ГОТИНА ЖЕНА, ЧЕ И КУЛТУРНА

Васил СОТИРОВ

Да ви призная - освен че съм страшно готина, аз от малка съм си ученолюбива. А сега съм още по-ученолюбива! Много, ама много обичам учените! 

Имала съм за интимен приятел и старши научен сътрудник, и д-р на науките, и доцент, и професор... Естествено, прииска ми се и академик. Даже го споделих това си желание с моята приятелка Жанет. Не знам дали я знаете - тя е блондинка, та дрънка! И все глупости дрънка. Че понякога ги и върши...  

- Академик ли искаш? - попита ме Жанет.. - Нямаш проблеми, мила. Довечера ти го водя у вас! 

И вечерта наистина ми го доведе. Доведе ми целия баскетболен отбор на "Академик"!            

Аз обаче да ви призная - не си падам много по спортистите. Особено след като един лекоатлет ми избяга. Спринтьор беше... 

Аз си падам по културните хора. И най ми е приятно, когато ме ухажват именно такива хора. Навремето ме ухажваше един музикант. Аз винаги го чаках след концерт или репетиция. Вървяхме дълго-дълго пеша и си приказваха. И той винаги казваше:    

- Котьо, ти си единствената жена, на която имам доверие!    

И за да не бъда голословен, ти разрешавам да ми носиш инструмента!       

И аз, примряла от щастие, през целия дълъг път му носех контрабаса!

Похвалих се на Жанет, викам й:

- Гаджето ми е страхотен музикант. Свирил е дори в Софийската филхармония.   

- Хм... - фръцна ми се тя. - А аз познавам един, дето е свирил на стадион "Васил Левски"!      

- Наистина ли? - просто не повярвах. - Сигурно е някой много известен  рокмузикант?    

- Не - отвърна ми Жанет. - Футболен съдия е!                

Обаче пък как ме ухажваше един художник! Настойчиво, колоритно.    

- Искам те, дарлинг, искам те... - шепнеше ми той. - И представа си нямаш колко те искам за модел!   

- Нима? - попитах го деликатно.      

- Да, дарлинг. Наистина и представа си нямаш колко си подходяща. Искам да нарисувам Венера! Ти ще ми позираш. Ооо, това ще бъде една наистина съвременна Венера!     

- Чакай, чакай! - прекъснах го деликатно. - Ама ти наистина ли смяташ, че в мене има нещо венерическо?            

Но най-дълго време ме ухажваше един голям артист. Бях  разбира се, много поласкана, защото аз самата съм малко артистка. Обичам да играя... Та всяка вечер след представление този голям артист ме водеше в клубчето на театъра. Там той, така да се каже, релаксираше след поредната роля. Да, да, мнооого пиеше, но какво да се прави - човек на изкуството, сложна душевност! И всяка вечер аз трябваше накрая да го водя до тях. За да не падне... 

Веднъж той ми каза:   

- Муци, ти ссси мннного ттталанлива! Зззапомни, че нннякой ден ти ще ппполучишшш "Оскар"!  

- Знам, знам - отвърнах, - ще получа "Оскар". За поддържаща роля!       

Ох, какво да ви разправям - трудно е да се живее днес културно, много трудно. Та и аз по тая причина вече се оглеждам за някой спонсор.