Готови сме да посрещнем бежанската вълна

Никола Казаков е роден през 1953 г. Завършил е Висшето военно училище във Велико Търново и Военната академия "Г.С. Раковски". Работил е на различни позиции в Министерството на отбраната и на ръководни места във финансовата дирекция на Столичната община, където е оглавявал общинското предприятие "Туристическо обслужване". Семеен е. Владее английски и руски език. Оглавява агенцията за бежанците от февруари 2010 г.

Цитат:
"Всеки човек, който търси закрила, носи на гърба си тежкия товар на мъката и собствената си лична трагедия"

 
- Г-н Казаков, през последните седмици се отчита увеличение на сирийските бежанци, които търсят убежище у нас. Колко е техният брой? 
- През последния месец броят на сирийските бежанци в сравнение с юни и юли се е увеличил два пъти. Спрямо същия период на миналата година кандидатите за закрила в България са нараснали близо 5 пъти. Това е огромен миграционен натиск към нашата държава. За 2012 г. бежанците у нас са към 1370 човека. От началото на годината 1336 човека са настанени в центровете, а 1242 - на външни адреси. Законът и международните директиви позволяват, когато бежанците посочат външен адрес, те да бъдат подслонени на него.
- Има ли хора, настанени в палатки?
- Не, няма. Държавата има изготвен план за временна закрила при масово навлизане на бежанци и към него ангажименти да помагат има към всички министерства, ведомства, НПО-та, БЧК, Върховния комисариат. В плана има вариант за разпъване на  палатков лагер с един модул за 1000 души в района на град Харманли. Това обаче засега не се предвижда. Държавната агенция за бежанците с помощта на МВР взема всички адекватни мерки за подслон на хората под покрив, тъй като след летния сезон идват студовете, а палатката е неприложима в студа.
- В сряда правителството взе решение за отпускането на 565 хиляди лева за алтернативно жилищно настаняване. Какво означава това?
- В центровете на агенцията до края на миналата година имаше 910 места. В момента те са 1420. Ние със собствени сили преместихме администрацията на агенцията и разширихме капацитета на центъра с още 500 легла. Реално направихме нов център. В него не са вложени бюджетни средства, а пари по линия на Европейския бежански фонд. Агенцията за бежанците има най-голяма усвояемост на евросредства в България - 80%. Така че в момента разполагаме с 1420 легла. Но тъй като интеграционните центрове са препълнени, ще използваме 565 000-те лева, за да настаним под покрив още 500 души.
- Разкажете повече за дейността на агенцията за бежанците и какво предлага българската държава на тези хора.
- Агенцията провежда политиката на държавата в областта на убежището и работи по Закона за убежището и бежанците, в който са транспонирани всички европейски директиви, които засягат тази материя. Агенцията се състои от администрация и три центъра - два регистрационно-приемателни в София и с. Баня, Старозагорско, и транзитен център в с. Пъстрогор, Свиленградско. Целта на първите два е да приемат чужденците и да проведат  процедурата по предоставяне на международна закрила. Най-важното при нея е изясняване на бежанската история на съответния кандидат за закрила, тъй като от нея зависи дали да му бъде предоставен или не статут. Бежанската история е много важна, защото има много чужденци, които не отговарят на условията по Закона за убежище и бежанците по Женевската конвенция. Много от тях са икономически емигранти и нямат право да получат статут на бежанци. Такъв се предоставя на хора, преследвани в собствената страна поради политически убеждения, религия, или при военни действия, заплаха за живота на даден човек или на неговите близки. Агенцията участва и в международни програми по линия на Върховния комисариат, на ЕК, на ЕАСУ.
- Често хората тръгват да напускат страната екстремално и са без лични документи.
- Всеки човек при разкриването на неговата история трябва да представи документи. Често пъти той няма такива поради причините, които вие описвате. Но голяма част от тези хора в процеса на интервюто си намират такива. Други пък не носят документи, защото просто не са сирийци. Имаме много случаи, в които африканци се представят за сирийци, но рано или късно лъжата им се разкрива. Затова работата на интервюиращи и експерти е изключително отговорна по вземането на решенията. Ако все пак не се открият документи, всеки попълва декларация, по която носи наказателна отговорност по чл.313 от НК, ако предоставя фалшиви данни.
