Глобалната игра на великите сили

Пламен Лазаров

Началото на 2013 година е особена дата от развитието на световната икономика и повратен момент за протичането на световната икономическа криза. На 31 декември 2012 година САЩ достигат тавана на бюджетния дефицит, който USFED е приел да финансира безпрекословно. От 1 януари 2013-а САЩ са принудени да осъществяват бюджетни ограничения, които да им позволят да изплащат дълга си към USFED - емисионната институция на САЩ.
Без съмнение, изплащането на фантастично голям дълг ще подтисне потенциала на смятаната за най-голяма и най-стабилна икономика в света. На преден план излизат трупаните с десетилетия диспропорции в американската икономика. Особено притеснителна е перспективата за реакцията на пазарите при евентуално отпадане на финансовите услуги, които представляват над 90% от БВП на САЩ и преобладаваща част от износа на федерацията.
Очевидно от гледна точка на централното правителство ситуацията с бюджета на САЩ ще е драматична. Не е изключено да се засилят центробежните политически тенденции, които в условията на демократична (или доста хлабава) федерална конституция да доведат до начало на мъчителен процес на политически реинженеринг на континента. Ако се стигне до такава ситуация, то тя ще бъде най-голямата социално-политическа драма в последните сто години.
Случайно или не, но от 1 януари 2013 година на територията на ЕС започна да действа и пактът за финансова стабилност, който налага бюджетни ограничения на европейските икономики. Очевидно тази мярка ще засегне най-силно застрашените от дълговата криза страни като Гърция, Испания, Португалия, Ирландия. Това обаче не означава, че най-развитите европейски икономини, в т.ч. Германия и Франция, няма да бъдат засегнати, защото е обществена тайна, че икономическият растеж именно на тези икономики се финансира основно с държавен дълг. Логично е да се очаква в близко време срив в икономиките на най-засегнатите от дълговата криза страни и драматично обедняване на Южна Европа, но и ясно изразена тенденция за забавяне развитието на водещите европейски икономики, които видимо ще изостават от южноевропейските страни поради отпадането на системите за изкуственото им захранване.
Има и една трета група икономики, в която влизат Япония, Холандия, Южна Африка и някои скандинавски страни. В досегашната световна икономика тяхната специализация е била да имитират създаването на стоков еквивалент на книжните пари, с които е финансирано икономическото развитие на водещите световни икономики. Бъдещето на тези икономики не може да бъде поставено под общ знаменател, защото зависи изцяло от способността им да се преориентират от имитиране към реално производство на потребителна стойност.
Трябва да се отбележи, че описаните по-горе драматични процеси са логично решение на противоречията на една виртуална икономическа реалност и въобще не е задължително да се свързват с някаква конспирация. Все пак тази виртуална икономическа реалност е създадена от няколко финанови институции, които са собственост на няколко свръхбогати фамилии. Съмненията за конспирация все пак се подхранват донякъде и от призивите на Ватикана за нов световен ред и Световно правителство.
Така или иначе, шансовете са на страната на онези национални икономики, които са базирали развитието си на реалното производство, а това са предимно подценяваните досега региони: Южна Европа, Близък изток, Централна Азия, Африка и Южна Америка.
Отново, случайно или не, глобалната политика в началото на 2013-а е поставена в крайно необичайна ситуация. Сравнително леко беше прието разпадането на класическия двуполюсен модел, когато светът беше подреден по оста СССР-САЩ, в политиката имаше ясно изразено дясно и ляво, знаеше се кои са индустриалните държави и кои са суровинните им придатъци. За всеобща изненада, след разпадането на "империята на злото" САЩ не успяха да задържат световното лидерство и да наложат своя модел, мироглед и ценности на света. Това се оказа драма, по-голяма от студената война. По същество след разпадането на Съветския съюз и двете досегашни супер сили се оказаха изненадани, че на световната икономическа и политическа сцена има и други играчи освен тях. Изглежда, докато са си играли техните игрички с подкрепата на банките, са си повярвали, че те определят правилата на играта, а играта може да бъде само една - играта на обективните икономически закони.
 Нито една от великите сили не се оказа достатъчно велика да промени териториалното разпределение на природните ресурси. Това разнообразие, в съчетание със специфичните традиции и умения на населението в различните страни и региони, постави обективната преграда пред амбициите за световно господство. Напразни се оказаха надеждите на великите сили, че с помощта на религиите, пазарните механизми и научно-техническия прогрес ще могат да бъдат създадени универсалните механизми за световно господство. Недостатъчни се оказаха и политическите механизми и бюрокрацията, след като на така наречените цивилизовани държави им се наложи да използват варварски инструмент - войната (от който уж отдавна се бяха отказали), за да овладеят например Арабската пролет.
Дори теорията за добро корпоративно управление, на която се възлагаха големи надежди, не успя да изобрети универсалния инструмент за световно господство. Всеки субект, който иска да управлява, трябва да познава много добре всички аспекти на управлявания субект, неговите характерни условия и среда. За мнозина световни лидери това може да звучи безнадеждно и обезкуражаващо, но универсален инструмент за тотално господство няма и едва ли някога ще бъде създаден.
Дано с пукването на поредния балон на маите сме приключили с болните амбиции на световните лидери. Това ще ни спести много болки и незаслужени страдания.


Кризата в Европа показа за пореден път провала на англосаксонския модел за управление на икономиката. Капитализмът на ХХ век вече не е способен да обслужва жизнените потребности на обществото през ХХI век. И реакцията на народите по света и особено в Европа не закъсня - протестите вече са всекидневие на Стария континент


Всяка година ЕС изразходва по около 40 милиарда евро, опитвайки се да намали различията между богатите и бедните. Но според Евростат, статистическата агенция на ЕС, големите различия остават. "Бездомен съм, гладен съм, Моля, помогнете", пише на плаката на това европейско дете
БГНЕС