ГЕРБ абдикира от националните ни приоритети

Правителството на ГЕРБ направи за две години от България може би единствената страна в ЕС, която е без ясни приоритети в своето икономическо и социално развитие, а това респективно я прави държава без национални цели и приоритети. По това тя се доближава до най-слабо развитите страни от Африка и Азия, за които единственият приоритет е  оцеляването на икономическата и политическата им върхушка, която едва удържа да не се разбунтува свръхбедното им население, което перманентно гладува.
На 1 януари 2007 г., когато начело на МС бе лидерът на БСП Сергей Станишев, България успешно изпълни националната си цел, по която имаше консенсус между политическите сили - стана пълноправен член на ЕС. Засега обаче ние не сме изцяло пълноценен член все още. Пълноценен член ще станем едва тогава, когато се присъединим към еврозоната и към т.нар. Шенгенско пространство, а и след като изтекат ограничителни периоди, които засягат субсидиите за българските фермери и свободата на наши работници да работят в няколко от най-развитите страни в ЕС. И докато за субсидиите и правото на работа са налице предварително определени крайни срокове, то за влизането ни в еврозоната и в Шенген срокове няма, а трябва да се изпълнят не само определени икономически и технически, а също и политически критерии.

ЕК не желае МВР да получава дарения

от съмнителни лица, а вътрешният ни министър да кадрува в съдебната власт.   
През есента на 2009 г. правителството на ГЕРБ в разгара на икономическата криза си постави нереалистичната цел - България да се присъедини към ERM II през 2010 г., а в еврозоната - до края на мандата му - 2013 г.?! За да изпълни критериите от Маастрихт, поставени от ЕК пред страните-кандидатки, то най-безцеремонно излъга Евростат и укри част от бюджетния дефицит за 2009 г. Финансовият ни министър Симеон Дянков се правеше тогава, че не знае какво е бюджетен дефицит на начислена и на касова основа и говореше наляво и надясно, че у нас такъв няма. Нещо повече - той нареди да не се разплатят на бизнеса навреме над 1,5 млрд. лв. за оказани строителни работи и услуги на болници, училища и административни учреждения на държавата и общините, в т.ч. и по текущи европроекти. Това се оказа фатално за много фирми, които силно редуцираха стопанската си активност или фалираха.
Само 2 години по-късно Дянков, под влиянието на дълговата криза в някои страни в ЕС, "запя" друга песен: България не би приела да се присъедини към еврозоната в сегашното й състояние. В интервю за СиЕнЕн той заяви, че след случилото се в Гърция страната трябва да е много по-предпазлива и да знае "към какво се присъединява... Предпазливи сме не от монетарна, а от фискална гледна точка, защото трябва да знаем какви данъчни правила ще бъдат въведени. Сегашните данъчни правила не ни харесват, както и идеята за данъчна хармонизация".
Финансовият ни министър напоследък проявява завидна активност и в интервюта по същата тема за BBC World Service и Sky News, както и за агенция Ройтерс. В тях Симеон Дянков посочва, че докато ситуацията в еврозоната не стане по-ясна, не се очаква България да води предварителни разговори за присъединяване към ERM II.
Пред Ройтерс той превъзнася приетия по негова инициатива ЗИД на Закона за устройството на държавния бюджет, с който се въвежда фискален борд от януари 2012 г. Пред Ройтерс вицепремиерът прогнозира още 350 млн. евро приходи от приватизация през 2011 г. и 600 млн. евро приходи от продажба на държавни активи през следващата година. Не е ясно обаче откъде ще се изкарат тези приходи, като засега за приватизация е единствено "Булгартабак", при който не цената, а количеството изкупуван тютюн формира 60% от оценката на победителя.
Пред радио BBC World Service