- Какви са правата и задълженията на хората, получили убежище у нас?
- Когато са в процеса на процедура за даване на статут, те имат право на подслон и помощ. Осигурено помещение, санитарни възли, топла вода, безплатен преводач, безплатна правна помощ, хранителни пакети за първите 5 дни и на 65 лв. за всеки член от семейството на месец. Те са здравно осигурени от първия ден на регистрацията и получават всички здравни услуги като българите. Отделно по линия на Европейския бежански фонд им се купуват лекарства за тежки заболявания. Води се точна статистика на болните от СПИН и от венерически болести. Децата на бежанците започват да учат български език и така те се интегрират много бързо. Повечето сирийци искат да останат да се учат, да живеят и да създадат семейства в България. Агенцията за защита на бежанците е създала всички условия, за да се чувстват добре хората, които искат да получат статут на бежанец. Върховният комисариат следи с интерес всичко, което се случва у нас, и отчита положителното, свършено от агенцията през последните 3 години. Затова и през 2011 година България бе избрана във висшия ръководен орган на Върховния комисариат ЕСКОН.
- Как се интегрират чужденците, получили статут на бежанец у нас?
- За всички тях интеграционният център към агенцията създава условия за обучение по български език и за придобиване на професия. Всеки бежанец, след като премине обучение по езика от 600 часа, се явява на изпит. А след 300 часа усвояване на занаят получава възможност да го упражнява. Центърът е лицензиран по няколко професии като шивач, козметик, фризьор и др., а сега вече и за компютърни специалисти. За целта в момента оборудваме нов компютърен кабинет с по-голям капацитет. Държавата осигурява по 4 лева дневни на хората, които искат да посещават центъра. Сега тази сума ще се увеличи двойно. На хората със статут на бежанци осигуряваме транспортни разходи, карти за пътуване. Докато са в интеграционния център, им осигуряваме до 6 месеца жилище и в зависимост от броя на децата те могат да получат за наем до 450 лв., а ако бежанецът е сам - 170 лв. за наем. Трябва да отбележа, че освен БЧК, ни помагат и много НПО-та.
- Стигат ли ви преводачите? Все пак арабският език не е толкова популярен..
- Да, особено в крайграничните райони имаме остра нужда от преводачи. В момента съм командировал в Пъстрогор преводачи от столицата. С европейски пари направихме видеоконферентна връзка между всички наши центрове със София. Имаме постоянна такава и с Германия, Великобритания, Белгия. Тя се осъществява от хора, които знаят редки и не толкова популярни езици.
- Кои са основните проблеми, които стоят пред агенцията?
- Проблеми има. Основният от тях изникна преди година след събитията в Близкия изток, първо в Северна Африка и след това в Сирия. Това е малкият капацитет за настаняване. Вече решихме проблема със забавеното изтегляне примерно на хората от специалния дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци. Преди те са се бавели по 8-10 месеца, сега този срок е съкратен до 30, 40, 50 дни, даже и по-малко. А уязвимите групи - майки с деца, бременни жени и болни хора, изтегляме веднага, без да ги оставяме да пребивават в центъра. Миналия месец ремонтирахме половин етаж на центъра в "Монтевидео", където настаняваме само уязвими групи деца - непридружени малолетни и непълнолетни. Те влизат през отделен вход с решетки, стаите са ремонтирани. В момента изграждаме още 10 къщички в с. Баня за 30 - 40 човека, пак за уязвими групи. Освен проблеми с капацитета на центровете, имаме остра нужда от повече експерти и от увеличаване броя на персонала в агенцията. В момента 9 човека интервюират 2600 души. Увеличихме работното време, работим в събота и неделя, но това не решава проблема. В национален план за миграция, убежище и интеграция, който се приема от МС за всяка календарна година, е записано увеличаване на щата с 14 души и изграждането на нов регистрационно-приемателен център. Това все още не е реализирано поради липса на осигурени средства. Но е заложено и аз съм убеден, че новото правителство, както ни оказва съдействие сега, ще ни помогне да решим и тези два основни проблема.