Георги Стойчев: Все повече млади висшисти остават в България

ГЕОРГИ СТОЙЧЕВ от над десет години работи по създаването и поддържането на рейтинговата система на висшите училища у нас. Бил е над 18 години журналист и мениджър, изпълнителен директор е на института "Отворено общество", който е част от консорциума, разработващ системата на рейтингите в сътрудничество с МОН.

- Г-н Стойчев, според мен рейтинговата система от десет години насам е най-добрият ориентир за това, което става във висшето образование у нас. Бихте ли посочили някои трайно очертаващи се особености за тези години? 

- В рамките на последното десетилетие и особено през последните 5-7 години наблюдаваме четири основни тенденции. Първо, развива се процес на съществено преструктуриране на разпределението по професионални направления. Намаляват студентите в направленията, свързани със социалните и стопанските науки, за сметка на увеличаване на студентите в направления, свързани със здравеопазването, образованието, националната сигурност и културата. При инженерните направления наблюдаваме по-скоро преливане на студенти от едни инженерни направления към други. Втората тенденция е постепенното нарастване на дела на завършилите български висши училища, които се реализират в България и имат принос към осигурителната система на страната. Остава да се види дали тази тенденция ще оцелее на фона на икономическите ограничения, свързани с коронакризата. Засега тя не е пречупена, но изпитанията пред икономиката все още не са отминали. Третата важна тенденция е свързана с увеличаването на броя и цитируемостта на международно разпознаваемите научни публикации, асоциирани с българските висши училища. Четвъртата тенденция, върху която поставяме акцент тази година, е постепенното увеличаване на дела на чуждестранните студенти в България - през 2020 г. в българските висши училища те са два пъти повече, отколкото през 2013 г. 

- Делът на чуждестранните студенти у нас е близо 8%. Това много ли е или малко на фона на този показател в други европейски държави? 

- По дял на чуждестранните студенти в момента България е сравнима със страни като Финландия, Швеция или Словакия, при които делът на чуждестранните студенти се движи в рамките на 7-8%. В страни като Гърция и Полша този дял е по-малък - под 4%. В САЩ чуждестранните студенти са под 6%. Има и държави с много по-голям дял - във Великобритания и Австрия на практика всеки пети студент е чужденец. В Чехия чуждестранните студенти са близо 15%. По данни на ОИСР средно за държавите, които са членове на тази организация - а това са развитите икономики в света, делът на чуждестранните студенти е около 6%. Средният дял в европейските държави членки на тази организация обаче е около 9%. Може да се каже, че България се доближава до средноевропейските нива по този показател.  

- Какво разбирате под реноме на едно висше училище и реномето ли е причина да се увеличават чуждестранните студенти у нас?

- Още е рано да говорим за някакво трайно изградено реноме или ясно очертана репутация на България като образователна дестинация. Увеличеният брой чуждестранни студенти по-скоро е свързан със специфична ниша в сектора на хуманната и ветеринарната медицина, в която нашите медицински университети успешно са се настанили. Повечето чуждестранни студенти у нас са именно в направления, свързани с този сектор. Над половината от студентите по медицина и над 40% от тези по стоматология в България са чужденци, всеки трети студент в направление Ветеринарна медицина също е чужденец. Не знам колко ще бъде устойчиво присъствието ни в тази ниша, но допускам, че ако нашите висши училища използват разумно своя пробив и успеят да изградят положителна репутация в тези направления, това може да стане основа за повишаване на разпознаваемостта на България като интересна и привлекателна образователна дестинация, включително и в други сектори на висшето образование.     

- Казахте, че има промяна в разпределението на студентите по професионални направления. В какво се изразява тя и свързана ли е с въвеждането на мерките за вътрешни структурни промени във вузовете и на добавката за качество?