Дянков се усеща, че е прекалил

и все пак прави реверанс пред Брюксел. В заключение той пророкува, че въпреки трудностите през последните няколко години единната европейска валута ще стане най-силната световна валута. Тъй като 70% от търговията на България е с държави от еврозоната, страната ни е заинтересована те да бъдат със стабилни икономически и фискални перспективи.
След изявите си по чуждестранните медии финансовият ни министър реши със заклинания да свали цените на бензина в България, който според него трябва да поевтинее до 10 дни. "От миналата седмица вече има спад в цените на петрола на световните пазари, което означава, че и тук ще се отбележи спад при горивата", бодро заявява Дянков, а последните увеличения той обяснява със сезона, тъй като според него през лятото потреблението било по-високо... В антипазарен план той твърди и небивалици: "В Министерството на финансите следим има ли някакво отклонение в световните цени и ако видим, че в България цената се увеличава, а другаде пада, веднага ще се намесим". Той заклинателно отсече и друго: "Българите трябва да повярват, че сме извън кризата и да започнат да харчат. Следващата година ще бъде по-добра за хората от тази." 
Вместо да дават интервюта по чужди медии, премиерът и неговият вицепремиер трябваше да се подготвят старателно за поискания от левицата дебат по икономически и финансови въпроси на 22 юли в парламента. Вместо аргументирани отговори от страна на премиера бе прочетена лекция за ролята на полицията ни в доклада на ЕК. Все пак парламентът задължи правителството да актуализира плана за действие по Националната програма за реформи 2011 г. и Конвергентната програма 2011 - 2014 г. Депутатите задължиха кабинета да предприеме действия, с които да бъдат отразени препоръките на Съвета на Европейския съюз при разработването на законопроекта за държавния бюджет за 2012 г., както и да бъде засилен контролът върху изпълнението на актуализираните мерки.
В своя проект, който бе отхвърлен, депутатите от БСП и ДПС предлагаха Министерският съвет да внесе в парламента за обсъждане коригирани двете програми и да предложи решения на основните проблеми в социално-икономическата сфера. В мотивите към предложението си социалистите посочиха констатациите в доклада на Съвета на ЕС от юни т. г. В препоръка на съвета се посочва, че "... Българското правителство трябва да предприеме мерки за подобряване на предсказуемостта на бюджетното планиране и да въведе задължителни фискални правила и ясно формулирана средносрочна бюджетна рамка, която да гарантира прозрачност на всички управленски нива." В крайна сметка при представянето на проекторешението, внесено от ПГ на ГЕРБ, се отбеляза, че в доклада се оценяват благоприятно положените усилия за фискална консолидация. Което на практика означава освен преструктуриране и орязване на бюджетните разходи, а понеже не се орязват разходите за МВР и армията, се посяга на тези за наука, здравеопазване и образование.
В отговор на препоръките

българското правителство е пратило обещание в Брюксел

че ще предприеме следните мерки:
1. Да продължи с ефективното изпълнение на бюджета с цел коригиране на прекомерния дефицит през 2011 г. в съответствие с препоръката на съвета по процедурата за прекомерен дефицит.
2. Да предприеме допълнителни действия за по-добро фискално управление, така че да подобри предвидимостта на бюджетното планиране и контрола върху изпълнението, включително на начислена основа. За тази цел да изготви и въведе задължителни фискални правила и ясно определена средносрочна бюджетна рамка, която да осигурява прозрачност на всички нива на управление.
3. Да прилага договорените със социалните партньори стъпки на пенсионната реформа, като ускори някои от ключовите мерки за увеличаване ефективната пенсионна възраст и за намаляване ранното напускане на пазара на труда, също и да осигури облекчения за възрастните работници да остават по-дълго на работа.
4. Да прилага в сътрудничество със социалните партньори и в съответствие с националните практики политика, с която да се гарантира, че растежът на заплатите по-добре отразява развитието на производителността на труда; да поддържа конкурентоспособността, като се отчита процесът на конвергенция.
5. Да предприеме действия за борба с бедността и насърчаване на социалното включване, особено по отношение на уязвимите групи от населението. Да се предприемат мерки за модернизиране на обществените служби по заетостта, така че да осигуряват по-адекватен отговор на търсенето на трудовия пазар и да се подпомагат младежите с ниска квалификация.
6. Да положи повече усилия за повишаване на административния капацитет в ключовите държавни ведомства и регулаторни органи, за да се осигури по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и предприятията.
7. Да премахне пречките за навлизане на пазара, разпоредбите за гарантирана печалба и контрола на цените и да осигури пълна независимост на българския орган за енергийно регулиране, за да се отворят пазарите на електроенергия и газ за по-голяма конкуренция. Да въведе стимули за повишаване на енергийната ефективност на сградите.
Какво ще изпълни от обещанията на кабинета "Борисов" по 7-те препоръки на Съвета на ЕС - ще видим още през следващата година. Необходимо е да се има предвид, че ако не ги изпълним, ще ни се наложат санкции от ЕК. Вече са започнали или предстоят да започнат десетки наказателни процедури срещу България, а като приключат санкциите, ще плащат не министрите от ГЕРБ, а редовите български данъкоплатци.