Господари на своя труд

"Идеалите на българската демокрация не могат да бъдат нито гладка фраза, нито неокастрена сопа. Десетгодишната борба на българската демокрация не е друго нищо, освен борба с българския либерализъм във формата на канибалщина и варварщина."
1896 г.

"Който не работи, не бива да яде", е казал някога си апостол Павел. Смело може да се каже, че днес яде само оня, който не работи, или почти не работи - каквито са всички господари; а оня, който работи, който не знае що е почивка - каквито са всички работници, той е принуден да гладува. Даже нещо повече: колкото работата е по-тежка и по-неприятна, колкото тя е по-изнурителна, толкова и лишенията са повече, защото толкова и възнаграждението е по-малко... Такава е днешната господарска наредба."
1897 г.

"Гладът е голям и жесток учител! Той учи и на разум, и на порок! Но вие сте още в началото на страшното откритие, защото колкото по-нататък, толкова и по-ясно ще ви става над каква бездънна пропаст от лишения и сиромашия сте надвесени и какво безбрежно море от скърби и сълзи ви предстои да преплувате, за да излезете най-сетне на спасителния бряг. Помислете си, от двайсет години насам вие знаехте само да тичате подир богаташките партии, да им правите калабалък, та по-голям да бъде шенликът. Тези партии падаха и ставаха, но вие вървяхте подиря им! Тези партии продаваха чергите ви, поясите от кръста ви - и вие все пак вървяхте подиря им! Тия партии ви трупаха с тежки данъци, праха ви с волски жили по участъците и пръскаха за дунанми, зяфети и разходки вашия кървав пот - и вие все пак тичахте подиря им, тичахте с "ура" и запенени уста, с пълни очи и празни стомаси!"
1899 г.

"Повече свободно време - това значи стремеж към висшите човешки блага! Повече свободно време - това значи създаване едно от най-насъщните условия за тържество на социализма! Български пролетарии, искайте, борете се за 8-часов работен ден, за повече свободно време!"
1912 г.

"Работниците се намират под ударите на законите на днешното общество. Взет поотделно, работникът е роб на това общество. Социалдемокрацията зове работниците и всички ония, които са с единия си крак при тях, за съвместна борба да стане човек от човека свободен и независим.
Чухме какво става в парламента. Косвените данъци ще растат толкова по-бърже, колкото по-малка съпротива срещат управниците."
1914 г.

"Що е тогава социализъм? Социализмът не е нито наредба, нито някаква опасна мътилка за хорските глави, а чисто и просто една научна обществена теория, която по-пълно отговаря на действителността, която е вече сама действителност, защото в това време, когато многоучените професори и философи, български и чужди, напразно хабят хартията и мастилото си, за да доказват нейната уж несъстоятелност и химеричност - в това време, казваме, милиони наемни работници открито се прогласяват за нейни привърженици. За какво се борят тия милиони? Нима за вятъра? Към какво се стремят? Нима към небето? Нито най-малко. Тия милиони се борят преди всичко да станат пълни господари на своя труд, господари на плодовете от своя труд..."
1898 г.

"Дето стъпи либерал, или трева не никне, или остава само белег от копито. Едничкото нещо, което донейде ме примирява с тия опустошители, това е техният завиден апетит. Господи, с каква вътрешна радостна тревога се вслушвам аз в тяхното благозвучно мляскане; с какво трепентно любопитство се вгледвам в тяхното картинно свещенодействие, когато, нарязали бюджета на България на тънки филии, машинално ги изпращат в безкрайните предели на стомаха си! Ще се намери ли подир това сърце да не затупа и устни да не се покрият с лиги пред тая съблазнителна картина! Може ли, питам аз, един стар либерал, един русофил, един демократ да спи спокойно, като вижда това! Не, вечна безсъница - ето на какво са обречени тия уволнени в запас консуматори на България! Повикайте ги обаче под знамената - и вий ще останете зачудени. Недейте се увлича от думите им, защото на дъното на всяка тяхна дума лежи желанието да са по-близо до бюджета! Недейте се увлича от песните им, защото в тона на всяка тяхна песен звучи глухото ехо на празния корем. Животът на България прилича на погребален пир, на който всеки канен и неканен взима най-живо участие; всеки въздиша и оплаква покойника и всеки със сълзи на очи оплесква сложеното на богатата трапеза!"
1899 г.

"Е, добре, в стара България е един хаос. Правителството се влачи по събитията, правителството не управлява никого, правителството се носи от събитията. И което е характерно за великодушието му - в този момент, тъй сериозен, имаме министерска криза, става препирня за места: кой на кое кресло да стои. И в парламента също така бюрото се разбяга и господин председателят стои като щъркел на един крак на опустялото кресло (Общ голям смях в залата на Народното събрание). В този сериозен момент, сега е времето вече да се настаним, да стане една претасовка на картите. Аз говоря така, защото това е много скръбно, пък аз се пазя в тези тежки времена в България да бъда скръбен."
1917 г.

"Не помня кой философ бе казал едно време, че щом магаретата почнат да стават министри - светът ще се свърши. Чудно нещо! Ето вече три години се изминават от това време и магаретата не само че почнаха, но вече отколе по дваж и по триж се изредиха да стават министри, а светът все още не свършва."
1897 г.