23 Ноември 2024събота10:09 ч.

Снимка Личен архив

Срещи

СВЕТЛА РАДИВОЕВА:

Голяма отговорност е да твориш за деца

Има нужда от дълбокомислени, но и от забавни книги, защото четенето трябва да е свързано с приятни емоции, смята художничката аниматорка, която работи за студиото "Уолт Дисни"

/ брой: 116

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 15575

СВЕТЛА РАДИВОЕВА е родена и израснала в София. Още от малка има силна страст към рисуването и анимацията. Започва кариерата си в малко студио в България като асистент аниматор, a по-късно като 3D аниматор в студио за компютърни игри. След като приключва обучението си за 3D керъктър аниматор през 2010 г., Светла се мести в Белгия и там работи по първия си пълнометражен анимационен филм. През 2011 г. е наета от студиото за анимационни филми "Уолт Дисни" в Бърбанк, Калифорния. Работила е по филмите "Разбивачът Ралф", "Замръзналото кралство", "Зоотрополис", "Смелата Ваяна", "Замръзналото кралство 2", "Енканто" и др. Светла продължава да се занимава с рисуване и илюстрира книжки в свободното си време. А когато не играе с децата си, може да я видите със скицник и молив в ръка.


- Госпожо Радивоева, знаете ли, че Вашата книга "Конфитюрът на Малина" (изд. "Ентусиаст") бе сред най-търсените и харесваните от читателите на Пролетния панаир на книгата в София? Освен миловидната и добродушна героиня - таралежчето Малина, привлича поуката от тази книга: че приятелството се гради на добронамерени отношения.
- За съжаление нямах възможност да посетя Панаира на книгата, но много се радвам да чуя тази информация!
- Вашата героиня използва всяка възможност, за да вземе хубава книга в ръка и да чете - на малиновите храсти, на рафтовете с буркани със сладко, на съседите... Може би тя е такава, защото Вие обичате да четете?
- Обичам да чета, да. За съжаление нямам особено много време за четене напоследък, но успявам поне да слушам книги.
- Повече от 10 години работите като аниматорка за студиото "Уолт Дисни", което Ви представя с първата Ви книга - нещо, различно от всекидневната Ви работа. Разбирам това като жест от страна на студиото, което с поредица от книги "изкарва на сцената" своите художници като самостоятелни творци и ярки индивидуалности. За Вас какво е чувството да имате издадена собствена книга?
- Чувството е невероятно. Излизането на оригиналната книга беше много очаквано, но тогава пандемията удари и книгата се загуби в какафонията, която се случваше по света. Трябва да призная, че излизането й на българския пазар е още по-главозамайващо за мен. Трябва да се пощипвам, за да си припомням, че не си измислям. Честно казано, мисля, че в началото тръгнах доста наивно към целия процес с книгата. Сега осъзнавам колко е отговорно да стоиш по библиотеките на малките дечица и да имаш честта да четат книгата ти отново и отново. И само мога да се надявам, че е достойна да е там.
Самата книга е част от програма, която вече не съществува. Представляваше вътрешен конкурс, който се провежда на няколко години, в който всички в студиото имат възможност да участват с история и няколко рисунки към нея. Има няколко етапа и най-накрая избират книгата, която да бъде издадена. Процесът по самата книга също е много интересен, защото ние не се занимаваме с книгоиздаване и работих по нея отблизо с редактор и арт директор, които бяха страшно търпеливи с мен и ме научиха на доста неща. Запалиха интереса ми в света на илюстрацията, който дотогава не е бил в полезрението ми.

