Гласовете ви чуваме, но какво от това

"Почти навсякъде обедната почивка е 30 минути, а междинните (обичайно две) почивки - между 5 и 15 минути. Именно в цех, където работниците са организирани в синдикат, почивките за тоалетната се отбелязват стриктно на таблет. Почивката от 5 минути в този цех се превръща в 3, тъй като работниците трябва да посочат на таблета отсъствието си. 

Когато са непушачки, шивачките използват почивките да стоят прави, тъй като до този момент са седели. Гладачите пък посядат на техните места понеже са стояли прави".

Този дълъг откъс е само малка част от множеството свидетелства за трудовата експлоатация в България, за която предишният президент Росен Плевнелиев заяви, че е "горд член на Европейския съюз". Засега цялата ни гордост се изчерпва с това, че спазваме всичко, което ни се спусне от Брюксел, дори с цената на предателство на националните интереси, а управляващите се хвалят, че сме привлекателни за чуждия бизнес с евтината си работна ръка. От последното твърдение е вярна само втората част. 

Цитатът е от изследването "Експлоатация и съпротива. Трудът в три подизпълнителски бранша" на младите автори от сдружението "Колектив за обществени интервенции" Георги Медаров, Жана Цонева и Мадлен Николова". То бе представено в края на октомври в столичния "Гьоте-институт". В малката 163-странична книжка, видяла бял свят с подкрепата на Фондация "Роза Люксембург" и Министерството на външните работи на ФРГ, са разказани десетки истории за 

голямата експлоатация на труда

в три бранша на икономиката - шивашката индустрия, охранителния бизнес и кол-центровете, които дистанционно предоставят цифрови услуги по интернет. Общото между тях е, че и в трите случая става дума за подизпълнители - шивашките цехове работят по поръчка на големи чужди марки, малките охранителни фирми работят за по-големи, кол-центровете пък са подизпълнители на мощни западни компании от ИТ сектора и от сектора на телекомуникациите. Освен това и в трите бранша изследователите са зафиксирали много ниска или направо отсъстваща синдикализация. И най-важното. Независимо дали става дума за "непрестижната" професия на шивачките с по 500 лв. заплата или пък за "престижните" места в кол-центровете, където стартовата заплата започва от 1200-1300 лв., във всички случаи е разказано от първо лице за експлоатацията, на която са подложени работещите. Понякога тя граничи с издевателство.

Ето два примера от "низините" и "върховете". Жена от шивашки цех в малък град: "Не ми дадоха болнични. Докторката си ми го каза: Вашият директор върви от лекар на лекар и заплашва да не дава болнични на работниците му"... Когато отидох и лекарят каза: "Вие идвате само за болнични, ние да си имаме проблеми". И болничен не ми се даде."

Втората история е на млада жена, бъдеща майка, която работи в "престижния" кол-център. Работничката години наред е плащала допълнително здравно застраховане и когато забременява взема решение да ражда в частна болница. "Договорът е едногодишен, изтече малко преди да родя... Изведнъж главната ейчарка (ръководителят на отдел "Човешки ресурси"-б.а.) решила да съкрати разходите на фирмата като лиши всички хора в майчинство от допълнително здравно осигуряване, което си е скандално... Плащах години наред и когато ми потрябва, вече го нямаше. По решение на този ейчар, който искал да спести пари. Защото в този момент нямат реална полза от майките." 

Съкращаването на разходите в един друг от разглежданите браншове - охранителния бизнес пък, има своя специфика, разкриват авторите на "Експлоатация и съпротива". Обикновено това става, като се наемат пенсионери, които струват по-малко на работодателя, но се експлоатират също толкова усилено. Двама от интервюираните охранители определят работното си място като "модерно робство". Единият от тях признава: "Аз съм човек-работник. Но това е гавра, жива гавра, модерно робство, бавят ни заплатите, да идваме извънредно... При положение, че минималната е вече 500, аз съм получавал и по 300... И знаеш ли какво е по 12 часа?... А те карат и допълнително да идваш, като се прибера и са ми отекли краката. Ти трябва да се храниш навън, та къде ще ти излезе сметката - колко пари трябва да изкарваш?"

При охранителните фирми се очертава следната картина - държавата възлага на частни фирми охраната на различни обекти, което е следствие от чист лобизъм, а работещите в този бранш, по техни признания, биха имали значително по-добри условия на труд, ако сключват договори директно с държавните институции (училище например), отколкото ако се наемат във фирми, които охраняват същия този обект. Това преди всичко се отнася до полагането на извънреден труд. Авторите на изследването стигат до извода, че извънредният труд в охранителните фирми се полага, за да получават работниците договореното за обичаен осемчасов работен ден, а не да вземат допълнително заплащане. 

