Граница
/ брой: 215
След трагедията в мини "Ораново", отнела човешки животи, инспектори откриха над 200 нарушения на нормативните изисквания за безопасност на труда. Което за пореден път показа, че превенцията продължава да е табу в нашата държава. Трябва да загинат миньори, за да хванем в крачка приватизатори, които печелят от спестени пари за сигурност и здраве. Трябва да загинат деца в автобус, за да започнем да проверяваме превозвачите. Трябва таксиметров шофьор да прегази пешеходци, та органите да организират преследване на "копърките". Трябва да загинат деца на входа на дискотека, за да инспектираме увеселителните заведения. Комай все проверяваме, когато стане късно и си е отишло най-ценното - животът.
Времената на недоимък и несигурност за утрешния ден промениха обществената психология. Логиката на българина днес е вкопчване в по-малкото зло. Спомняте ли си какво казваха почернените хорица, плачейки за загиналите в "Ораново"? Лошо е, страшно е, но рудникът не бива да се закрива, защото децата ще останат без работа и ще избягат в чужбина. Значи загубата на човешки живот също е малко зло? Е, да, нали не се случва всеки ден... Цинично.
Така, притиснати от нуждата, хората стават жертва на познатата хватка - всеки ден все по-ужасяващи условия. Немислимото днес утре става приемливо. А границата между добро и зло се размива и отмества, отмества. Докато престанем да разсъждаваме, докато някой ни сложи в графата "луди". Или заприличаме на скотове.
Сега, след като органите на властта констатираха куп нарушения, време е възелът да се разплете докрай. И всички, които иначе удобно и помпозно се крият зад понятието "държава", да си свършат работата. Трагедията в "Ораново" стана заради нечие безхаберие и грубо погазване на закона. Ред е на прокуратурата да назове виновните и да каже каква отговорност трябва да понесат те. За да може онази граница между добро и зло, както учи правото, да остане абсолютна, неподлежаща на промяна. След като в мини "Ораново" хора загинаха заради "приемливото утре", време е най-сетне държавата да сложи границата. И тя трябва да е там, където животът е ценност и не се прекъсва от някого, позволил си да наруши най-свещеното човешко право.