Гражданска смърт за олигархията

Във великата книга "Пътешествията на Гъливер" има многозначителен епизод. Главният герой попада в една страна, в която известна част от населението е бъзсмъртна, живее вечно. Законите във въпросната страна са такива, че с навършването на 80-годишна възраст безсмъртниците започват да се считат за умрели с всички последици от това в гражданско-правно отношение. Суифт убедено и аргументирано препоръчва въпросната законодателна практика на всяка друга държава при евентуалното възникване на подобни обстоятелства. "В противен случай, тъй като сребролюбието е неизбежна последица на старостта, тези безсмъртни с течение на времето биха станали собственици на целия народ и биха завладели гражданската власт; което, понеже им липсва способността да управляват, неизбежно ще доведе до погубването на обществото".
Гореприведеният пасаж преди години естествено пряко го свързвахме с геронтокрацията, окупирала Кремъл и Партийния дом в София, и така той се бе превърнал в интегрална част от неофициалната издевателски подигравателна аргументация срещу властващия тогавашен тоталитаризъм. Днес обаче, интересно, кръгът видимо се е завъртял и затворил и сме се изправили пред наглед коренно различни, но същевременно сходни, животрептущи социални проблеми, в контекста на които мъдрецът Джонатан Суифт категорично и непреходно не губи актуалност.
Неоконсервативните, неолибералните идеи тоталитарно завладяха и критично наситиха през последните три десетилетия публичното пространство в целия свят. Индивидуалният егоизъм, безскрупулната алчност безапелационно бяха поставени над интересите на нациите, над моралните ценности и норми, над изконното човешко чувство за справедливост, над вековно обоснованите претенции за социалност и солидарност между хората. Под претекста на неограниченото свободолюбие последователно бе налагана мракобесната власт на парите за сметка на силното (постепенно и неусетно)

стесняване на пространството на демокрацията

на властта и правата на хората. При това последователно бе пренебрегван принципът, датиращ още от Великата френска революция, че свободата на всеки се простира дотам, докъдето тя не пречи на свободата на другия. Според крилатия израз на Стефан Хесел това, което светът резултатно постигна напоследък в развитието си, бе да осигури "безконтролната свобода на лисицата в кокошарника".
Така формираният и себеформирал се, при всяко положение осезателно деградирал в сравнение със 70-те години на миналия век, днешен капитализъм неслучайно се превърна в първостепенен есенциален обществен проблем на съвременността и на обозримото бъдеще. Установената система статистически еднозначно доказано буксува в благосъстоятелно отношение спрямо средния гражданин. Растежът на брутния национален продукт само изостря, а не смекчава социалната поляризация. Параболата на развитието води напоследък от криза в криза, като циклите видимо се скъсяват.
За прослойката, занимаваща се с финансови операции, живееща в свой отделен, изглеждащ независим от реалните обществени проблеми свят, писахме и в предишната публикация. Но междувременно се появиха нови, направо ужасяващи числа, илюстриращи световната финансова хипертрофия. Обемът на глобалния пазар на акции е с оборот 63 трилиона долара (един трилион е 1000 милиарда), на облигациите - 24 трилиона, на валутните пазари - 1007 трилиона, на пазара на деривати - 708 трилиона. Или всичко заедно - 1802 трилиона долара (1,802 квадрилиона). На тях противостои брутен вътрешен продукт от 70 трилиона. По този начин отстоянието между финансовия и реалния сектор възлиза на безумните 25,7 пъти.
В своята кабинетна изолация и виртуално професионално битие финансовата "икономика" е световно равнодушна към ситуацията на ближния оттатък огледалните прозорци, "на улицата". Нещо повече, паралелната финансова действителност, уверихме се особено след кризата от 2008 г., е в състояние безотговорно и безнаказано да причини катастрофални сътресения, да съсипе жизнения стандарт на редица държави, да застраши устоите на световния икономически и геополитически ред. Срещу гореупоменатия световен годишен обем на БВП от 70 трилиона долара перманентно действат могъщи дестабилизиращи фактори - 60 трилиона, които се управляват от небанковите финансови институции, сиреч от каймака на финансовите спекуланти, както и 95 трилиона, управлявани от банките, които също не са безучастни към спекулациите.
Както и безсмъртниците при Суифт, финансовите и други олигарси "живеят като чужденци в собствената си страна", не са ангажирани с конкретността на проблемите й. Те говорят на различен от обикновените хора език, постепенно губят способността да се наслаждават на човешките наслади, способността да съпреживяват, да се забавляват и занимават с онова, което занимава другите, отчуждени са от реалните трудности и задачи на деня, човешките връзки за тях са се превърнали в празна безсмислица и губене на време.
Именно затова и имайки предвид безсменното съвременно присъствие на представителите на по-горе визираните лица и кръгове във властта, организирането на "гражданската смърт" на олигархията понастоящем се очертава като първостепенна задача на човечеството. Защото не е възможно някой, който не живее твоя живот и не се интересува от него, системно и последователно да се грижи "отгоре" за подобряването му. Такъв е в състояние само

да погубва народа и държавата

Обществото трябва наново да поеме контрола и да започне да следи никой да не му пазарува политиците и да не му корумпира медиите. Истинските медии не правят новините, както у нас се чува под път и над път, а ги отразяват и анализират правдиво, обективно и многостранно. Обществените интереси трябва отново да се превърнат в първостепенни, а не да бъдат свеждани до тясно групови интереси или просто игнорирани. Обществото трябва да се справи с практиката на настъпателно дълголетно "обосновано" ерозиране на социалността, с умишленото, зловредно компрометиране на солидарността, със целенасоченото свеждане на справедливостта до някаква условна фикция.
Пред човечеството предстои дълъг и труден преход от властта на парите към власт на и за хората. Пътят не е магистрално прав, за момента по-скоро изглежда, че трябва да се проправя пъртина през неолибералните преспи и навявания. Ще има периоди на остро противопоставяне и такива на продължително и мъчително застойно противостоене. Но това, без все още да има оформена ясна алтернативна идеология, е пътят към ново цивилизоване на капитализма, към по-справедлив капитализъм и по-справедлив свят в сравнение с днешния, показващ откровена склонност към ценностна дегенерация, тенденции към злодейство, социопатия и антидемократичност.
Чалгаджийският избор, или казано по европейски - изборът на духовна fast food, вече не изглежда подходящ за надигналите се възмутени и силно разбунени общества. Те никак не са удовлетворени от "автоматичната справедливост", раздавана от пазарите. Компетентността и отговорността на наличната политическа класа в нарастваща степен вече бива поставяна под съмнение от широки обществени среди.
Ако трябва да бъде изкован нов, синтетичен термин за описание на цялостната насоченост на актуалната изключително сложна и затова предизвикателна в интелектуално отношение обстановка, той евентуално би бил "антиолигархизъм" (откъдето би произлязъл и "процес на деолигархизация"). Терминът и съдържанието му се отнасят далеч не само за провинциални страни като България, където обичайното положение е винаги екстремно, но и за най-развитите държави в света.