18 Юли 2024четвъртък01:21 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Часовниковата кула в Пазарджик е с швейцарски часовници и 3-метрови статуи на светците-покровители на града

Наследство

Градските часовници - пазители на времето

Над 40 уникални кули у нас са мистични свидетели на историята

/ брой: 129

автор:Юлия Кулинска

visibility 9215

Юлия КУЛИНСКА


"Стройна се Калина вие над брега усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени"... Не, това не е ехо от конкурс за стари градски песни. Мелодията от "Неразделни" всяка вечер ехти от градския часовник в Трявна, където е роден авторът на стиховете Пенчо Славейков.

Едва ли има нужда да рисуваме с думи славата на сгушилия се в пазвата на Балкана град на занаятите и дърворезбата. Жителите му наричат часовниковата кула "Тревненският сахат". Тя е построена през 1814-1815 г. от местни майстори и до днес е гордо изправеният символ на града. Легенда разказва, че за да склонят османската власт да даде разрешение за строежа на кулата, тревненци трябвало да се откажат да носят традиционния и царствен накит за глава, наречен сокай. Тя е с монтиран часовников механизъм, който първоначално бил само с камбана, без циферблат и стрелки.

Над 40 са запазените часовникови кули, които и днес оповестяват колко е часът "отвисоко". Техните истории си приличат, а географското им разпределение показва кои са били развитите населени места в България преди няколко века. 

Градският часовник винаги е на чаршията

Вълнообразни стенописи украсяват корнизите на кулата в Ботевград

в центъра на града. Обикновено за изграждането му пари е давал местният еснаф. Обикновеният човек нямал нужда от точно време. Той се ориентирал по слънцето. Занаятчиите и търговците обаче имали нужда от точно работно време. И тъй като по онези времена ръчните часовници били голяма рядкост, започнали да се строят часовникови кули. 

Модата на градските часовници е пренесена от Западна Европа. У нас те стават особено модерни в края на XVIII и началото на XIX век, когато занаятите бележат разцвет, а търговията се отваря за страните от Европата. С природно вроден усет към красивото и хармоничното, тогавашните дюлгери оформят архитектурния облик на селищните центрове в страната. Часовниковите кули, освен че отмерват работното време, са и своеобразни наблюдателници и предупредително средство при нападения и пожари.

Днес тези архитектурни паметници са емблематично място за срещи, а майсторски изваяните силуети често са символ на населеното място, където гордо извисяват снага.

Един от символите на крайдунавския Свищов

- Часовниковата кула, тази година навършва 260 лета, откакто краси центъра на достолепния град. Тя извисява снага точно срещу входа на Стопанската академия "Д. А. Ценов". Кулата е построена през 1763 г. от майстора каменоделец Богдан. Данните за строежа й са върху две мраморни плочи с надпис на арабски език. Градежът й е в типичен възрожденски архитектурен стил с главен корпус и двукатна дървена надстройка. Изградена е от дребен обработен камък, а по четирите ъгъла е декорирана с бял варовик. На върха се извисява двукатна дървена надстройка с часовник и куличка над него.

Часовниковият механизъм е бил доставен от Виена от видния свищовски търговец Янчо Станчов. По време на голямото земетресение през 1977 г. часовниковата кула е засегната значително, но е укрепена и продължава със звънка мелодия да отмерва времето.

 

Една от най-красивите часовникови кули

Градският часовник в Свищов навърши 260 години

се намира в града на чешмите Златица. Сградата й е издигната през далечната 1777 г., а височината й е приблизително 17 метра. Местните разказват, че часовникът, който бие на всеки кръгъл час, се чува в радиус от 7-8 километра. Преданието разказва, че първоначално с издигането на часовниковото съоръжение са се заели майстори от Смолско, Мирково и Златица, а материалите за строежа били набавени от местното българско и османско население. След Освобождението обаче часовниковият механизъм бил свален и никой не знае в каква посока бива отнесен. За радост на жителите на Златица, кулата била възстановена през 1922 г.

Ботевград, чието име навява революционната мисъл, е

белязан от изящното влияние на барока 

Вълнообразни стенописи украсяват корнизите на 150-годишната часовникова кула. Тя е построена през 1866 г. от местния майстор строител Вуно Марков и е висока 30 м. Заради странната фасадна стилистика, която отличава постройката от всички останали часовникови кули в страната, тя е обявена за архитектурно-строителен паметник.

Историята разказва, че непосредствено след построяването на върха си кулата имала дървена къщичка, от която на всеки кръгъл час излизала кукла - мюсюлманин с фес, който се покланял, докато камбанният звън отброявал часа. След Освобождението обаче този символ на империята бил свален и изгорен от местните. 

Любопитна е и историята на градския часовник във Враца, наричан "кулата на Мешчиите". Тя е приемник на първата часовникова кула в града, която била построена от влиятелни и богати аянски родове. Те искали да засилят властта си и да всеят страх сред поробеното население. Първата кула, която по-късно била съборена, е построена през 1762 г., а новата постройка се е приемала за символ на занаятчийския подем и зародилия се стремеж към европеизация на селището. Камбанният звън, както и днес, неизменно е отмервал и диктувал работния ритъм в дните на чаршията. 

В Добрич, столицата на житницата на България, през далечната 1762 г. дубровнишкият учен Руджиер Бошкович пръв дава сведения на Запада, че в посетената от него местност има часовникова кула. Век по-късно в стар османски документ се съобщава за градежа на градския часовник, който бил 

от дялани камъни и с форма на правоъгълник 

По-късно кулата била приспособена да функционира и като противопожарна наблюдателница. През 1965 г. е била съборена и след години издигната отново по спомени, скици и снимки, съхранени в музейната сбирка. Днес часовниковата кула е висока 21 метра и това, което най-силно буди интерес, е тежината на камбаната й - 320 килограма, и ръчнонавиващият се часовников механизъм.

Свои часовници имат още Пазарджик, Благоевград, Елена, Берковица, Разград и други градове. В София също имало часовникова кула, намирала се зад конака, който после станал дворец. Но в по-ново време била разрушена. 

Днес всеки има часовник на ръката. Може да разбере времето и ако погледне мобилния телефон или таблета си. Часовниковите кули са загубили основното си предназначение да показват колко е часът. Останал е само чарът им, който е непреходен през годините...

Чуждите инвестиции намаляха с 62%

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 134

НАП засякла само 255 кешови плащания над 10 000 лв.

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 134

Възраждат идеята "донос-бонус"

автор:Дума

visibility 1080

/ брой: 134

Европейският парламент се събра на първа сесия

автор:Дума

visibility 427

/ брой: 134

Тръмп избра сенатор за вицепрезидент

автор:Дума

visibility 457

/ брой: 134

Пожари бушуват на Балканите

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 134

Накратко

автор:Дума

visibility 480

/ брой: 134

Касапи на Конституцията

автор:Александър Симов

visibility 749

/ брой: 134

За нуждата от ТЕЦ-ове

visibility 487

/ брой: 134

Глад за медицински сестри

автор:Аида Паникян

visibility 424

/ брой: 134

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