29 Март 2024петък17:03 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Интервю

Георги Гьоков: Явно и нагло се отнемат трудови права

Голям е рискът служителите да бъдат принудени да работят повече, а не това да става по тяхно желание, прогнозира депутатът от БСП

/ брой: 11

автор:Аида Паникян

visibility 3066

Георги ГЬОКОВ е депутат от БСП в 42-ото, 43-ото и 44-ото Народно събрание от Старозагорски район. В момента е председател на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите и член на Комисия по труда, социалната и демографската политика. 

"На практика се предлага работният ден да стане 9-часов!"

- Г-н Гьоков, заговори се, че са започнали "разговори" между държавата, бизнеса и синдикатите за съгласуване и подписване до края на януари на тристранно споразумение по ключови теми за ускоряване на икономическото развитие в страната, а до края на април да бъде предложен и пакет от промени в Кодекса на труда. Заговори се, че законът ще разреши 1 час извънреден труд без заплащане. Това не нарушава ли трудовите права на българите?

- Вече премина първият кръг от преговори. В тях МС е представляван от Томислав Дончев и Владислав Горанов, а синдикатите и работодателските организации - от ръководствата си. Странно е, че правителството не се представлява от вицепремиера Мариана Николова, която е председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Но може би вече Борисов няма доверие на коалиционните си партньори и иска да държи всичко в свои ръце.

На пръв поглед в тази идея за реформи, които да доведат до така желаното от всички българи ускорено икономическото развитие, за да може българина да се доближи поне малко до средния европеец, е добра. Но! Покрай добрите идеи се промъкват и недопустими неща. И всички идеи за мерки и законодателни промени, които са предмет на разговорите, са тайна за обществото. Формулирани са като най-общи теми и ключови области. Няма обществено обсъждане и работещите българи не знаят какво им готвят управляващите под формата на реформи за усилено икономическо развитие. 

Разбира се, че е необходимо да се договорят и решат редица въпроси като изработване на действащ механизъм, по който да расте минималната заплата, минималното почасово плащане; да има визия как ще растат доходите на работещите в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план; как ще преодоляваме неравенствата; как да се уреди плащането на нощния труд; да се засили контролът върху болничните и да се уточни изплащането им; да се въведат правила при сумирано отчитане на работното време и за кого и как да се въвежда... Сега се допуска прилагане на сумирано изчисляване на работното време навсякъде, дори в държавната администрация, и то в нарушение на Конвенция 1 на МОТ и Директивата на ЕС за организация на работното време, както и в нарушение на нашето законодателство - Кодекса на труда и Закона за държавния служител. 

Разбира се, че трябва при тази липса на пазара на труда да мислим и за възможности за "внос" на квалифицирана работна ръка, но само след като по всякакъв начин е защитен и гарантиран интересът на местните работници. Трябва да мислим и за цените на енергоносителите, за политиките при определяне на цените им и за бизнеса, и за населението.

- Няма ли да се дадат прекалено много права на работодателите и това да ни върне към "дивия капитализъм"? 

- От години няма съгласие по тези въпроси нито между социалните партньори, нито в обществото. Основателно е съмнението дали под предлог на подобряване на бизнес средата, увеличаване на икономическия растеж и осъвременяване на трудовото законодателство не се крият други намерения. Може би най-болезнена е темата за извънредния труд. И то сега - на фона на все по-зачестилите предложения от правителствата на различни европейски държави и от Америка, че бъдещето е в по-малко часове работа за сметка на по-висока производителност. У нас се водят разговори и се обсъждат, под натиска на работодателите, коренно противоположни идеи и законодателни промени, които да доведат до повече извънреден труд. 

- Ако се съди по изявленията на управляващите, тази идея се подкрепя и от правителството. Или греша?

- Дори оттам идва предложението сумарно допустимите часове извънреден труд на година да се удвоят и от 150 да станат 300. Това ще доведе до възможност всекидневно работното време да се удължи с повече от час. Точно това даде основание да се твърди, че държавата, под натиска на капитала, иска да въведе 9-часов работен ден. Да, засега се говори, че това ще става само след колективно договаряне между работодатели и синдикати. Рискът работниците да бъдат принудени да работят повече, а не това да става по тяхно желание, е съвсем реален. И сега, въпреки забраната за извънреден труд, това трудно се контролира, дори когато работникът сигнализира за нарушение или се намеси Инспекцията по труда. Очевидно бизнесът вижда в това предложение възможност за по-високи печалби, въпреки че то е мотивирано уж с възможността за по-високи доходи за работниците. 

