Глад(иатори)

Разорени граждани; роби; осъдени на смърт. С една дума - гладиатори. Разорени; осъдени на гладна смърт; хора, които все повече заприличват на роби. С една дума - българи. Само че в Римската империя Цезар се грижел добре за гладиаторите - хранел ги, поил ги, обличал ги. За да са силни и битките помежду им да са зрелищни.
А нашият Цезар? Той търси 16 млн. лева, за да увеличи с 30 лева парите за майчинство. Които впрочем не стигат и за чифт детски зимни обувки. И търси още, да кажем, 12 милиона, за да вдигне най-ниските пенсии с десетина лева - колкото струва едно кило сирене по БДС. Дето се вика, вместо да ги търси, може да ги извади от джоба си. Още по-лесно и безболезнено ще е, ако има политическа воля. Тогава просто може да помоли г-н Дянков да заложи в бюджета за следващата година не 1,35%, а 2% бюджетен дефицит. Така хем Дянков пак ще е сред отличниците в ЕС, хем ще има пари и за майките, и за пенсионерите, че и отгоре. Е, тези две "уязвими социални групи" няма да се разпищолят и да си купят от онези шведски кюфтенца, които много бяха харесали на сина на финансовия министър, но поне веднъж месечно ще си сготвят мусака с кайма "Стара планина". Ех, мечти...
Абе, ние и за роби не ставаме. Да не говорим за гладиатори.
Шест хиляди пленени роби, участвали във въстанието на Спартак, са разпънати на кръст по Виа Апия от Капуа до Рим.
Милион и седемстотин хиляди българи предпочитат да умрат от глад с "Аве, Цезар" на уста.