Голямата българска депресия

"Всеки 4-ти българин е засегнат от депресия и тревожност", "15% от българите страдат от депресия", "1 млн. българи са с депресия"... Тези и още много варианти на темата колко много нашенци са обзети от депресивните състояния може да се видят ден през ден по медиите. Ако тръгнем от статистиката, оказва се, че еднакъв е процентът и на българите, и на останалите европейци, засегнати от тежки психични разстройства. Но по отношение на честите психични разстройства от тревожно-депресивния спектър, оказва се, че сме първенци на Стария континент.
Защо ли?
За да е в депресия един човек, нещо с факторите на околната среда не е както трябва. И за това вината най-малко е в системата на здравеопазването. В същото време логично отговорността за високите нива на депресия сред населението носят системата на вътрешна сигурност, системата на социално подпомагане, системата на образованието... Отговорност има и пазарът на труда заедно с работодателите, с възможността за професионално израстване, със сигурността на работното място - все неща, които комай трудно виреят у нас. Да не забравяме, че най-бедните в обществото най-често са в депресия.
В много сайтове и списания ще намерим "рецепти" как да си помогнем сами, ако сме в депресия, или какво да правим, за да не сме депресирани. Как да стане, като половината администрация вероятно вече трепери от страх да не я помете политическата метла. Резултатът - намръщени и изнервени чиновници посрещат гражданите и ето ти го ефектът на доминото.
Как да не е депресиран българинът, като всекидневно хората, които задават дневния ред, мерят мускули, залагат на реваншизма, изморяват ни с еднообразно политическо говорене...