08 Май 2021събота02:23 ч.

Като истински родолюбец издига българския дух и ум на ново равнище

ПЕГАС

Имена

Георги Сава Раковски - живот епоха

200 години от рождението на идеолога на българското революционно движение

/ брой: 74

visibility 780

Петър ДОНЕВСКИ

И питам се, ще отделим ли време, за да разлистим отново пожълтелите, оръфани страници на нашата история и с нов прочит да оценим целия съзнателен живот на безсмъртно величавия подвиг на Георги Сава Раковски? В създаденото от неговата богато надарена личност са намерили израз най-важните проблеми на преломната революционна епоха, тенденциите на общественото, културното и литературно развитие на българския народ. Животът на Раковски е живот епоха, а делото му е безпримерно величав подвиг. Идеолог и организатор на национално-революционното движение, той споява в неразривно единство делото на революционера практик с вълненията и бляновете на поета романтик, с търсенията и размислите на книжовника патриот и родолюбец. За него проф. Боян Пенев казва, че той не е смъртен, той е просто безсмъртен. Името му е обайвало съвременници и следовници, предизвиквало е признателност на поколенията, вдъхновявало е борците за национална независимост, социално равноправие и културен прогрес у нас и в чужбина. В своите неиздадени фейлетони "Знаеш ли кои сме" Любен Каравелов и Христо Ботев с гордост споделят с какво благоговение нашите български патриоти говорят за Раковски, за Хаджи Димитър, за Стефан Караджа... И за оня грък, който търси съгласието на нашите патриоти да издигне паметник на Раковски за своя сметка. Необикновена гордост за България е и признанието на съвременни индийски държавници, че заради идеите за независимост на народите и против потисничеството, които Раковски проповядва по време на престоя си в Индия, той е признат за техен национален герой, нещо, което малко се знае в България. Все още малко се знае и за познанството на Раковски с Гарибалди, който му подарява жезъл. Както и че през март 1862 г. в Миланската скала лично големият композитор Джузепе Верди дирижира опера в две действия, посветена на Георги Раковски.

Роден е на 14 април 1821 г. в бунтовното планинско градче Котел, твърдина на българщината, в будно семейство, в среда с патриотични традиции. И майка му Руска Мамарчева, и баща му Стойко Попович, са будни и уважавани от котленци хора. Стойко Попович заедно с братята си неведнъж са спасявали града от турци нашественици и малкият Георги слушал с възхищение за непокорството на своите чичовци, за подвизите на своя вуйчо Георги Мамарчев, взел участие в Руско-турската война от 1828-29 г., в която предвождал 500 поборници с намерение да обяви в Търново българската независимост.

Георги Раковски получава добро образование още от училището в родния си град. Учи след това в Карлово при известния за времето си възрожденски учител Райно Попович, а от края на 1837 г. - в гръцката Куручешменска школа в Цариград, където изучава хуманитарни и природни науки, древни и модерни езици, в резултат на което успява да получи добра подготовка и владеене на седем езика. И сред тази недружелюбна нему среда той проявява изострено национално съзнание и безкомпромисно реагира на съучениците си гърци, които не се свенят да оклеветяват по различни поводи България. Надъхан с омраза към коварните фанариоти, които преследват всичко българско, Раковски с увереност заявява: "Ще дойде време да се освободим от тия светогасители и презрители на нашия народ..." И още двадесетгодишен, той се свързва с дейците на черковното движение в Цариград, особено с Неофит Бозвели, който го просветява в разгарящата борба и възпламенява по-силно патриотичните му пориви. Обиколките му из страната, срещите му с хора от различни слоеве - всичко разкрива пред него непосилното положение на народа и грозящата опасност от духовно асимилиране и обезличаване на българската нация. Но Георги Раковски е и окрилен от идейното достойнство на Васил Априлов, Йордан Сапунаров, Константин Фотинов, Гаврил Кръстевич, Найден Геров, Христо Даскалов - родолюбци, които с дейността си поддържат в неспокойното време българския дух... И младият Раковски с оптимизъм и ентусиазъм чертае смели революционни планове, организира трескава дейност и вярва в масово въстание, което ще освободи България от турския ярем. Но в Браила, заедно със свои съидейници, е арестуван и осъден на смърт. Неговата присъда не се изпълнява поради това, че той е гръцки поданик.

В Турция, Франция, Индия, Румъния, Австрия, Гърция, Сърбия и къде ли още не се е скитал и пребивавал със своите освобожденски идеи и практични контакти за Отечеството младият революционер... По време на Кримската война 1855-56 г. имал добра връзка с висши турски чиновници и успява да стане преводач в щаба на Главната турска квартира в Шумен с тайното намерение да предпазва българското население от набезите на турската войска да изпраща военни сведения на руснаците. Скоро обаче планът му е разкрит, арестуван е и само за това, че е назначен за преводач със специален турски ферман, Омар паша не го е разстрелял още в Шумен. На път за Цариград Раковски успява да избяга.

