"Господ ми е взел краката, за да помагам на хората"

Повече от 40 години се срещам с хора с увреждания, пиша за техните съдби, но Митко се отличава с изключителната си жизненост и силен дух. Срещнах го в една почивна станция. 3аобиколен от хора и с телефон в ръка. Говори, убеждава, настоява. Поради заболяване и двата му крака са отрязани, но той не се отчайва. Втурва се към живота с присъщата му стремглавост. Сформира

организация на инвалидите в Девня

Помага да се създаде Дневен рехабилитационен център в града. Хората около него участват в подготвянето на европейски проекти. В продължение на 10 години той съвместно с общината изцяло преобразява живота на хората с увреждания. Благодарение на европейски средства си купува микробус, с който не престава да пътува и да показва на хората забележителностите на България. Митко е създал връзки навсякъде, осигурява на болните почивка в рехабилитационните центрове в страната. Дори е поръчал вагон от София и Петрич, за да бъде пътуването на хората приятно и безпрепятствено. Успява да намира средства от спонсори и тези почивки за хората да излизат безплатно. Сега им предстои пътуване до Турция. Участвали са в различни национални фестивали. 
Обикновено хората с увреждане се затварят в домовете си, но Митко не позволява на своите приятели да живеят в свой затворен кръг. Всяка година организира по две екскурзии в чужбина. Много хора са разбрали за инициативите му и се обръщат към него за подкрепа. Той не се отказва да прави услуги на хора от цялата страна.

Неуморен и практичен

човек е Митко. След като е пострадал, решил да посвети себе си на хората за техния пълноценен и смислен живот.
Инвалидната количка е всичко за него. Без нея той не би могъл да върши хилядите добрини. 0бича да пее и да се изявява на сцените. Има добра съпруга, с която живеят повече от 30 години. Имат две отгледани деца и две внучета.
Митко е на възраст, която го е научила на  много неща. Завършил е Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура във Варна. Специалността му е била мебелно производство. След това започва работа в родния си град в предприятие за услуги и стоки. Там е бил в мебелно-тапицерски цех. Успял да стане добър майстор, много ценен от всички. След това става ръководител на това предприятие. Много е благодарен на своя учител в работата - Марин Понев. Синът му също е наследил неговите заложби на мебелист. С умиление той си спомня за сватбата си, на която поканил 400 души. През 1990 г. създава своя фирма за мебели. Превръща плевника на баща си в работилница. Още оттогава той е бил обичан и тачен от много хора. Калинка Димитрова е била фотограф, но той я включва в бизнеса и сега тя е дясната му ръка в работата. Едноличната фирма "Антонели" се развива добре.
Митко е работохолик и увлечен в дейностите си, не обръща внимание на здравето си. Следват 

години наред по болници

Много се е развълнувал, когато при него е дошъл кметът на града. Разплакал се, защото вече е усетил, че ще трябва да мине от другата страна на живота, при хората с физически страдания. През 2005 г. започва нов живот за него. Дружеството на инвалидите, което той създава, укрепва неговото желание да бъде полезен на хората с увреждания. Доволен е, че отново е търсен човек. Съжалява само, че не може да играе футбол, както някога. Започва да пише и книга за родословното си дърво. Много години е бил член на БСП и е участвал активно в предизборните кампании. Включван бил и в листите. Където и да е Митко, гори в работата си. Обикновено обича да казва: "Господ ми е взел краката, за да помагам на хората." Той вече разполага с повече време, за да размишлява над всичко по-философски. Води своите членове и на спортни състезания. Благодарен е на фондация "Сияйна зора", която събира средства и помага на хората с увреждания. В Шумен фондация "Сияйна зора" проведе тридневни спортни празници, на които са присъствали и хора от неговата организация. Всички са останали много доволни от гостоприемството и от доброто си представяне в състезанията. Митко е доволен, че

в различни дейности са включени 130 човека

а в дневния център по рехабилитация се обучават над 40 човека. Специализираният автобус всеки ден отвежда хората до центъра, където ги очакват 16 специалисти - психолози, социални работници, рехабилитатори. Осигурява се и храна за обяд. С удоволствие Митко разказва за пътуванията до Гърция, почивката в здравнооздравителния комплекс на Камчия. Гордее се с това, че организацията е участвала в събора в Смолян за хора с увреждания и са получили златен медал. Все инициативи, които помагат на хората да живеят пълноценно.
Стремежът на Митко да прави добро стои над всичко в живота. Да е жив и здрав и още много години да помага на хората!