- Наблюдаваме такава промяна и политиките на МОН по обвързване на финансирането и приема с реализацията на завършилите на пазара на труда играят роля в този процес. В момента в сравнение с периода отпреди 5-6-7 години българските висши училища подготвят много повече учители, лекари, медицински сестри и лаборанти. Повече специалисти за секторите на сигурността и отбраната, както и за културата и изкуствата. Наблюдава се известно увеличаване и в дела на студентите в някои инженерни направления, главно в сектора на ИКТ, но не бих казал че има някаква силно изразена тенденция за подготовка на повече инженерни кадри. Това, което наблюдаваме, е увеличаване на броя на студентите в направления, свързани със сектори, в които по правило държавата е основен работодател или основен източник на финансиране - образование, здравеопазване, отбрана и сигурност, култура. На този фон българските висши училища подготвят по-малко студенти, отколкото преди 10 години в направленията Икономика, Администрация и управление, Право или Политология, както и в много други. Не трябва да забравяме, че всички тези процеси се развиват на фона на общия спад на студентите, свързан с демографската картина в страната, който при равни други условия предполага намаляване на броя на студентите във всяко от направленията средно с около една пета. В този смисъл, за направленията, които успяват да запазят или да ограничат спада на броя на студентите до 10-15% в рамките на последните 7 години, може да се смята, че се справят добре.      

- Как си обяснявате, че има повече интерес към специалности за професии, в които държавата е работодател?

- Мисля, че тепърва трябва да се анализират причините за тези тенденции. Не виждам една обща причина. По-скоро във всяка от сферите, в които нараства броят на студентите, протичат специфични за нея процеси. В образованието има активна политика от страна на МОН да се стимулира привличането на кандидат-студенти в педагогическите направления. В здравеопазването действат комбинация от фактори, включително увеличаването на броя на чуждестранните студенти, разбирането на обществото, че медицинските кадри са дефицитни и имат добра реализация на пазара на труда, както и разширяването на броя на висшите училища, които предлагат обучение по медицина и другите направления на здравеопазването. В сферата на сигурността вероятно също действа комбинация от фактори, свързана с увеличаване на възможностите за обучение от страна на висшите училища и очакването на кандидат-студентите за добра реализация. В направленията по изкуствата, и особено в Театрално и филмово изкуство, важна роля за по-големия брой студенти играят частните висши училища, които през последните години увеличават броя на обучаваните в подобни направления. В Театрално и филмово изкуство над половината от студентите се подготвят в частни висши училища. 

- Колко висши училища правят наистина наука, видима за света, след като в международните рейтинги се вместват само 5-6?

- В почти всички висши училища интензитетът на научната дейност през последните пет години се повишава. Обикновено с най-висок индекс на цитируемост са тези, които имат направления, свързани с природните науки, особено химия, физика и биология, както и свързаните с медицината. За да може обаче наистина да се откроят изследователските университети от останалите, трябва да се направи преценка за интензитета на научна дейност на висшите училища съобразно научните области, в които те предлагат обучение, на фона на средните нива на цитируемост и публикационна активност в тези области в международните наукометрични бази данни. Така ще може реалистично да се оцени и научната дейност на университетите с преобладаващ хуманитарен, стопански или социален профил.   

- Расте безработицата сред младите висшисти, очаквате ли задълбочаване на проблема заради коронакризата?

- Допускам, че коронакризата ще се отрази негативно върху реализацията на младите висшисти на пазара на труда. Наистина, вече регистрираме негативен ефект върху размера на безработицата. Допускам, че подобни ефекти - макар и временно - може да се усетят и по отношение на доходите. Трябва обаче да се има предвид, че коронакризата засяга по различен начин различните сектори на икономиката. Негативните ефекти най-силно се усещат в секторите на услугите, особено свързаните с туризма и ресторантьорството, както и в сфери като културата и транспорта. В същото време други сфери са по-малко засегнати, а в някои може дори да видим повишаване на заетостта и доходите сред завършилите. Например, заетостта в секторите на здравеопазването, фармацията и информационните технологии може да се увеличи заради увеличените публични инвестиции в тях на фона на здравната криза и преминаването към дистанционни форми на работа и обучение.   

- Студентите използват ли рейтинговата система при избора на бъдещото си образование?

- Нашите изследвания сред студентите показват, че две трети от тях знаят за съществуването на рейтинговата система, всеки пети я е използвал, а всеки десети се е информирал най-вече от нея при избора на висше училище. Уеб платформата на системата до момента е посетена от над 400 хиляди уникални потребители, включително от 40 хиляди нови потребители през последните 12 месеца. Влиянието на рейтингите върху избора на кандидат-студентите обаче не е непременно директно. То често е опосредствано през медиите, през експертните дебати или през преподавателите в средното училище. Целта на рейтинговата система не e да се конкурира с другите източници на информация за висшето образование, а да подобри качеството на разпространяваната и използваната информация от всички участници в публичния дебат за състоянието на висшето образование и за възможностите, които то предлага на кандидат-студентите.