Георги П. Стаматов (1869-1942)

От редактора 

Скъпи читателю! 

В този брой на приложението за литература, изкуство и култура ще си спомним за писателя Георги П. Стаматов и поета Георги Свежин. Големите автори се познават по това, че посланията в творбите им надхвърлят границите на времето... А какво е да поемеш на пътешествие в тъмните светове на Южна Америка ще разберете от романа на Таня Глухчева "Да пътуваш в петък 13-и", за който са и думите на Продрум Димов. 

Приятно четене.

Неотдавна отбелязахме 80 години от смъртта на един от най-ярките български майстори на разказа и кратката повест. Георги П. Стаматов е роден на 25 май 1869 г. в Тираспол, Херсонска губерния. Работи като съдия в София и провинцията, но едновременно с това пише и публикува разкази. Острието на сатирата му е насочено срещу космополитизма на българската буржоазия, срещу военщината, порочността на буржоазното правосъдие, хищническата байганьовска философия на новобогаташа и т.н.

Оскърбената

- Госпожице Лина - векът е нервен, истински живот кратък, върви с бърз темп. Трябва да бъдем, накъсо, откровени - без дълги интродукции... Богат съм, мога да изпълнявам прищевките си. Нали...?

- Ако се купуват...

- Кое ли не се купува?

- Има... има неща...

- Възможно - не търся такива... Вземете от патицата... Много е вкусна... Да ви налея вино?...

Тя плахо го погледна.

"Да не иска да ме опие?..."

- Не съм любител на природата, не разбирам езика й - у богати не признават душа - може би са прави - но днес съм настроен поетично... След обед малък излет - вечер на "Кармен". Жените не харесват края - инакъв не може... Безумно влюбеният е или рицар, или звяр... Да!... - въздъхна - и галено я погледна... не го разбираше...

Бил е и друг път любезен... но всичко туй...

- Не се чудете, мила госпожице Лина - че ви поканих тука... говоря за богатство... чувства...

Тя сладостно затаи дишане.

"Боже!... Нима?..."

Схвана вълнението й.

- Успокойте се!... Никога не бих посмял... Познавам цялото ви семейство... Въпросът не е за вас...

- За кого? - попита смаяна и смутена.

- За другарката ви Мери...

Всичко се обърна в нея.

- Тъй ли?... Тогава говорете на нея...

- Така е по-сигурно... Ще й кажете - ще размисли насаме... И пак - ще кипне - чакай да се уталожи... Вие сте постоянно заедно - предайте й - 100... 200... 300 хиляди... половин милион!

Лина гордо се дигна.

- Срам ме е, че дойдох... Не ви считах способен на такива гадости... - да стана сводница на най-близка приятелка - почти сестра...

- Оставете стари терминологии - обикновена сделка... и плащам щедри комисиони...

- Подлец! - прозвуча във въздуха.

- И тази хубава!... Предлагам пари - и подлец... Възпитание!...

Лина се върна вкъщи.

Унищожена, обидена, опозорена - повече, отколкото да бяха я изнасилили там.

"Подли твари!... Не ценят душа... невинност... Търсят плът... месо... И какво намери в нея?... Половин милион!..." И с нервни ридания заби главичката във възглавницата.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.