Горещият поетичен свят на Надежда Захариева

Продрум Димов

     Обичам горчивия вкус на живота.
     Истинския вкус.
     Сладни ли, живея го, но с неохота.
     Минус е или пък плюс,
     не зная, към сладък живот не привикнах.

Мисля, че тези своеобразни автобиографични поетични щрихи до голяма степен дават възможност да усетим истинската творческа, философска, човешка същност на Надежда Захариева и на нейната най-нова стихосбирка "Горчивия вкус на живота", която столичното издателство "МОНТ" предложи на читателите.
В сюжетно-тематичен и емоционален аспект трудно бихме могли да открием заглавие, което така силно и респектиращо да ни стряска с напрегнатите и трудно поносими социално-психологически процеси, които разнищват съвременното ни болно общество. Още в първия цикъл на творбата си - "Аз не живея, аз горя", авторката подсказва, че няма намерение да ни разхожда из приятния романтичен свят на птичките, облачетата и природата и ни подготвя за среща с нелицеприятния образ на суровото ни антихуманно съвремие. Надежда Захариева загърбва всякакво иносказание, без да си служи със суха декларативност обаче, директно отразява неудържимата динамика на голямото социално напрежение с шеметно нахвърлени безглаголни редове:

Скръб до скръб
Грях до грях
Страх до страх
Хъс до хъс.
Мъст до мъст-
Врат до врат.
Гад до гад.
Град.

Това е за жалост днешният нравствено-психологически облик на обществото, което не престава да се задъхва от неумолимите злоба, ненавист и уродливост, разкрити от един спонтанен словесен лаконизъм, който стъписва и ни кара да тръпнем от незаслуженото унижение, с което ни удостоиха т.нар. демократични промени. Верният и безупречен поглед на поетесата, завидната й чувствителност и рядка отзивчивост, умение и творческо дарование й позволяват да ни пренесе на много места с пестеливи стилно-езикови средства в отчайващата непресекваща бруталност и арогантност на днешния ден. А те ни притискат и унижават непрестанно.
В тази душна атмосфера народът напразно търси спасение, както споделя и Захариева, от Всевисшия, защото и той не е в състояние да отреди някаква справедливост - няма кой да го чуе. Логическа последица е и авторовото заключение: "Най-подлият ще е щастлив, а най-безчовечният - богат."
Не по-малко униние и песимизъм ни обземат, когато се докоснем до следващия цикъл - "Душа на длан". И в него ставаме съпричастни на познатата вече мрачна тоналност, но в същото време ставаме свидетели и на неутолимия стремеж да се възроди човеколюбивата ценностна система.
В третия цикъл - "Любов", авторката се опитва да търси спасение, потапяйки ни в най-светлото човешко чувство, но е "вече птица, сломена от път". "Горчивият вкус на живота" лесно не се преглъща. Тази нова поетична книга на Надежда Захариева съзнателно не е удостоена с фрапираща художествено-естетическа натруфеност, но за сметка на това вълнува и грабва с крещящата си актуалност и потребност.