Голямата тайна на Хенри Форд

Бях се срещал три или четири пъти със стария Хенри Форд, но едва днес успяхме да разговаряме по-спокойно. Намерих го развеселен, доволен, готов за откровена беседа.

 - Ти знаеш - започна той, - че при мен вече не става дума за развитие на индустрията, а за един нов интелектуален и политически експеримент. Но за жалост никой не може да разбере моите мотиви. А те са толкова прости - свеждат се до 4 минуса и 4 плюса и връзките между тях. Четирите минуса са: пропорционалният спад на броя на работниците, намаляването на броя на видовете продукти, намаляването на времето за производството и накрая прогресивният спад на продажните цени.
Четирите плюса (в тясна връзка с четирите минуса) са: нарастване на броя на машините и апаратите с цел да се намали до минимум ръчният труд, безкрайно увеличаване на всекидневната и ежегодната продукция, подобряване на качеството на продукцията, увеличаване на работната заплата.
За консервативния ум тези осем цели като че ли си противоречат, но ти, драги ми сеньор Папини, като практичен мъж, сигурно си разбрал перфектната хармония между тях.
Да се увеличат количеството и рандеманът на машините означава да можеш да намалиш броя на работниците, да намалиш и необходимото време за производство на един продукт, а това ще рече да произвеждаш все повече, да намалиш броя на "типовете", да задължиш потребителите да се откажат от личните си вкусове.
Значи има смисъл продукцията да се увеличава, да се намаляват реалните цени, да се повишават заплатите на работниците. Така ще се увеличи и броят на купувачите. Ако автомобилите са скъпи и моите работници печелят малко, малцина от тях ще бъдат в състояние да си купят от моите фордове за масова употреба. Те трябва да бъдат на ниски, достъпни цени. Само тогава мога да имам достатъчно клиенти. ТАЙНАТА НА ЗАБОГАТЯВАНЕТО Е ДА ПЛАЩАШ БОГАТО И ДА ПРОДАВАШ ЕВТИНО! Този парадокс плаши много хора, но аз ще ви призная, че това всъщност е моята голяма тайна.
Като се обръщам към моите осем принципа, аз искам да ви заявя моя идеал - да произвеждам почти без работници колкото е възможно повече продукция, която да бъде съвсем евтина и достъпна на пазара. Съзнавам, че за да достигна до този мой идеал, ще ми трябват още поне десет години. Не, аз не съм утопист, нито луд! Подготвям се упорито за този ден. На път съм да построя тук, в Детройт, нова фабрика, която ще се казва "Солитара" (от лат. - самотен, единствен, уникален). Да, това ще е едно бижу, един сън, едно чудо. Фабрика, каквато не сте виждали през живота си. И когато бъде готова сградата, аз ще монтирам новите машини, най-последен модел, напълно автоматизирани, без да имат нужда от работници. Само от време на време някой инженер ще ги контролира - ще бутне някое и друго копче или ръчка и ще си отиде у дома да си почива. Да, машините на "Солитара" ще правят абсолютно всичко и ще работят денонощно, без почивен ден, за разлика от работниците. Няма да се съобразявам с щатските закони и проклетите синдикати! Всяка вечер един специален влак ще транспортира автоматично продукцията от деня на "Солитара". Така за двайсет години всички мои заводи ще изпращат на световните пазари милиони автомобили "Форд", произведени с помощта само на няколко десетки техници и инженери, счетоводители и началник-складове.
Форд ме погледна и се усмихна приятелски:
- Мислил съм много за това. Ще произвеждам хиляди машини на съвсем скромни цени и нито един производител в света няма да е в състояние да ме конкурира. Моите заводи ще задоволяват напълно с продукцията си цялата планета. В редица страни автомобилът, а и самолетът, все още не са масово разпространени, особено в Третия свят. По пътя на рекламата, на банковия контрол, аз ще принудя всички държави, дори и най-отдалечените от Щатите, да купуват моите коли. В това отношение моите възможности са неизчерпаеми.

- Добре, но вашите методи практически ще унищожат индустрията на другите страни. Откъде ще вземат пари те, за да купуват вашата продукция, колкото и да е евтина?

- Не се притеснявайте. Чуждите клиенти ще ми плащат с продукцията си, която ние не произвеждаме. Може и с неща, които са им останали от миналото, например: стари картини, скулптури, бижута, стари книги, мебели, исторически експонати, музейни реликви, изобщо с уникати, каквито нямаме в Америка. В Европа, а дори и в Азия, има твърде много частни и държавни колекции, пълни с различни ценни предмети и съкровища, събирани в продължение на векове. Европейците сега са станали маниаци на тема модерна техника, докато старата култура вече не ги вълнува толкова. Ще дойде денят, когато те ще бъдат готови да продават на нас, американците, дори картините на Ван Гог и Рафаел, скулптурите на Бенвенуто Челини, ръкописите на Моцарт и Бетовен, за да могат да си купуват коли и друга техника от Щатите... И тогава нашите музеи ще съберат всичко ценно. Ще бъдат най-богатите и хората няма вече да ходят в Париж, Лондон или Рим да гледат тези неща в музеите, а ще идват в Америка и ние ще печелим и от туризма...
От друга страна, цените при мен ще бъдат толкова ниски, че и най-бедните държави ще си купуват автомобили и самолети от Форд. Както виждате, аз не мисля толкова за моето лично обогатяване. Само дребните индустриалци се стремят към големи и бързи печалби. Аз съм пребогат и вече не зная какво да правя с моите пари. Но след като те самите идват при мен, не мога да бъда упрекван за това, нали?!
Всичко е резултат от моята дейност, от моя алтруизъм, от моята филантропия. Самият аз живея като аскет, три долара на ден ми стигат за личните нужди. Не се интересувам вече нито от производство, нито от продажби. Това ми навява скука. Моята амбиция е да произвеждам много, безкрайно много! Един ден всеки да има собствен  автомобил, дори самолет или хеликоптер, да работи само по няколко часа на ден. Ако стане това, убеден съм, че хората ще ме обикнат...
А сега, драги Папини, стари приятелю, не искаш ли да ти налея едно уиски?

Никога не бях пил по-хубаво уиски и не бях разговарял толкова интересно. Да, няма да забравя тази среща със стария ми приятел Хенри Форд от Детройт.


 Първият автомобил - за 750 долара


През 1896 г. Хенри Форд създава първата си кола  тип "квадрициклет".

х   х   х

Преди 113 години първите фордове са стрували по 750 долара.
Основателят на компанията Хенри Форд прави много рисковани неща през живота си. Често печели, но и често губи, като веднъж дори довежда фирмата си до ръба на фалита.
През 1903 г. компанията му е оценена само на 223 долара и е на път да обяви банкрут, но нещата бързо се променят, след като получава поръчка за производството на... 3 автомобила.

х   х   х

На 23 юли 1903 г. Ърнест Пфенинг от Чикаго става първият купувач на автомобил "Форд". След това нещата се развиват главоломно и компанията получава и изпълнява над 1700 поръчки за производство и доставка до клиента на този автомобил.
Първият автомобил разполага с двуцилиндров двигател, развиващ 8 к.с. Теглото на двуместното возило е само 562 килограма, а максималната скорост достига 45 км/час.
През 1927-1928 г. "Форд" пуска на пазара наследник на легендарния "Модел T", той се предлага в няколко версии на купето, включително кабриолет, спортно купе, пикап и дори такси, като от него са продадени почти 5 млн. екземпляра! Цената на този модел е била 1200 долара.


Знаменитата поточна линия в заводите на Форд