Тези влошени условия на труд са иманентна характеристика на подизпълнителските браншове, показват от Колектива за обществени интервенции. От една страна, посочват изследователите, фирмата-посредник получава част от парите, които иначе биха отишли при работника, а от друга страна, 

действителният работодател избягва от отговорността

за условията на труд (което най-често се проявява в шивашкия бизнес). 

Например през септември "Дойче веле" публикува статия, озаглавена "Да шиеш за H&M в България е най-тежко", а в нея се разкриват тежките условия за труд на шивачки, работещи за шведския модерн концерн в България, Турция, Индия и Камбоджа. Тя се базира на изследване на инициативата "Кампания за чисто облекло" (Clean Clothes Campaign - CCC), а българските шивачки се оказват в по-тежки условия от тези на колежките си в Третия свят. Ако отидете обаче да съдите конкретно шивашко предприятие, ответник никога няма да бъде голямата чужда компания. Така тя не е ангажирана да заставя подизпълнителите си да се отнасят човешки към работниците. 

При това интервюираните навсякъде са изразявали опасения, че ако решат да се организират синидкално, за тях ще има "сериозни негативни последици". И тука опираме до най-важното - до практическата липса на съпротива на работниците срещу тази експлоатация. Леката промишленост у нас е секторът с най-ниската степен на синдикализация според профсъюзни експерти. Но все пак на места има синдикати, повечето останали от времената на големите текстилни соцфабрики. На други места хората се самоорганизират синдикално макар, че понякога е тъжно да четеш за какво точно се борят и печелят. В "Експлоатация и съпротива" се разказва за един от шивашките цехове, в който работничките с мъка извоювали правото си "да не работят всяка събота", но и това е напредък. В сферата на охранителния бизнес и кол-центровете няма и помен от профсъюзна дейност. Описаната по-горе млада майка, лишена от допълнителното си здравно осигуряване, допуска по време на интервюто, че ако е имало синдикат, тя е можело да не загуби заделяните за раждането пари. 

Изследването "Експлоатация и съпротива" не показва нещо принципно ново, което да не знаем. Масата работници в България се съгласяват на всичко, само за да имат работа, а ако имат и трудов договор, и осигуровки, сигурно се чувстват щастливи. Те знаят, че са бедни и изискванията им не са високи. Но авторите стигат до важен за всички работещи извод. Няма как само с жалване пред камерата и микрофона да станат нещата по-добре. Трябват самоорганизация, широка синдикализация, защото никой не може да защити правата на работниците по-добре от самите работници. А в България сме почти като Илф и Петров: "Спасението на давещите се е дело на самите давещи се." 

В името на татко Пиер

"Борис въведе премии за още няколко категории работници. Срещу малки добавки в надниците работниците удвоиха напрежението си и разноските по манипулацията спаднаха с два процента. Като намали броя на надничарите в други категории и засили дисциплината на останалите, той понижи разноските с още един процент. Два нови процента изстиска той, като уволни всички болнави и несръчни работници, които не можеха да покрият нормите. Така разноските по манипулацията спаднаха с пет процента. Изтощените и отровени от никотин същества напрягаха силите си до последния предел, но законът за печалбата не се интересуваше от това. Между работниците почна брожение. Някои подканяха открито да се бойкотират премиите. "Ние работим всъщност на парче - основателно протестираха те, а трудовите закони изрично забраняват това." Но двама от философите, които разсъждаваха така, имаха стари грехове пред полицията и бяха арестувани веднага, петима изхвръкнаха от склада, а останалите се уплашиха и престанаха да роптаят. Като освободи склада от тия коментатори на трудовото законодателство, Борис забеляза, че разноските по манипулацията спаднаха с нови два процента. Станаха всичко седем процента. Сега вече татко Пиер можеше да види на дело първото постижение на новия си експерт."

Съпротивата е много трудна работа

"Чакай, момче!... - В гласа на Макс прозвуча предишната строгост. - Не се касае само за недоверие, а и до опитност... Тютюноработниците са преди всичко жени и момичета. Погледни как се карат и си скубят косите всеки ден! Това са най-окаяните, най-безбожно експлоатираните работници у нас. По-голямата част от тях все още не съзнават силата си, не вярват в нищо... Това е, разбира се, чудесно за господарите. Ето тази озлобена, отчаяна, тъмна, кипяща и несъзнателна маса от мъже и жени партията трябва да организира и подготви за голямата стачка. Но това е много трудна работа..."

Из романа "Тютюн" на Димитър Димов (вътрешните заглавия са на редакцията)