Гражданската тревога на поета

Ивайло Христов

Книгата представя безпощаден поглед върху моралните изменения в живота ни през този драматичен и никога несвършващ "преход". Накратко те се свеждат до господството на неолиберализма, до унищожаването на държавата и държавността, до безпрецедентното разграбване на националното ни богатство и, разбира се, до драстичното разслоение на българското общество. Тоест - до пълното господство на хищническия потребителски нагон.
Водеща нишка във "Време за пируване" (издателство "Распер") е "сбъркаността" на нашето съвременно общество. И разбира се, причините за този процес. Оттук и "питанките", които провокират вижданията на Анибал Радичев. Защо страната ни е великолепна, но държавата ни е зле? Защо по селата е настанало кърджалийско време: масови кражби и непрекъснат терор. Как може да се съчетаят европейските ценности и страхът на хората? Има ли сливане на държавата с престъпността? И т.н., и т.н.
За съжаление, казват ни стиховете на Анибал Радичев, ние сме едно загиващо племе, което след години ще бъде претопено. И авторът с гражданската си чувствителност предусеща този мъчителен процес, страдайки, че България може да се превърне в "задния двор на Европа":

Бял и дъхав е хляба ти,
моя Родино.
Зелен е Балкана ти,
моя Родино.
Червено е твоето
гъсто вино, Родино,
което в кръвта ми тревожно шуми:
"Шуми Марица окървавена..."
                     ("Усещане за цвят")

В обществото ни наблюдаваме безличие, умора и апатия, зад които се крие безразличие и отчуждение. Някак неусетно в нашите нрави се загнезди формулата на отчуждението и егоизма "Всеки - за себе си, Бог - за всички нас", която е във фрапантно противоречие с християнското учение:

...Отрежете крилата ми!
Отрежете ги.
За какво са, кажете,
крила без небе?
                   ("Крила I")

Поетическото слово на Анибал Радичев не е просто регистрация на текущи, злободневни теми, а е болка и горък поплак за съдбата на страната ни през последните двадесет години. И същевременно предупреждение да не стоим пречупени и сгушени, когато умира държавата и Отечеството ни, когато загиват читалищата, театрите и българската земя.