Грешка поради престараване

Сериозна институция е Външното министерство! С цялата елегантност, на която е способна, министър Екатерина Захариева е сбърчила изящните си вежди и е скръцнала със зъби да се види как аджеба консулът на републиката ни в Одрин не само е отменил тържественото честване на Националния празник 3 март, ами е разпоредил едноминутно мълчание на гостуващ специално за тържествата наш танцов ансамбъл в памет на загинали турски войници в Северна Сирия. Външно също сбърчило вежди и... Тук наивният читател ще си рече, че е последвала логичната заповед консулът ни в Одрин Васил Вълчев немедленно да си събере партакешите и с обществен транспорт, а не със служебни возила, да се прибере в родината и да иде във Външно, за да си получи от портиера заповедта за дисциплинарно уволнение.
О, наивни читателю! С цялата сериозност, на която е способно, Външното е "поискало обяснения" от патриота на Република Турция Васил Вълчев. Да се смееш ли, да плачеш ли?
Лесно ти е на теб, наивни читателю, защото ти реагираш първосигнално и не мислиш многовариантно и по-надълбоко. Проста работа: забравил е, че консул в Одрин е някаква временна служба, но постоянният му статут е на гражданин на България и като такъв трябва на първо място да уважава поне националния й празник и после всичко останало, включително жалейките по загинали турски войници. Не е за твоята елементарна глава да проумееш, че външната политика, и по-специално дипломацията, е висш пилотаж, на който малцина са способни. Ние за щастие имаме такъв пилот, учил за пожарникар, което е допълнително предимство при гасенето на международни пожари, какъвто тлее между Европейския съюз и Турция. Та не се ли превърна нашият пилотопожарникар в бързокрил пощенски гълъб, прелитащ между Брюксел и Анкара, за да ги сдобрява!
Ето, че измъкнахме изпод черджето ключа за обяснение на иначе необяснимата идиотщина на г-н Вълчев. А също за свенливостта на Външно, което трябва да се съобразява с висшите интереси на държавата. Този дързък анализатор Вълчев е преценил, че и той може да подкрепи, съобразно поста и възможностите си, усилията на настоящия ни първи партиен и държавен ръководител за укрепване на двустранния и международния достлук с Анкара. А не е ли вдъхновяващ пример за г-н консула решителността, с която Бойко Борисов върна на Труция преди няколко месеца политическите противници на режима, побягнали у нас.
Влез в положението и на Външно, наивни, неизкушени от голямата политика, читателю! То също трябва да се съобразява с много повече неща от голия патриотизъм и три пъти да мери, преди да отреже (фигуративно казано) една консулска глава. (Под "отрязване" тук разбираме преназначаване в някое по-безконфликтно кюшенце на планетата Земя, като например Берн, Амстердам или дори Рио де Жанейро.)
Защото, обективно погледнато, на 3 март в Одрин г-н Вълчев просто е допуснал досадна "грешка поради престараване". Навремето проф. Мирослав Янакиев ни даваше в час по стилистика в университета като пример за "грешка поради престараване" изписването от съществителното "педераст" като "педераз". Защото, след като се произнася "прас", а се пише "праз", логично е така да бъде и въпросната дума, а за едно "т", което никой всъщност не произнася, няма да издребняваме.