Гласовете, които ЕК не чува

Макар Европейската комисия да призна "големия скептицизъм" относно Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (ТТИП), да опита да прояви прозрачност и да провежда публични консултации, тя ясно показа, че няма да премахне от бъдещото споразумение спорния механизъм (ISDS) за защита на инвеститорите, при който пред арбитражни съдилища държавата може да бъде съдена от инвеститор заради загубени или неоправдани прогнози за печалба. В поредното си разследване на тази тема "Обсерватория Корпоративна Европа (CEO)", чиято основна мисия е да проучва дали и как корпоративните интереси влияят и са обслужвани от европейските институции, обръща внимание именно на гласовете на недоволство, които Еврокомисията пренебрегва. Въпреки консултациите. От бизнеса до правителствата - несъгласието идва от различни сфери. И тъй като вчера приключи осмият цикъл от преговорите между ЕС и САЩ по ТТИП, струва си да разгледаме проучването на CEO.
През лятото на миналата година ЕК стартира публични консултации по ISDS. Близо 150 хил. души взеха участие - най-големият досега брой на взели отношение за която и да е досега европейска консултация, което от своя страна показва силата на общественото мнение по въпроса. Голямо мнозинство отхвърли опасните съдилища. Противниците на регламента са с различни занимания и експертиза, включително бизнес групи и политици. През януари ЕК публикува резултатите от "упражнението". Европейският комисар по търговията Сесилия Малмстрьом побърза да подчертае, че "това е консултация, а не референдум".
Повече от 97 процента от участвалите отхвърлят ISDS както в ТТИП, така и в други подобни споразумения, включително и в сключеното неотдавна споразумение между ЕС и Канада, което е в процес на ратификация. Големият брой изразили несъгласие "не подлага на никакво съмнение, че трябва тази клауза да излезе от преговорите". CEO цитира и евродепутати, които споделят същото мнение. Интересното е, че ISDS среща опоненти и сред бизнеса. Германската асоциация за средни предприятия определя клаузата като "ненужна" и "строго я отхвърля", тъй като тя "дискриминира средния бизнес, подценява върховенството на закона и следователно е за сметка на европейските страни членки". Федерацията на френските телеком оператори каза на Комисията, че "няма ясна нужда" от такъв механизъм, за да се защитават инвестициите на френски и европейски компании, и "съществуващите средства са за предпочитане, тъй като международните арбитражни съдилища ще нарушат правото на ЕС и страните членки за регулация".
Европейският комитет към френското национално събрание, правителството и парламентът на управляваната от консерватори германска провинция Бавария и Австрийската асоциация на градовете (Osterreichischer Stadtebund), представляваща интересите на 252 местни правителства в Австрия, също изразяват своето несъгласие с ISDS. Баварският парламент призова ЕК не само да включи мненията от консултациите в преговорите по ТТИП, но и да ги вземе предвид и при споразумението с Канада (CETA).
Група от 120 учени - експерти в областта на търговията и инвестиционното право, европейското и международното право, човешките права, конституционното и частното право, политическата икономика и други сфери, от водещи университети в Европа и света, се обявяват срещу спорната клауза в ТТИП. Според тях "арбитражът инвеститор-държава дава прекалено много структурни правомощия на чуждите инвеститори, което създава риска от извъртане на пазара за сметка на местните компании".
Критиката срещу ISDS изглежда също толкова силна и сред публични компании и други обществени органи - от медийната сфера до обществени ВиК оператори. Според Европейската асоциация за водни оператори "ISDS по никакъв начин няма да подобри инвестиционния поток между САЩ и ЕС, а напротив - ще създаде условия за дискриминация на местните компании и преди всичко може да доведе до ограничаване правото на всяка страна да решава как да организира доставката, осигуряването на обществени услуги".
Профсъюзните организации забележително са обединени в своята позиция срещу спорния механизъм. Германският профсъюз на металоработниците и Конгресът на профсъюзите във Великобритания отхвърлят ISDS изобщо във всички търговски и инвестиционни споразумения. Докато ЕК предлага усъвършенстване на системата за защита на инвеститорите, Европейската конфедерация на профсъюзите подчертава, че "това не е подходящият път" и че е необходим "нов старт вместо реформи на съществуващата система".
Най-голямата европейска федерация на организации, свързани с околната среда - European Environmental Bureau, "силно се противопоставя на включването на тази клауза в ТТИП и изисква от комисията да я извади от преговорите". European Digital Rights, която представлява 33 частни и граждански организации за защита на дигиталните права в информационното общество в 19 различни европейски страни, декларира: "ЕК трябва да я извади от всяко търговско споразумение, тъй като тя е пагубна за демокрацията, човешките права и върховенството на закона."
Един от най-големите британски профсъюзи GMB "е поразен, че Еврокомисията е ограничила консултациите по тази клауза само за ТТИП и е изопачила въпросите, акцентирайки само върху това какъв тип трябва да е тази клауза или каква трябва да бъде тя по принцип. Въпреки че заради растящото обществено напрежение срещу ISDS ЕК пристъпи към тези консултации, се провали при провеждането на сериозен и безпристрастен консултативен процес. Това е неуважително". Академик, специалист по инвестиционно право, пише: "Разбирам колегите, които имат обширни доказателства против ISDS, но решиха да не участват в консултацията, тъй като не се обърна внимание на важните въпроси."
На критика се подлага и техническата основа на въпросите и това, че образците на законовия текст са само на английски, и то доста фрагментирани. Няма никаква индикация за каквото и да е отразяване на тази критика в доклада на комисията относно консултациите. Пример за такъв технически въпрос е относно кодекса на поведение на арбитрите, които ще вземат решение по евентуален спор между инвеститор и държава. В същото време 120-те гореспоменати учени твърдят, че дори и с най-стабилния кодекс липсата на основни институционални гаранции за съдебната независимост подкопава из основи претенциите на арбитража за неутралност и безпристрастност.
Кого слуша всъщност Европейската комисия?