След неуспеха на въстанието в Северозападна България в началото на 50-те години, българите в Белград отново правят опити да се организира бунт, надявайки се на помощ от Сърбия, но Раковски оценява, че не е настъпила благоприятната обстановка за подобни действия и Османската империя не може да бъде победена без предварителна революционна подготовка вътре в страната. А това значи изграждане на вътрешни комитети - мисия, с която по-късно се заема Васил Левски.

С надежда да намери по-благоприятни условия за организиране на революционна, народополезна, обществена и книжовна дейност в края на 1856 г. Раковски се установява в Нови Сад, където намира подкрепата на сръбския патриот д-р Данило Медакович. Започва да издава вестниците "Българска дневница" и "Дунавски лебед", обнародва книгата "Предвестник горского пътника", започва печатането на поемата "Горски пътник". Усилено се занимава с българското историческо минало, проектира да основе българско книжовно дружество. От страниците на вестниците за първи път се повежда открита политическа борба срещу турските паши и бейове и гръцкото духовенство. С това Раковски поставя началото на революционната публицистика. Той с еднаква непримиримост се бори срещу политическите поробители, срещу духовните потисници и срещу чорбаджиите, които смята за добра подкрепа на турската власт.

В края на 1861 г. политическите събития на Балканите особено обнадеждават българския революционер и той предприема смели действия. Сръбското правителство се стреми окончателно да се освободи от васалната зависимост на Турция. На Раковски, имащ лични връзки със сръбския княз Михаил Обренович, обещават подкрепа за създаване на въоръжена българска легия, която да вземе участие в евентуална война между Сърбия и Турция. Моментът бил благоприятен за общи действия срещу вековния поробител. В легията се записват 500 членове. Между тях са Васил Левски, Васил Друмев, Стефан Караджа, Ильо войвода, Иван Касабов, Панайот Хитов... Раковски съставя цялостен план за освобождението на България. Идването на мечтаната свобода виждал като нещо реално, поради което изработва и специален статут за "Едно привременно българско началство в Белград". При такова революционно напрежение и организационен кипеж започва епизодичен конфликт между сърби и турци, при който българските легисти участват, проявяват храброст и оказват голяма помощ на сърбите.

Но скоро Сръбското правителство и Турция се помиряват, войната е избегната и на Раковски е наредено да разпусне легията. Въпреки покрусата, той се впуска отново в смели действия. Посещава през 1863 г. Атина, Цетине, Букурещ, среща се и води преговори с държавници и печели уважението с широките си познания като дипломат, с политическа прозорливост и всеотдайност на едно велико дело. Раковски жадува освобождението на Отечеството си от турското робство и гори от неимоверно желание България да намери истинското си място в общоевропейската структура като държава с многолетна история. Любовта към Родината смята за своя най-голяма нравствена ценност и затова посвещава своя живот на нея. Той е революционер, дипломат, публицист, поет, писател и родолюбец, който издига българския дух и ум на ново равнище, показва неговата зрялост и дълбочина.

Но динамичният, изпълнен с лишения и напрежения живот, без време е прекъснат от жълтата гостенка. Идеологът на българското революционно движение за освобождението на България от турско робство склапя очи във вилата на братя Мустакови, в околностите на Букурещ, едва 46-годишен. Напуска този свят един мечтател, патриот, чийто живот е блян, копнеж, който ту с остро перо, ту с гореща реч и сабя, сее надежда и вяра на близо и далеч, и вижда светлото бъдно на своето Отечество.

Губим милиони от липсата на руски туристи

автор:Дума

visibility 359

/ брой: 86

Фалшиви Великденски промоции

автор:Дума

visibility 284

/ брой: 86

Пандемията намали желанието за бизнес

автор:Дума

visibility 200

/ брой: 86

Декларирането на доходи ни е отнело под 10 минути

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 86

Русия и олигарсите заплашвали Украйна

автор:Дума

visibility 481

/ брой: 86

В ЕС обмислят сили за бързо реагиране

автор:Дума

visibility 272

/ брой: 86

Коронавирусът убива по 4000 на ден в Индия

автор:Дума

visibility 210

/ брой: 86

Да помним цената на мира!

visibility 416

/ брой: 86

Внимание: Опасен труд!

автор:Ева Костова

visibility 306

/ брой: 86

Датата

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 86

Баня, СПА и провалени финали

автор:Деси Велева

visibility 865

/ брой: 85

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