Гонореята става устойчива на лекарства

Триперът става все по-устойчива към лекарствата болест и в бъдеще може да стане нелечима. Това става ясно от доклад на Световната здравна организация (СЗО), която настоява лекарите и правителствата да обръщат повече внимание на гонореята, устойчива на антибиотици. Според статистиката на СЗО в света всяка година се откриват 106 млн. нови случая на тази бактериална болест. Досега тя се лекуваше лесно с антибиотици, но нелекувана, може да доведе до безплодие при жените и болезнено уриниране при мъжете. През лятото на 2011 г. шведски изследователи съобщиха на конференция за изследване на полово предаваните болести в Канада, че са открили първия щам на гонорея, който не се поддава на лечение с антибиотици. Според световната медицинска общност засега не е ясно доколко се е разпространил неподдаващият се на лечение с обичайните медикаменти щам, но има опасения, че той може да се разпространи бързо, освен ако не се разработят нови лекарства и ефективно лечение.

През април 2007 г. Центърът за контрол и предотвратяване на заразите на Америка официално е добавил гонореята в листа на суперболестите, т.е. тя вече е развила имунитет към антибиотици.
Преди повече от 6 години доц. д-р Георги Пехливанов - завеждащ сектор "Полово предавани болести" в Кожна клиника на Александровска болница, съобщи за ДУМА, че около 1/3 от случаите на трипер у нас не се поддават на лечение с обичайните антибиотици. Потърсихме за коментар на новите факти, представени от СЗО. 
"Бактерията се адаптира към медикаментите, с които сега е атакувана. Ако преди 15-20 години бе достатъчна 1 инжекция от препарата, който и у нас, и по света бе прието като стандарт за лечение, то през последните няколко години такава доза е неефективна. Поради това сме принудени да увеличаваме дозата и да удължаваме периода на лечение", коментира доц. Пехливанов. Той обяснява, че това не е необичайно - всеки един микроорганизъм в даден момент развива устойчивост към определен антибиотик, който се е прилагал често. Това се дължи на мутациите на микроорганизма и на приспособяването му към лекарството. За  резистентността доц. Пехливанов дава пример с пеницилина: ако през 40-те години са били достатъчни 50 хил. единици за лечение на дадено заболяване с този антибиотик, то сега за лечението на същата болест трябват 10-15 млн. единици, тъй като бактериите вече са привикнали към лекарството.
Според доц. Пехливанов едно от решенията на проблема е специфичен противогонококов антибиотик на американската фирма Ъпджон, който се прилагал от 70-те години на ХХ в. Най-вероятно гонококовата бактерия го е "забравила", тъй като от средата на 80-те години, с появата на други антибиотици, не е широко ползван. Проблемът за България е, че въпросният препарат - спектиномицин, го няма на нашия пазар от 2 години, казва проф. Пехливанов.
"Заболеваемостта у нас е около 400-500 случая на година. За жалост не може да дадем точни данни, тъй като от няколко години не съществува информационната система за венерическите заболявания, с която разполагахме. Това не е много, като се има предвид, че към 1989-90 г. сме имали по 5-6 хил. случая годишно", припомня доц. Пехливанов. Той е категоричен, че този спад не зависи от икономически или социални процеси, а по-скоро става въпрос за вълнообразни криви в епидемиологията, от промяна в биологията на самия причинител. "Нов бум може да очакваме след 5 до 10 години", прогнозира специалистът.
Гонореята се причинява от бактерията найсерия гонорее (Neisseria Gonorrheae), открита през 1879 г. от Алберт Найсер. Исторически сведения сочат, че гонореята е била лекувана с живак. До 40-те години на миналия век, когато са открити антибиотиците, са използвани лекарства на базата на среброто.
Бактерията не може да живее извън човешкия организъм. Благоприятна среда за развитието си намира във влагалището, маточната шийка, уретрата и ректума. При половината от заразените жени не се забелязват симптоми, докато при мъжете са по-изразени - силно парене и болка при уриниране, съчетани с чести позиви за уриниране. Диагнозата се поставя с микробиологично изследване на материал от уретрата и ректума при мъжа, а при жената и допълнително от влагалището и маточната шийка. Инкубационният период на бактерията, която предизвиква трипер, е 0 до 14 дни, а повечето симптоми се проявяват между 2-ия и 5-ия ден след заразяването. Мъжете имат 20% шанс да се заразят от болна жена, но жените имат 50% шанс да се разболеят от заразен мъж.
Болните от гонорея трябва да бъдат поставени под карантина до пълното им излекуване, в противен случай могат да разпространят заразата. Презервативът не дава пълни гаранции при полов контакт с болен в активна фаза. Имунитет към тази болест не се придобива.


Статистиката

По данни на Националния център по обществено здраве и анализи на 100 000 души население у нас са регистрирани през 1990 г. 68.4 болни, като 62.3 са били новооткрити. През 1995 г. съотношението става 27.8:23.7, а 5 години по-късно - 9.6:7.3. Регистрираните случаи намаляват, като през 2004 г. стават 3.3, а новооткритите - 3.0 на 100 000 души.
След 2008 г., когато са регистрирани 202 болни (2.6 на 100 000), трима от които са под 17 г., постепенно се отчита леко повишение на заболеваемостта, като през 2010 г. са 210 души, сочат данните на НСИ. 
За деветте месеца на 2012 г. новорегистрираните случаи са общо 37 - по 12 през първото и второто тримесечие и 13 - през третото. Най-голям е броят на заразените в Старозагорско.