- Имате син и дъщеря - те обичат ли да четат?
- Децата ми са малки и още ние им четем. Обичат книжки и любимите четем по много пъти.
- С какво трябва да се отличава една книга, предназначена за деца?
- Не съм дълбок познавач на детските книги. Те са безкрайно поле за изучаване. Мисля си, че може би начинът, по-който е поднесена историята, е много важен. С децата може и трябва да се говори по всякакви теми, но информацията трябва да се поднася според възрастта. Като родител осъзнавам колко трудно е да се говори за определени теми, които са съвсем нормални. Съвременните детски книжки отварят възможност за провеждане на много такива сериозни разговори, като историите привидно са простички и леки. Не всяка книга трябва да е дълбокомислена и с поука, разбира се. Има нужда и от забавни книги, защото четенето трябва да е свързано с приятни емоции.
- Илюстрирате ли книги от други автори, издания не само за деца?
- Да! Възможността за авторска книга беше невероятна и много рядка. Традиционният път за издаване на авторски детски книги е доста по-сложен. Надявам се в бъдеще да имам възможност да мина и по него. За момента илюстрирам чужди текстове и много се наслаждавам на това. Изданията са само за деца.
- Работили сте по много успешни и популярни в цял свят анимационни продукции - коя от тях е най-близка на сърцето Ви, имате ли герой/героиня, които са Ви по-любими?
- "Замръзналото кралство" беше филмът, в който започнах да се усещам по-уверена в занаята. Тъй като там сцените, които анимирах, бяха основно с Елза, тя винаги ще заема специално място в сърцето ми. По втората част на "Замръзналото кралство" пък бях супервайзер на коня на Елза на име Нок, което затвърди топлите ми отношения към нея. Моана ("Смелата Ваяна") ми е също особено любима. Там работихме с режисьорите Рон Клемънс и Джон Мъскър, които са създали едни от любимите ми от едно време филми - "Малката русалка", "Аладин", "Херкулес". Много рядко човек може да се докосне до легенди и това беше за мен един от тези редки случаи. Цялата продукция беше като хубав сън.
- Може ли съвременните технологии да изземат в някаква степен функцията на авторите или напротив - помагат на твореца? "Матрицата" не унифицира ли образите, героите?
- В момента AI (изкуствен интелект) е много разгорещена тема навсякъде. В нашите среди включително, но там можем само да седим и да наблюдаваме какво ще се случи. При книгите има огромно разнообразие от сюжети и герои. Има голямо усилие в насоката да се разнообразят темите и гласовете, които разказват истории. Децата трябва да може да виждат себе си в книжките и засега много от тях още са невидими. Надявам се в идващите години това да се промени.
- Предполагам, че компютърната анимация се работи по-бързо и дава по-големи възможности за съвършено представяне на някои детайли. Но ръчно създадените рисунки не са ли по-одухотворени? Има ли основание подобно виждане?
- Мисля, че е илюзия, че каквото и да е направено с компютър е по-бързо или по-лесно. Съгласна съм, че възможността за детайл е много по-голяма. Количеството на детайл, който може да се вкара със съвременните анимационни филми, е главозамайващо, но отнема време, за да се създаде. Детайлът не идва готов. Всичко се прави от нулата. Ако има рокля с ръчно извезани цветя - има артист, който е работил няколко седмици над това; ако има коса, която се движи като истинска или е мокра - това най-вероятно е отнело месеци, за да може да бъде осъществено. Технологията дава възможност да се твори на много по-високо ниво, но някой все пак трябва да го създаде.
Компютърната анимация има и много ограничения, които рисуваната анимация няма. Навремето аниматорите сами са анимирали взаимодействието на героя и неговите дрехи и коса. Ако например принцесата трябва да си отметне косата или да запретне роклята, да си закопчае ципа, да си бръкне в джобовете, да си върже връзките, да увисне на въже, да дръпне някого за дрехата - всичко това в компютърната анимация е много трудно. То не се прави от един човек, а от двама души - аниматор и технически аниматор, които трябва да направят това действие толкова естествено, че никой да не се замисли колко трудно е било постигането му.
Има място за всякакъв вид изкуство. Вие харесвате едно, някой друг предпочита друго, а трети може да оцени красотата и в двете. Ако филмът е правен от хора, които обичат това, което правят, и го правят от сърце - винаги си личи. Начинът, по който е направен, е второстепенен.
- Знам, че и други талантливи българи работят за студиото "Уолт Дисни". Общувате ли, случвало ли се е да работите с някой от тях в една и съща продукция?
- Да, обикновено всички работим по една и съща продукция. Общуваме си, колкото позволява времето.
- Колко често успявате да си идвате? Какво обичате да правите тук, кои места посещавате? Децата Ви познават ли страната ни, говорят ли български?
- През последните години - не много често. Обикновено фокусът е да видим семейството и приятелите. Много рядко се прибирам у дома на почивка. Ако имаме късмет да видим природата, е винаги щастие, но дори и да се разходя в центъра на София и да слушам българска реч около мен, ми е много приятно. Вкъщи говорим на български, да.
- Има ли нещо, което Ви липсва от България?
- Семейството и приятелите, да говоря и да се шегувам на български.




Специално за читателите на ДУМА Светла Радивоева разказва в илюстрации за всекидневието и моментите на отдих на своето семейство

Илюстрации СВЕТЛА РАДИВОЕВА

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 360

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 327

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 341

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 252

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 385

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 333

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 363

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