "Ню Йорк таймс" Джонатан Хансен, университетски преподавател от Харвардския университет. "Гуантанамо е символ на лицемерието, даже ако забравим последното десетилетие", убеден е Хансен.