29 Март 2020неделя04:09 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Амбициозната и бойко настроената Памела Ренди-Вагнер, която миналата година оглави опозиционната Социалдемократическа партия, също вещае бури на политическата сцена

Глътка затишие пред изборна буря в Австрия

На премиера Себастиан Круц му е трудно да балансира по мигрантския проблем между обществеността и бизнеса

/ брой: 13

автор:Зорница Илиева

visibility 1772

Политическият живот в Австрия сякаш е стихнал от умора от тревоги, песимистични прогнози и опасения за геополитически сътресения. Може би защото и Ханс-Кристиян Щрахе, крайно десният партньор в правителството на канцлера Себастиян Курц, си е взел отпуск по бащинство, за да се грижи за родения на 1 януари 2019 г син. Именно той е онзи австрийски лидер, който с изказвания и политики създава емоции не само в Австрия, но и в Европа. Достатъчно е да се припомни вълната през последните години от десни, популистки, крайни или радикални движения и партии на континента, в които неговата "Партия на свободата" играе съществена роля, за да се отчете, че глътката въздух е просто затишие пред буря. Тя се очаква на европейските избори, но трудно може на този етап да се прогнозират размерите й. 

Засега мислещите австрийци и повечето наблюдатели вяло продължават да нищят предлаганите от канцлера Курц реформи в областта на минималната социална помощ, детските надбавки, но най-вече проблемите с мигрантите и нестихващите призиви на повечето местни граждани незабавно да бъдат връщани новопристигналите пришълци, както ги наричат. При всяко ново престъпление от такива люде, а ги има все повече, гласовете стигат до кресчендо и на управляващите им става все по-трудно да балансират между настроенията на хората и нуждите на бизнеса. Видно е, че по улиците броят на забрадените жени, на т.нар. афроамериканци, на тъмните жени с по 2-3 деца в детски колички са повече от друг път. 

Повече са и полицейските коли 

по кръстовища, площади и оживени улици, а добре въоръжени полицаи се разхождат не само из летището. Картина, която за Виена трудно можеше да се предвиди. 

В цялата суматоха и дебати се оказва, че Румъния и Унгария заплашват Австрия, че ще я съдят по европейските правила, защото  промените не позволяват изплащане на детски надбавки за деца, които не живеят при работещите тук родители. Предвиждало се да им се заплаща съгласно  условията в собствените им страни, а това е поне два пъти по-малко. Кой крив, кой прав, трудно се взима страна, но такива проблеми не влияят сериозно на връзките между Виена и Будапеща например. 

Австрия наистина е известна с правилото "другите воюват, но ние сключваме бракове", а това е политика от векове, която е създала имидж на великодушна държава-мост между Запада и Изтока, оцеляла въпреки превратностите на историята. Въпреки рухването на Империята и сянката на съседна Германия с общия език. Пословични са отношенията с Вишеградската четворка и взаимната подкрепа, която се проявява в сложни геополитически ситуации. И то до степен, че някои вече са на мнение, че е по-добре Европа да остане единна, но не по модела, заложен от САЩ, а съгласно възгледите на Хабсбургската монархия. Един вид променен ЕС, с различни правила, които вече са използвани в миналото от просветени монарси с умни цивилизовани служители. За Австрия е съществено да се набляга на нейната "политика на съседство", която включва и "да имаме силни държави на Балканите, които да решават мирно проблемите си", за да се говори наистина за "нова ера в Европа за значението на този регион". 

Е, на думи звучи отлично, но като знаем ситуацията в отношенията Сърбия-Косово, Сърбия-Черна гора, драмите във Вардарска Македония, напрежението в Босна и Херцеговина, великоалбанските претенции на Тирана след обща митница с Косово, премахването на границата с Прищина, овладяването от Албания на пазара в Косово след 100% мита за внасяните сръбски стоки и подкрепата за албанския етнос в Македония, някак е лесно да приемем, че 

Балканите за Виена свършват с Хърватия и Словения 

С другата част да се разбират Русия, САЩ и то без да се забравя Турция. Тя пък за момента не подкрепи името "Република Северна Македония". В тази връзка "Ди пресе" пише "Как Путин използва геополитическия вакуум" и набляга на желанието на Русия за влияние на световната сцена. 

