Град на скандала

Словосъчетанието "Пловдив - град на културата" трайно се утвърждава като оксиморон. Провал след провал, скандал след скандал преследват града, който имаше амбицията да се превърне в културна столица на Европа за тази година. От самото претенциозно откриване на инициативите преди няма и два месеца до този момент Пловдив се свързва само с поредица от абсурди. 

На този фон вчера стана ясно, че най-голямата концертна зала в града продължава да се разпада под нехайния поглед на местна и държавна власт. Общественици пишат гневни писма за спасяването на сградата, която приютява най-големите културни сцени, а тихомълком сграда-паметник на културата се облепва с кичозни тапети, въпреки наложена забрана при отсъстващия взор на министерство и община.

За каква европейска столица на културата изобщо говорим? Така ли опазваме ценното архитектурно наследство? Къде са примерите за огромното историческо и културно значение на Пловдив като град? 

Европейска столица на културата не се става с грандиозни церемонии по откриване, с гонене на бройката на събитията или с отчет на очакваните туристи. Разрухата не може да се прикрие с тапети, колкото и шарени да са те. Старите ценни сгради, оставени на разрухата, няма да се самовъзстановят само защото се правим, че не ги виждаме. Най-трагичното е, че всички дефицити и нужди в завещаното ни от поколения са открити, изследвани, документирани, но липсва инициатива за преодоляването им. Та дори под шапката на културна европейска столица Пловдив не успява да опази историческото си наследство. Кога тогава да очакваме сферата на стане приоритетна за управниците? По-добре да прекръстят Пловдив "град на скандала", за да не очакваме напразно пари и грижа за култура, а да дебнем жълтите медии за поредния абсурден провал.