Голямото дело на един народ

Празникът 24 май като възслава на славянската писменост и българската култура, на светите братя Кирил и Методий е с най-дълга традиция в нашата история. Този ден се превръща във вълшебство за много поколения, които осъзнават силата на писмената и знанието. Именно затова почитането на паметта на първоучителите е започнало още от техните ученици, но достоверни данни за истинско честване има от датата 11 май 1861 г. в Пловдив. Тогава по инициатива на Найден Геров пред епархийското училище (първото в света, наречено на братята Кирил и Методи) за пръв път във възрожденската ни епоха празникът е отбелязан официално. 

"На 11 май след тържествено богослужение в храма "Св. Богородица" духовенството, придружено от ученици и от народ с литии, отиде в училището, дето след водосвет аз изрекох поучителна реч с обяснение за значението на празника. По обяд изявени българи с челядта си и учениците прекараха деня с песни и веселби на едно избрано място извън града. Така се положи начало на тържествено празнуване този празник 11 май, който от година на година се отбелязва не само по цялата Пловдивска епархия, но и по цяла България и от училищен празник, какъвто беше в началото, достигна да стане всеобщ народен Великден", пише в спомените си Йоаким Груев. Така постепенно в съзнанието на българската нация се възстановяват славянското самосъзнание и българската идентичност. 

Създаването на българите като народ

оформянето ни, осъзнаването ни като нация е немислимо без съзнанието ни за славянския произход, славянската ни кръв, славянския ни език. Създадената от Кирил глаголица, изобретената от Климент кирилица се свързват с първите прояви на славянска книжнина в България. Славянското българско писмо и четмо се противопоставя на гръцкото, на латинското.  

Най-силно се проявява славянското участие в съдбата на българския народ през времето на Възраждането, особено от началото на изтеклото столетие. Тъкмо тогава българинът започва дейно да се самопознава и осъзнава. Тогава се полагат и основите на славянознанието, на славянската философия в нейния широк културно-историчен обсег. Усилията на чешки и полски, на сръбски и хърватски, на украински и руски изследователи върху основни въпроси из областта на славяноведението не остават без последици за нас: България и българският народ, забравени от света, биват открити, познати, изучени, биват представени пред Европа. А в пределите на българските земи нараства народностното и славянското съзнание, духовните връзки с братските народи се засилват и задълбочават, народностното самоопределение е в усилен ход. Славяните, открили своя брат от двете страни на Балкана, отправят към него своите съчувствия, своята обич, своята морална подкрепа. Те се чувстват задължени да помагат на българския народ в усилията му да се просвети, осъзнае и устрои политически. България става за тях 

Елада и Рим на славянството

Именити славянски учени призовават общественото мнение в своите страни да се сътрудничи в делото на българското народностно възраждане. Русия първа отваря своите просветни заведения за обучение и възпитание на български младежи, като им дава помощ и стипендии. Скоро тя става обетована страна за българската младеж, там се стичат жадни за образование българи от всички краища на отечеството ни. От там идват множество книги, не по-малко идеи, напътствия и насоки. Завърналите се от учение в Русия проправят път и засилват руското влияние у нас - влияние и в литературата, и в културата.

Неизменно историческо значение има извоюваното от Кирил и Методий право на всички народи да създадат ценности, да четат и пишат на своя азбука, на жив, говорим народен език, което е истинска революция в името на равноправието на всички народи на Европа и света. Кирило-Методиевото дело взривява т.нар. триезична догма, която всъщност разделя света и специално Европа на две големи части - зона на латинския и зона на древногръцкия език и писменост, подготвяйки тяхното поглъщане - латинизация и гърцизация. В това отношение неотразима е защитата на Кирило-Методиевото дело за неотнимаемото право на народите, която срещаме в произведението на Черноризец Храбър "За буквите". Заслужава да се спомене, че знаменитата и ненадмината творба на Черноризец Храбър се явява три века преди защитата на италианския народен език от Данте Алигиери и повече от 600 години по-рано от творбата на Жоашим дьо Беле "Защита и прослава на френския език".

Разбира се, както някога са казали немските философи, теорията става материална сила, когато и ако овладее народните маси. В този смисъл трябва да се признае голямата първенствуваща роля на 

Преславската и Охридската просветни школи

и дейността на техните ръководители. Охридската школа на cв. Климент Охридски има характер на университет, през него преминават обучение близо 4000 души, които след това разнасят из цялата българска земя усвоените знания. Ето защо Охридската школа е не само един от най-ранните университети в Европа, но и най-ефикасният. В Италия Болонският университет е открит през 950 г. - десетки години след този на Климент Охридски. Ето защо съвършено правилно много автори твърдят, че Климент Охридски е един от най-изтъкнатите и най-големите просветители и педагози на средновековието. Йоан Екзарх поставя началото на славянското естествознание.

С пълно право изучаването на славянските езици и тяхното историческо развитие започва с цялостното 

осветляване и анализ на старобългарския

който е най-рано фиксиран с ново, непознато дотогава писмо. Старобългарският е близък до общия език на първоначално образуваните славянски племена или, казано с други думи, на праславянски език. Именно като такъв той представлява основа за правилното и цялостното разкриване на по-нататъшното езиково развитие на славянските народности и нации. Научната характеристика и изясняване ролята на старобългарския език насочва славистите към древнобългарските книжовни паметници и безсмъртния подвиг на основоположниците на първия славянски литературен език и първата славянска литература - старобългарската; на великите славянски първоапостоли Кирил и Методий и техните гениални ученици, следовници и книжовници. Те пренасят писмената и православната книжнина и в Русия, великолепно описание на което прави големият руски историк Николай Державин още през 1912 г. 

Славянското дружество в България достойно развива великото безсмъртно дело на братята Кирил и Методий и техните ученици, създали в далечната 855 г. славянската азбука, на която пишат и превеждат божието слово и която продължава да е един от факторите за сплотеност и единство на славянските народи.

Със своята научна, просветна, културна и родолюбива дейност дружеството утвърждава славянските корени на българския народ и неговата принадлежност към могъщото славянско семейство, затвърждавайки необходимостта от 

по-широко междуславянско сътрудничество

сред своите членове и българската общественост. Дружеството пропагандира и прославя героичната история, културното наследство и съвременните постижения на славянските народи и техните най-изявени представители във всички области на материалната и духовната култура.

В своята многостранна дейност Славянското дружество в България използва форми като изнасяне на лекции и доклади, обхващащи целия спектър на научното знание и на духовността в България, в славянските страни и общочовешките постижения в съвременен и исторически аспект; организира срещи с представители на науката и културата; чествания; концерти; екскурзии. Всяка година издава и разпространява в страната и в чужбина книги, тематично свързани с българската и славянската история и култура. Представители на дружеството участват в национални и международни научни и други прояви. Дружеството поддържа контакти с културните центрове на славянските страни в София.

Първият почетен председател на Славянското дружество в България е Васил Друмев - известен като Търновски митрополит Климент, а пръв председател е Илия Куртев - опълченец. Председатели на дружеството в различни периоди от неговото съществуване са били Иван Вазов, Иван Евстр. Гешов, проф. Стефан Бобчев, акад. Методи Попов, акад. Емил Георгиев, проф. Л. Радуилски, проф. д-р Стоян Радев, акад. Никола Попов, Трифон Трифонов, Стоил Фердов.

През ХХI век, потвърждавайки и запазвайки всичко положително в дейността ни, продължаваме да работим в съответствие с новите условия за укрепване на славянското единение и българската идентичност. Безродниците, които днес отричат историческите корени на българите и приноса ни в европейската цивилизация, нямат шанс.