Австрия реализира за 2018 г. 3 на сто икономически растеж, а ниската й без това безработица спада при инфлация в размер на 2%. Очакванията за 2019 г. са за растеж под 2% и като причина се сочат международните търговски конфликти, както и "Брекзит"-ът. Фактор за икономическия растеж се явява нарасналото потребление, а то има връзка с ниската безработица. В сравнение с Германия, което тук се прави по всички посоки, очакванията на Берлин за ръст на икономиката през 2019 г. с 1.6%  дава възможност на Виена да гледа по-оптимистично при очакваните икономически предизвикателства. Но има опасения, че геополитическите конфликти влияят негативно и това може да затрудни не само икономиката.

На този фон особено любопитно е поведението на лидерката на опозиционната социалдемократическа партия Памела Ренди-Вагнер. Оказва се, че нейно мото са думите на Пипи Дългото чорапче: "Не съм се опитала, но мисля, че ще се справя". В обширно интервю тя споделя, че "в мен се крие една Пипи. Не мога да вдигам кон, но се упражнявам да го правя с партията си". Партията явно се нуждае от "вдигане" и "добре е, че има още 4 години до следващите изборите, защото изграждането ще трае още дълго". С някои от нейните другари тя има разминавания. Мъже социалдемократи не пропускат да я критикуват. Сигурно затова на въпрос на журналист "дали социалдемократическата партия е клуб на мачовци и затова се приема за изненада, че жена е оглавила партията" Пам, както я наричат, отговоря "А кога "Ди пресе" ще има за първи път жена за главен редактор?" 

Всъщност партията на социалдемократите е отражение на това, което се случва в обществото. Прекалено малко жени има на водещи позиции и се отчита, че Австрия изостава в това отношение. Още повече, че и разликата в заплащането между жените и мъжете остава голяма. "Ще работя за тази промяна" казва Памела Рендш-Вагнер и посочва, че 

"това е нейната голяма политическа цел" 

Другите цели са "данъчна справедливост", която включва справедлива данъчна структура, по-малък ДДС върху наемите, честно облагане на концерните, както и т.нар. дигитален данък. 

На новата лидерка не й бяха спестени критики в собствената й партия, че не е заела ясна позиция по имотния данък, но засега тя отстоява политики, които й носят и дивиденти. 

Липсата на лекари и съответни грижи за старите хора, включително реформи в системата за старчески домове, се отчитат от повечето австрийци. Признанието към роднини, които се грижат за стари членове на фамилиите, се приветства. Тази тема е заявена и от канцлера Курц, но едва за края на 2019 г. Мнението на Пам е: "В края на годината е късно". Тя има и особено чувство за хумор, което може да се отчете и като хапливо, дори за опозиционен лидер. "Аз имам и общи неща с Курц - посещавали сме едно и също училище, но аз имам професия, а той не." Училището е държавно, не частно, а Курц не е завършил образованието си по право - факт е. Но все пак признава, че "може да се вземат някои неща от Курц. Той е блестящ риторик и политически професионалист по темата на маркетинга", но "с ценностната му система нямам нищо общо". 

Да, Австрия не е далеч от Балканите. Но с вперен преди всичко поглед към Брюксел е получила в наследство добра основа като държава, която световните турболенции не са успели да разрушат. Консервативни нрави, правила и манталитет сплотяват местните. Те поставят в метрото картинки за забрана на ядене и пиене в градския транспорт, за да е ясно на новопристигналите какви правила има. Няма насилие, но има изолация. Има и наплив на виенчани да се изнасят да живеят в провинцията, за да не са заедно с "другите". А другите се нанасят във все по-престижни квартали, забрадените им деца ходят на училище, без да си променят нрави и принадлежност към даден етнос и религия, а балканците работят по ремонтите, строителството и обслужващата сфера, но нямат и капка желание да се прибират по родни места. Дори и завършващите висше образование тук без отдих търсят да се устроят на работа, за да не се налага да се върнат у дома. Може ли някой да ги упрекне, като се знае ситуацията на Балканите? 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