Гнездо на тероризъм ли е Босна и Херцеговина?

    Съвсем наскоро в Босна и Херцеговина (БиХ), на 28 април т. г., в малкия граничен град със Сърбия Зворник беше извършен терористичен акт - 24-годишният уахабит Нердин Ибрич, въоръжен с ловна пушка и два пистолета, с възгласи "Аллах е велик", нападна полицейското управление в градчето, уби един полицай и рани други двама. Не много преди това при подобен терористичен акт в град Бугойно също беше нападнато полицейското управление и бяха ранени полицаи. Вероятно е само въпрос на време да бъдат атакувани обекти на въоръжените сили на БиХ и от тях да бъде взето оръжие, което впоследствие да се използва и за терористични актове, а и като цяло за дестабилизация не само на Босна, но и на целия регион.
Между другото скрито оръжие още от времето на войната в страната (1992-1995 г.) едва ли липсва. И в представителите на трите ентитета (народа) в БиХ - сърби, хървати и бошняци, със сигурност е останало такова, дори в излишък, което обаче е добре скрито. И децата в Босна знаят, че татковците и дядовците им са скътали нейде пушки, пистолети и даже картечници и ръчни гранатомети "за всеки случай". Официално всеки средностатистически гражданин, участвал във войната, ще отрече, че има оръжие, но в частни разговори на четири очи мнозина ще си признаят този факт. Значи - населението в страната е добре въоръжено, и не само с ловни пушки. Следователно не е никакъв проблем това оръжие да се трансферира или продаде на лица, които имат явни намерения да го използват и особено за извършването на терористични актове.
    Впрочем, след нападението в Зворник последва шумна акция по залавянето на радикални уахабити, след което полицията в Република Сръбска (РС - административна единица в БиХ, в която живеят основно босненски сърби) известно време патрулираше засилено с бронежилетки и автомати по възлови обществени места и всичко... просто стихна, като че ли нищо не се е случило.
    Министърът на вътрешните работи на РС Драган Лукач неколкократно заяви, че полицията на РС ще отговори твърдо и безкомпромисно на подобни нападения, а президентът на Република Сръбска Милорад Додик дирекно обвини разузнавателната агенция на БиХ ОСА, че умишлено не си върши работата и РС ще създаде своя разузнавателна служба. Всички политици в БиХ остро осъждат проявите на тероризъм в страната, но дали съществува политическа воля проблемът с радикалните ислямисти (уахабити, салафити и пр.) в БиХ да бъде решен? Като че ли такава воля поне засега липсва.
Основните причини са няколко, но могат да бъдат резюмирани по следния начин: Системата за вътрешна сигурност в Босна и Херцеговина определено не е от ефективните. Полицията в РС е централизирана, докато във Федерация БиХ всяка една административна единица (кантон) има своя полиция, която се ръководи от т. нар. министър на вътрешните работи на кантона, или това е модел на децентрализирана полиция, подчинена на местната власт по английски начин. С малката разлика, че БиХ и Великобритания са несравними понятия във всяко едно отношение.
Наред с тези факти следва да се отбележи, че информационните и оперативните системи на кантоналните полиции и полицията на РС реално не са свързани и по този начин отделните полицейски сили си работят всяка за себе си и по свой начин по свои обекти от оперативен интерес и т. н., т. е. пълна неразбория и несъгласуване на действията. Изключение от правилото са само системите за документите за самоличност и регистрация на МПС.
На второ място полициите в БиХ нямат правомощия по въпросите на националната сигурност на страната. С този проблем се занимава Министерството на сигурността на БиХ в чието подчинение са двете ключови агенции за борба с тероризма - Агенцията за разследване и защита, по-известна като СИПА, и вече споменатата ОСА. И, разбира се, прокуратурата и съдът на БиХ. Обикновено топката се прехвърля от агенциите към прокуратурата и съда, а след това се връща обратно (нещо добре познато като практика и у нас, нали?).
