Големите "братя"

Нима някой има съмнение, че България не бива да допуска друг да се меси в решенията за бъдещето на стратегическите й проекти? Явно някой отново се опитва да чертае пътя на страната ни самоволно. Как иначе да си обясним думите на президента от срещата на Б9? Румен Радев така и не каза какво са се опитали да пробутат в декларацията от срещата на върха. Не спомена и кой е поискал да се намеси в бъдещето на страната. Обаче предположенията веднага заваляха.

Не само любителите на конспирации видяха в думите на президента сигнал, че някой нов "голям брат" е решил да диктува на България по кой път да поеме. Пък и с честите закуски и вечери на Цветан Цветанов с американски любимци няма как да не го заподозрем в твърде тесни връзки с чичо Сам. Някак неслучайни изглеждат и височайшите срещи на лидери от НАТО и какви ли още не формации, които се засилват при всяко споменаване на газови потоци, нови електроцентрали, че и превъоръжаване.

За съжаление България не може да се отърси от Синдрома на големия брат. Управниците ни все търсят, ако не спасител, то поне уж силна фигура, която да ги потупва по рамото. Снимки до замразени в усмивка костюмари висят в кабинетите на българските политически лидери. Ако не са Щатите, ще е Германия, Франция, ако щете, и Русия. Сякаш сами българите не могат да вземат решения.

Толкова абсурдно звучи полуизвинението "малка България". А какво да кажем за Белгия тогава? Или Чехия, или Унгария? Една страна е толкова голяма, колкото големи са мечтите и стъпките за реализация на проектите, които биха я изтласкали напред. България може да бъде голяма и важна, ако отстоява собствените си интереси, без да се съобразява с множеството "братя и сестри", които следват собствените си интереси, превръщайки я в своя пионка. Не бива друг да чертае бъдещето на страната, време е управляващите да го разберат!