23 Ноември 2024събота21:03 ч.

Памет

Греховната социалистическа България!

Ние сме единствената страна от Източния блок, която подобрява позициите си през 1989 г. спрямо предвоенната 1939 г.

/ брой: 37

автор:Петър Карлуковски

visibility 2871

(продължение от вчерашния брой)

Постигната със съветските ресурси технологии и специализация в рамките на СИВ. С водещата роля на външнополитическите и външноикономическите фактори за прилагане на този път на развитие. Той може да бъде отричан сега от позицията на постигнатото или от позицията на съвременното световно развитие на информационните технологии и глобализацията, но за своето време, той успява да даде резултати особено за такова по-слабо развито общество като българското след войната.
Така че тъжната картина, която наблюдаваме днес на руйните на заводите (над 3 000) от времето на социализма, не са свидетелство за сгрешен модел за развитие на страната, което се потвърждава от историческите факти.


Стопанската модернизация
на България

по време на Студената война се реализира на едно средноевропейско ниво. България е единствената страна от Източния блок, която подобрява позициите си през 1989 г. спрямо предвоенната 1939г. изчислени на процентна база на БВП на глава от населението, а имено от 39% на 41%. Докато за другите страни се отчита регрес – например за Румъния са съответно 30 и 26%. Тази оценка е на базата на БВП на глава от населението при индекс 100 за 14-те страни от ЕИО на човек от населението до 1989г., равно на 100, БВП на човек от населението през 1939г. е 39%, през 1975г. е 53%, а през 1989г. е 41%. Показатели които потвърждават, че България е достигнала средното равнище на страните от Западна Европа.
За кратък исторически период България се превръща в индустриално – аграрна страна в която индустрията дава 58,5% от националния доход и 90% от експорта. Тук влизат както промишлени стоки от неселскостопански произход така и такива от леката и хранително – вкусовата промишленост.
Същевременно планомерно се осъществява модернизация на обществото. То преодолява патриархално – аграрната си структура. През 1989г. В градовете живеят над 70% от населението на страната срещу 20% през 1946г., когато 89,5% от населението е заето със селскостопански труд, а през 1989г. вече са само 18%. Настъпва качествен скок в образуванието и в началното, в средното и в висшето. То става общодостъпно, безплатно – 54% от редовното обучение са студенти през 1989г., които получават стипендии. Целият образователен процес е тясно обвързан с нуждите на икономическото развитие.
Подобряващият се стандарт и качество на живот, стабилността, сигурността и перспективността в развитието на страната обуславят и нарастващия брой на населението, до 9 милиона.
Освен в индустриалното развитие, образование и здравеопазване големите постижения в онова отричано време бяха и в

духовната сфера с
човешките взаимоотношения и култура

Непочтено това се премълчава даже от все още живите свидетели от интелигенцията.
Смайващ е беглия поглед на сравнение какво е станало за 29 години след 1944г. и за същия период след 1989г. на духовен срив. До 1974г. България има истински шедьоври в литературата – произведения на Димитър Димов, Емилиян Станев, Димитър Талев, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Антон Дончев. Поети като В. Ханчев, Валери Петров, Г. Джагаров, Блага Димитрова, Константин Павлов, Хр. Фотев, Дамян Дамянов. Имахме такива велики актьори като Константин Кисимов, Вл. Трендафилов, Апостол Карамитев, Григор Вачков, Цветана Манова, Стефан Данайлов, Мила Павлова, Стефан Гецов, Гоерги Гоергиев – Гец, Калоянчев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова и др. и др. Можем ли днес за 28 години да назовем по пет имена, които да се приближават до тях.
Точно в оня „мрачен период“ бяха създадени  филмови шедьоври  на века като „Козият рог“ на великия Методи Андонов, „Крадецът на праскови“, първия сериал „На всеки километър“. След време никой няма да знае, че в онзи „отричан период“ България изнася филми в 70 страни, с 813 международни награди. 300 български студенти са изпратени в 16 страни на издръжка на държавата да изучават филмово изкуство. Няма да знаят бъдните поколения, че в онзи период до 1963г. 17 години след 9 септември България поставя изключителен рекорд – разполагаме с 3 700 киносалона, а родината на седмото изкуство само 2 000!
Двадесет и пет години след 9 септември България заема второ, а дълги години 3 и 4 място в света по посещаемост на кината.

В истински подем е
изобразителното и музикалното изкуство

и архитектурата. Тогава е създаден Националния исторически музей, Националната галерия за чуждестранно изкуство, Националната художествена галерия. В невероятен възход в онзи трийсет годишен отрязък е не само елитарното изкуство, но и масовото. Гузно се премълчава, че тогава се създават и развиват 3 200 театрални, 570 естрадни и 40 състава за художествено слово. Хоровите оркестри надхвърлят 2 420 оркестъра, 120 танцови ансамбли съперничещи на Ф. Кутев. Над 4 000 библиотеки с над 18 милиона тома книги.
Българските творци и видни културни дейци са равно поставени в челото в Европа. Да имаше и цензура, потискане на духа, нагаждачи с връзки,  имаше и разочаровани и лични трагедии и трудни години за доста стойностни творци, но кое време и господстващ строй са били безгрешни.
Проблемите възникнаха за последващото ни развитие след 1989г., по-късно след разпадането на социалистическия блок, защото резултатите бяха постигнати в затворен регионален интеграционен  съюз в рамките на СИВ. И след неговото разпадане страните се оказаха неподготвени за конкуренцията на световния пазар. Това се отнася с особено голяма сила за България. Пример за подобна обвързаност с Европа е пред очите ни и това крие бъдещи рискове пред българската икономика.
Засилва се усещането в мнозинството българи, че тези над 30 години демокрация са враждебни за България, с задълбочаващ се упадък и демографски срив, в неспособност с достойнство, суверенно да прокараме нашия национален интерес. Толкова ли е трудно да се разбере, че членството ни в ЕС не се изразява в отстъпване на суверенитета ни, а да го използваме като инструмент за ускорено развитие и постигане на вътрешно политическите ни цели за силна просперираща държава.
Защо вече 30 години дирижиране се крие истината под „похлупака“ на комунистически режим, тоталитаризъм и пр. за този период на стремежът и усилията на българите за възход и разцвет на България.
Още по-големият въпрос е

защо не се изучава
изчерпателно

от подрастващите поколения, за да знаят истината с всичките й ползи и слаби страни?
Защо в германските училища се изучава хитлеристкия период от германската история?
Защо в съвременната българска демократична държава истината за полувековния период от нашата история целенасочено се зачерква? Усеща се даже страхът от миналото открито да се обсъжда, отразява и изучава.
Лицемерно е непрекъснато да се съизмерваме с онова отричано най-близко време от нашата история, вместо да се поучим от добрите и ложите му страни.

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 856

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 804

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 798

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 705

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 892

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 786

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 780

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