    Освен изброените проблеми обаче съществува и още един, много важен. Според определени специалисти в областта на сигурността в БиХ има повече от 5000 уахабити, или потенциално опасни лица, както и над 100 000 техни симпатизанти. За държава от около 3,8 милиона граждани по груби изчисления съвкупно това представлява малко под 3% от населението, което е един застрашителен факт. Няма никакви гаранции, че ако не прикрити уахабити, то поне техни скрити симпатизанти не са на работа както в СИПА и ОСА, така и в полициите на РС и Федерацията, а защо не и в съда и прокуратурата на БиХ. По този начин най-малката вреда върху работата срещу радикалните ислямисти ще е изтичането на информация за планирани акции и действия срещу тях, да не говорим за умишленото им възпрепятстване.
    Радикалните ислямисти се чувстват удобно в БиХ и в подкрепа на тази теза има още два факта - на електронната поща на националната телевизия на БиХ БХТВ преди броени дни беше получено съобщение от името на Абу Сухайла Салахадин с текст: "...Скоро, ако Аллах реши, ще има какво да предавате. Знайте, че ИДИЛ е вече в Босна и скоро ще летите във въздуха, ще изчезнете, докато знамето на Аллаха не се развее над Босна. Дошла е зората на исляма и бъдете уверени в това, а нашите братя са готови да ви убиват полека и сигурно...".
    Междувременно наскоро в Сараево на специално двудневно посещение беше и специалният пратеник на президента на САЩ Барак Обама по въпросите на борбата срещу ИДИЛ генерал Джон Алън. От друга страна, медиите в БиХ изтъкват факта, че на Съвета за сигурност на ООН е изпратен списък на 45 организации от БиХ, които са във връзка или официално и неофициално поддържат Ал Кайда и/или ИДИЛ.
    Ако се предположи, че всички гореспоменати данни са верни, то това означава, че босненските уахабити са се превърнали в сериозен фактор в държавата. Ако приемем и този факт за относително точен, то това означава, че местната и международната общност трябва добре да се вгледат в тях и в интересите и целите, които преследват. Ако политиката на Европа след многобройните терористични нападения на нейна територия от страна на ислямски екстремисти е намерила решение да се постига компромис чрез преговори, както това вече се прави в Афганистан с талибаните, защо тогава да не започне преговорен процес и с босненските уахабити? Те в никакъв случай не са паднали от небето в БиХ, а са резултат на една недалновидна политика от времето на войната, появата на отряда от арабски доброволци "Ел Муджахедин", последвалата го и вече забранена организация "Активна ислямска младеж" и пр.
    Не трябва обаче да се пренебрегва един много важен елемент - самите босненски мюсюлмани в огромната си част са възпитани в духа на меката форма на сунитския ислям и самите те отричат и се разграничават от идеите и действията на уахабитите. Още по-точно е да се оцени, че към момента в БиХ е реално невъзможно насаждането на шериатското право, към което се стремят уахабитите и техните последователи. Също така до момента няма компромисен вариант и уахабитите продължават да представляват много изолирана група, живееща основно на трудно достъпни локации, но и по свои правила и закони. Е как тогава службите за сигурност да извършват основната си функция - превенцията на екстремизма? Генерално - в БиХ липсва политическа и религиозна воля от страна на обществените лидери на страната проблемът с ислямския екстремизъм да бъде решен. И в това се състои и трагедията, и безизходицата на държавата...

Западните Балкани се превръщат в изходен пункт за джихадисти от "Ислямска държава", твърди германският в. "Велт ам Зонтаг". Изданието се позовава на източници от германските служби, които сочат, че през последните месеци салафитски проповедници набират бойци от Косово, Македония, Албания и Босна за участие в конфликтите в Сирия и Северен Ирак. Само от Косово са излезли 250 джихадисти, което, сметнато на глава от населението, е рекорд за европейска страна. Споменатите балкански държави се използват от джихадистите не само за набиране и транзит на бойци, но и като бази за обучение