Гласът на сърцето

Стефан ЗДРАВКОВ

Независимо с какво пътуваш до Чехия, все ще научиш от спътниците си за чудесния Дом на българите в Прага. Това разбрахме и ние, група железничари от Мездра, когато за първи път посетихме Златна Прага през 1968 г. На следващата 1969 г. дойдох отново в Прага на 21 август, за да видя с очите си как чехословаците (тогава Чехия и Словакия бяха една държава) ще отбележат годишнината от десанта на Варшавския договор.
В ранната утрин се спуснах по Вацлавския площад и видях как група младежи застанаха на релсите и блокираха трамваите. Един извади камък и строши стъклото на близкия магазин. Мъж с фотоапарат направи снимки. На мига към него се насочиха двама, които поискаха да вземат фотоапарата. Навярно бяха от съответните служби. Настана суматоха. Появиха се бронирани машини и хеликоптери. Студентите се хванаха във верига, за да устоят на напора. Озовах се до млада жена. От другата й страна се оказа по-възрастен мъж. Сигурно и Вацлав Хавел е бил там, но тогава никой не споменаваше името му, нямаше и снимки.
Както отстъпвахме заднишком под напора на полицаите, се чу приглушено "пук" и мъжът край мен приклекна с охкане. На десния му крачол се появи малка дупчица, от която бликна струйка кръв. С девойчето го придърпахме в близката пресечка, а аз сметнах за най-благоразумно да си плюя на петите. С влак стигнах до Братислава.
Това мое "героично дисидентстване" съм описал в една от книгите си за прехода, поради което чак след 45 години можах да стъпя на гроба на приятеля си от ученическите години в Мездра Николай Цеков Николов от врачанското с. Бъркачево. Той е единствената жертва на БНА при инвазията на 21 август 1968 г. в ЧССР.
Преди две години най-сетне български крак стъпи на лобното му място край селцето Нови Дум. Бяхме си дали дума с ръководството на една от петте организации на българите в Чехия, че този път няма сам да ходя до гр. Раковник, а заедно ще отдадем почит пред единствения български войнишки гроб там.
Още на входа на Дома на българите на ул. "Америцка" 28 ме посреща надпис: "Да спасим Дома на българите с тази подписка!" От новия председател на сдружението Кирил Беровски научавам, че българското посолство е завело дело пред чешки съд от тази сграда да бъдат отстранени досегашните ползватели и тя да бъде продадена! Вярно ли е, че българското МВнР е ангажирало чешка адвокатска фирма, за да се съди с Българската културно-просветна организация и да я изгони от българския клуб в Прага? С това ли са били заети нашите дипломати? И никой не намери време да стъпи на войнишката могила на моя приятел? Затова е моят апел - да спасим Дома на българите в Прага, който те сами са строили и стопанисвали!