Голямата победа на малкото четене

Кампанията на БНТ "Малкото голямо четене" приключи с избора на "Пипи Дългото чорапче" за любима детска книга на българите. Едно от най-известните произведения на шведската писателка Астрид Линдгрен като че ли очаквано спечели вота на публиката, имайки предвид, че във финалната класация попаднаха цели три творби на авторката. И въпреки крайните резултати, които все пак трябваше да покажат предпочитанията на българите към детски книги, може да се каже, че в тази надпревара няма губещи.
Във всяко произведение, камо ли писано за деца, хората прочитат не само онова, което е искал да каже авторът. Като че ли в същността на човешката природа е заложено непрекъснато да намира нещо, което е отвъд явното, дословното. Търсейки отговорите на много въпроси, още в детството успяваме да открием някои именно в книгите. И сигурно точно тогава определени произведения се запечатват в съзнанието ни, стават любими, карат ни да искаме да разкажем за тях на приятелите си, да ги прочетем на децата и внуците си...
Надали някой ще оспори важността на посланията на "Пипи Дългото чорапче". Силата на приятелството и желанието завинаги да запазим детското в себе си обаче са само част от непреходните добродетели, които трябва да се възпитават у всеки малък и голям човек. Не е за подценяване и магията на Хари Потър, завладяла света благодарение на широката рекламна кампания, съпровождаща всяко томче на Дж. К. Роулинг. Но и тази книга, класирана на второ място сред любимите произведения на българите, дава много поводи за размисъл. Уникалната римувана българска проза, описваща веселите герои на "Патиланско царство" от Ран Босилек, се нареди трета. Историите с баба Цоцолана със сигурност ще продължат още дълго време да предизвикват блясък в очите на малките и чувството на гордост при по-големите. Във вечната класика "Мечо Пух" от Алан Милн отново и отново ще се преоткриват безброй простички философски послания за живота, разбирани от всеки по свой собствен начин. Приключенията на "Емил от Льонеберя", описани от Астрид Линдгрен, комай не са много впечатляващи за днешните деца. Произведението на Антоан дьо Сент Екзюпери "Малкият принц" като че ли попадна в "Малкото голямо четене" от предишния формат на БНТ "Голямото четене". Книгата, която трябва да се чете и препрочита по-скоро в по-зряла възраст, се нареди на шесто място. След нея са вампирската сага "Здрач" от Стефани Майър, харесвана най-вече от тийнейджърите заради присъщия за тази възраст копнеж към романтиката. А "българското дете-космонавт", както наричат Ян Бибиян от едноименното произведение на Елин Пелин, изпревари "Карлсон, който живее на покрива". "Алиса в страната на чудесата" бе подредена на последното, десето място, което намеква, че произведението на Луис Карол май не е от най-разбираемите.
Както всяка класация на творби, така и резултатите от кампанията "Малкото голямо четене" трябва да се приемат с определена доза условност. Нито един човек не може да посочи само една книга, която да му е достатъчна. Защото четенето е магия. Завладяваща и обсебваща. И всяка следваща прочетена книга добавя към това вълшебство нещо уникално.