Голямата подмяна

В последните 24 години се нагледахме на удивително количество подмени. Подмяната стана другото име на живота у нас. Подмениха политиката с постоянен скандал, опита за съгласие с жълти заглавия, а идеята за съвместно бъдеще с риалити шоу. Тази систематична подмяна обаче се усеща най-добре там, където всяка лъжа звучи като участие на Бойко Борисов в сутрешен блок - шумно, примитивно и стържещо в ушите.
Ето ви една от хрониките на подмяната. Писателят Георги Господинов е новият носител на Вазовата награда за литература. Подмяната е още в това, че литературният сурогат Господинов изобщо е наречен писател. Вярно е, в литературата няма и не може да има канон, но това, което Господинов прави, е така лишено от оригиналност, че прилича на талашитена табуретка. Той просто компилира клишета - закъснял псевдомодернизатор, заключен в себеусещането си, че е гений, който ходи лекокрил по жълтите павета. Тази нарцисоидна психика е пренесена едно към едно в неговите книги и това ги прави практически нечетивни. Господинов е писател, защото тежки рекламни кампании - така са казали. И заради това е жалко за младото поколение, което се опитва да го чете, заблудено, че това е литература. Така оставяме много млади хора никога да не открият истинската сладост на литературата и да си мислят, че постмодерните стереотипи, привнесени отвън, сами по себе си могат да изградят някакъв смисъл.
Едно от големите бедствия на прехода се случи в областта на културата. Ненапразно толкова години след промяната никой не може да опише и възстанови щетите. Заради това трябва да ни лъжат постоянно, че ерзаците като Господинов представляват някакво завръщане на добрата литература. Това е грандиозната лъжа на целия ни живот. Да сложиш един до друг Антон Дончев и Георги Господинов като носители на една и съща награда! Това само по себе си е естетически тероризъм. Единият е епоха, а другият само нарцистичен идеолог на "умните и красивите", които се удавиха в собственото си самовъзхищение. Една оголена рана на прехода.