Германска провинция с ромско малцинство

DW


Шлезвиг-Холщайн е първата германска провинция, която вписа ромите като национално малцинство в конституцията си. Този факт е исторически пробив и ясен сигнал към Югоизточна Европа, където ромите остават изолирани.
В източната част на северогерманския град Кил се намира ромският квартал "Maro Temm". В превод - "нашето място". Матеус Вайс, председателят на регионалното представителство на ромите във федерална провинция Шлезвиг-Холщайн, е горд, че селището го има. То се появява едва преди пет години и оттогава насам е видимото доказателство за несъстоятелността на някои предразсъдъци - например, че ромите са чергари, които постоянно обикалят, без да имат постоянен дом и родина.
"Тук се чувстваме добре", казва Вайс, но допълва, че невинаги е било така: "Преживях и времето, когато семейството ми трябваше всеки два или три дена да си търси ново място за живеене. Никъде не ни търпяха повече от три дни". При това неговото семейство живее от 300 години в Шлезвиг-Холщайн. Вайс е роден и отраснал в Кил, но никога не се е чувствал истински привързан към града. Сега това се променя. Шестте партии в Ландтага на провинцията единодушно вписаха в конституцията синтите и ромите като национално малцинство.

Повече от 6 века живеят по тези земи

Близо 5000 са ромите в провинция Шлезвиг-Холщайн. Те се заселват из тези северногермански земи още преди около 600 години. Тогава за пръв път са споменати в един исторически документ от Любек. Както заяви министър-председателят на провинцията Торстен Албиг: "Ромите принадлежат към тази страна също толкова, колкото и германците, датчаните и фризийците. Това, че тази истина най-сетне намира отражение и в нашата конституция, е знак на признание и уважение към тези хора".
Самият Матеус Вайс дълги години се бори за каузата на малцинството. Миналата година се провали поредният опит в тази посока, защото тогавашното правителство, доминирано от християндемократите, отказа да подкрепи предложението. Обосновката им гласеше, че ромите не представляват "типично за провинцията" малцинство. Междувременно и консерваторите промениха своята позиция, така че решението на Ландтага беше взето единодушно от всички фракции, представени там.
Промененият член 5-и на провинциалната конституция вече съдържа следния текст: "Националното датско малцинство, малцинството на германските синти и роми и народностната група от Фрийзланд имат право на защита и подкрепа."
Ромското малцинство вече ще има право на конкретни образователни и насърчителни програми, свързани с опазването на културните им и езикови традиции. Същите права ползват например етническите датчани в Шлезвиг-Холщайн, които са около 50 000 на брой. Те разполагат със собствени училища, в които изучават датски език, а като признато малцинство имат и запазено право на парламентарно представителство в местния парламент - Ландтага. За разлика от тях ромите и синтите в провинцията все още не настояват за собствено училище, защото им се струва, че това може да ги изолира допълнително от мнозинството.

Пример за България и Румъния

Според председателката на Централния съвет на синтите и ромите в Германия Романи Розе промяната в конституцията на Шлезвиг-Холщайн е важен сигнал за бъдещето на ромското малцинство. Тази промяна е сигнал и към останалите страни от ЕС и най-вече тези от Югоизточна Европа, където ситуацията на ромите буди сериозна загриженост. Така например роми от България и Румъния бягат към Германия, защото са подложени на дискриминация в собствените си страни. В Унгария все по-често по улиците маршируват привърженици на дясноекстремистката партия Йобик и скандират расистки лозунги.
Министър-председателят на провинция Шлезвиг-Холщайн Торстен Албиг смята, че конституционната промяна е стъпка в правилната посока. "Ние трябва да съборим границите, които все още съществуват по отношение на малцинствата. Много е важно да се разбере, че мнозинството и малцинството трябва да работят заедно за тази страна", казва той.