Голата истина в българските щанги
/ брой: 89
Родните ни щангисти постигнаха "небивал" успех на европейското първенство по вдигане на тежести в Анталия. Тежкоатлетите ни успяха да се сдобият с общо 1 бронзов медал в двубоя (Стоян Енев) и още 3 отличия в отделните движения. За сведение на по-малко запознати в някога водещия български спорт, преди 10 години пак от европейско в Анталия българите се завърнаха с 3 титли (Гълъбин Боевски, Георги Марков и Алан Цагаев), 3 сребърни (Стефан Георгиев, Златан Ванев и Нели Янкова) и 1 бронзов медал (Гергана Кирилова) само в двубоя.
Сега, 10 години по-късно, мъжете ни все пак се наредиха четвърти на Стария континент в крайното класиране след Молдова, Русия и Турция. Женският отбор пък остана пети след Русия, Турия, Полша и Германия.
Всъщност това е голата истина в българските щанги. Не знам дали има друг български спорт, който да е получил толкова много удари под кръста. То не беше допинг, борба за власт, спиране на финансите от страна на държавата, кражба на пари от вече бившата управа на федерацията!!! И всичкото това за една декада.
Предишното ръководство с мутренски похвати грабна властта от Андон Николов и "резултатите" не закъсняха. Скандал преди Световното първенство във Ванкувър 2003, когато бяха хванати с манипулирани допинг проби асовете Гълъбин Боевски, Георги Марков и Златан Ванев. Това обаче беше нещо като буря в чаша вода в сравнение с грандиозния скандал, избухнал преди Олимпиадата в Пекин 2008, когато положителни проби показаха всичките ни проектоолимпийци и България за първи път беше лишена от участие на най-високия световен форум на тежкоатлетите.
Сега новите шефове се опитват да отлепят ютията от дъното. Да, но това не става толкова лесно. Трябват години работа и пак няма гаранция, че ще се получи нещо.
Защото има един фактор, който се нарича естествен подбор, а той е много важен. Дори и да работят треньорите Иван Иванов и Кристиана Колева, пак няма гаранция, че ще се получи.
От такава абдикация трудно ще се получат резултати. В Анталия просто бяха поставени основите на нещо, което не се знае дали ще издържи.
Единственото хубаво нещо е, че отново се работи. Влагат се усилия и пари, за да се възвърне поне малко от славата на един от най-обичаните спортове в България. А за Олимпиадата по-добре никой на нищо да не се надява, защото там големите държави, с които България доскоро се подиграваше на подиума, са много пред нас по резултати. Защо ли? Защото са им създадени всички условия за работа. А тук и залата в "Дианабад" им взеха на щангистите, за да я дадат на федерацията по самбо, а този спорт дори не е и олимпийски. Но пък си има виден председател - Румен Стоилов, който е и депутат от ГЕРБ!
Но босът на щангите Неделчо Колев и с този проблем ще се справи. Миналата година отдели 500 000 лв. от бюджета и с парите закупи по 2 комплекта щанги за всички отбори. Също така продаде 2-ма от най-добрите ни щангисти Боянка Костова и Валентин Христов на Азербайджан за 400 000 евро и тези пари също ще бъдат инвестирани във възстановяването на спорта. Да, и Костова, и Христов станаха европейски шампиони за новата си родина, но те сами си избраха да вдигат за страната с многото петродолари. Те може и да се наредят сред медалистите в Лондон, а българите няма, но тяхната цел ще бъде следващата Олимпиада, защото в Рио де Жанейро ще стане ясно що за управник е Неделчо Колев. Дали ще може да докара щангите дотам, където бяха преди 10 години в Анталия?
Ще го боли само фенът на щангите, защото той има навика да гледа как българите "мачкат" на подиума. Това обаче последните няколко години нямаше как да се случи, защото вече бившите управници в лицето на Антон Коджабашев ръководеха така, както в момента правителството - като на игра, но по този начин нищо не се постига.