Синдикатите, въпреки че смятат предложението за криещо риск за работниците, засега плахо мълчат и се ограничават до отрицателни становища, може би заради обещания за отстъпки в други посоки. Едно е ясно - това е явно и нагло отнемане на трудови права. Това е провокативно предложение и, ако се приеме, ще доведе до разширяване правата на работодателите за сметка на работниците. 

- 9-часовият работен ден не противоречи ли на международното трудово право?

- Повечето работещи в почти целия свят се трудят по 8 часа на ден и 5 дни в седмицата. През 1817 г. в Англия се слага край на дългите и изтощителни работни смени във фабриките и за първи път се формира идеята за 8-часов работен ден - 8 часа труд, 8 часа свободно време и 8 часа време за сън. 8-часовият работен ден е въведен за пръв път в Чикаго през 1864 г., а през 1867 г. е законово регламентиран. Масовото заобикаляне на тази регламентация довежда до мащабна национална стачка, организирана от профсъюзите на 1 май 1886 г. с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. В нея участват над 380 000 работници, но е кърваво разпръсната и потушена. В България на 30 декември 1967 г. е издаден Указ на Президиума на Народното събрание "за постепенно въвеждане на петдневна работна седмица" и този процес приключва през 1974 г. Към края на ХХ век в ЕС започва обсъждането за намаляване на работната седмица на 35 часа, а във Франция това вече е факт. Последната икономическа криза обаче забави преминаването към 35-часова работна седмица, чувствително увеличи пенсионната възраст и ограничи социалните права и придобивки на трудещите се. В България обаче тези неща имат по-тежки прояви. Дори наскоро представители на едрия капитал си позволиха да заявят: "Ако искаме да имаме ръст на брутния вътрешен продукт, това не може да бъде осъществено чрез количествено увеличаване на работещите, а единствено чрез повече работа". Т.е. те призовават за държавна политика, която да задължава работещите да работят повече.

Приказките, че извънредният труд ще има доброволен характер и ще се практикува само след колективно трудово договаряне и че това е възможност за по-високи възнаграждения, са прах в очите на българския работник. Да видим в колко частни фирми (предприятия) има синдикални организации, които да се договарят с работодателя и да защитават правата на работещите там. Непредубеденият българин не се съмнява, че това дясно правителство, както показва практиката, е склонно да прави реверанси към едрия бизнес и в случая ще вземе страната на работодателските организации в ущърб на справедливостта, на работниците и на служителите.

Преди две години (на 17 ноември 2017-а) в Гьотеборг, Швеция, институциите и лидерите на ЕС обявиха Европейския стълб на социалните права (ЕССП). Въпреки че няма силата на закон или директива, Стълбът е политически ангажимент, отговорност и програма минимум за държавите членки и те приемат да прилагат принципите му. България като част от тази общност заяви съпричастност и готовност за конкретни действия и инициативи за прилагане на 20-те права и принципи стълба. Един от важните акценти на ЕССП е инициативата за баланс между професионален и личен живот и изисква прилагане на редица нови и по-високи стандарти за отпуск за родители, за хора с увреждания, за бащинство и полагане на грижи за деца, за възрастни, които не се справят сами с живота, за повече свободно време, както и правото да се иска гъвкав режим на работа. Но в никакъв случай не предполага удължен работен ден. Затова искането на българските работодателски организации за "узаконяване" на извънредния труд е недопустимо дори да бъде коментирано.

- Каква ще бъде позицията на БСП по въпроса?

- БСП и парламентарната група на "БСП за България" ще подкрепят всички предложения, които биха довели до подобрена бизнес среда и ускорено икономическото развитие, защото само така ще стане възможно наемният работник в България да се приближава до средния европеец по доходи, условия на труд, образование, социални права. Ще подкрепим и адекватни мерки, подобряващи условията на пазара на труда и трудовата миграция. А също и на мерки, предлагащи решения за подобряване на демографската картина, образователния и социалния статус на българина.

Но ние категорично няма да подкрепим и ще се противопоставим на всяко предложение, което отнема социални права на работещите българи или е в явен ущърб на средния и малък бизнес. Ще се противопоставим на предложения и действия, които са в нарушения на конституционни права и на българската Конституция.

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