ГЕОРГИ ЧАКЪРОВ: Авторитарното управление не желае силна местна власт

ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ ЧАКЪРОВ е роден на 12 август 1963 г. Завършва средното си образование в гр. Полски Тръмбеш. През 1988 г. завършва висше  образование в СА "Д. Ценов"-Свищов, магистър по счетоводна отчетност. През 1996 г. завършва следдипломна квалификация по стопанско управление във Варненския икономически институт. От 1987 до 1994 г. работи в общинската администрация в Полски Тръмбеш - директор на дирекция и главен счетоводител. От 1994 до 1999 г. е управител на "ВАЛЦ" ЕАД, а след това е директор на "ПРИМА-М" АД. От 2003 г. досега е кмет на община Полски Тръмбеш, четвърти мандат.

"Трябва да се преотстъпят държавни данъци към общините, за да имат те самостоятелност и да могат да провеждат политики"

- Г-н Чакъров, как държавата помага днес на по-малките общини?  

- Темата е много сериозна. Бих могъл да направя ретроспекция в две посоки. От 1987 г. се занимавам с проблеми, свързани с общински дела, местни бюджети и т.н. За съжаление последните няколко години са изключително тежки, особено за местното самоуправление.

Първото правителство на Бойко Борисов с финансов министър Симеон Дянков през 2009 г. нанесе първия съкрушителен удар на местната власт. Намалени бяха с 30% средствата, с които разполагаха общините. Само с един замах г-н Дянков зачеркна стъпаловидното развитие, започнало по време на управлението на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев. В годините преди "епохата Дянков" започна процесът на децентрализация - укрепнаха местните финанси и субсидиите бяха по-големи. Работеше се в спокойна и делова среда. Какво стана след първото правителство на Борисов? Освен че с всяка следваща година бюджетите не се увеличаваха, нарастваха задълженията, включително и финансовите ангажименти, които допълнително се вменяваха на общините. Поставяха се нови задачи, които не се подплатяваха финансово.

Най-тъжното и най-тежкото е, че при третото правителство на Борисов проблемите ескалираха. Въведена бе практиката на нерегламентирано и некоректно раздаване на средства през републиканския бюджет - милиони левове на всяко тримесечие, всяка година, на определени общини. За жалост, за последните 4 години в нашата община по този начин не е влязъл и един лев. За разлика от съседни общини, големи колкото нашата, в които влязоха милиони. Всеки кмет знае как се получават тези средства, но крайният резултат е този - толерират се политически послушни общини и кметове за сметка на други. Такава е ретроспекцията - с всяка следваща година, вместо да става по-добре, става по-зле.

Не по-малко важно като тема е и икономическото развитие на по-малките общини, тип селски, каквато е нашата. Тук не можем да обвиняваме само последното правителство. С болка трябва да споделя, че всички правителства, които управляваха досега в годините на т.нар. преход, допуснаха изключително тежки грешки. Те доведоха до обезлюдяване и загиване на селата. В тях вече няма икономически активно население, защото няма възможности за работа, за доходи. Така е и в по-малките градове.

Допусна се огромни средства да отидат единствено към зърнопроизводителите, което доведе до невъзможност на другите земеделски производства да оцелеят. Т.е. "създадоха се" по двама-трима сериозни земеделски производители в селата, които вече придобиха и земята като собственост. Вместо чрез тези помощи, чрез които държавата имаше възможност да определя икономическото развитие, да разтвори ветрилото и до средствата да се докоснат повече производители, така стана, че богатите станаха още по-богати. Връщане назад няма с тези обезлюдени села.

След като няма производство на зеленчуци и плодове, загина и преработвателната промишленост. Тук имаше огромна преработвателна промишленост - консервни заводи, мелници, винпром и т.н. Всичко загина. Като прибавим и тежките грешки на прехода, каквито бяха приватизацията в различните й форми, боновите книжки и пр., трябва да обобщя, че ние най-тежко почувствахме тези житейски дефекти. Останахме без промишленост, без препитание и, за жалост, не е в нашите ръце и власт да променим ситуацията.

Младите хора напускат, защото няма работа и доходи. Духът вече е изпуснат от бутилката и не може да бъде върнат. Дори някой да пожелае да дойде тук и да отвори завод например, ще се нуждае от работници. Само че тях ги няма. Т.е. това е процес, който не може да се случи от самосебе си, без подкрепата на държавата, без стратегия на правителството.

На практика имаме държава от няколко икономически центъра. А какъв беше основният принцип в Европейския съюз? Равни условия на живот навсякъде. А у нас...

Затова казвам, че нашата мисия е да опазим това, което е останало. И да се надяваме, че ще дойдат по-добри времена.

- А има ли условия за инвестиции в общината?

- Не може да се каже, че няма, или че липсва каквато и да била икономика. Напротив, има активен бизнес, който работи в града, има и перспектива. Лошото е, че общината почти няма лостове за влияние. И това е тъжното - в определен момент се чувстваш безсилен да промениш обстоятелствата.

В момента кметовете са поизпразнени от съдържание като властови ресурс. Почти няма нещо, което да е подчинено на кмета - нито социални грижи, нито ВиК-дружества. Нищо от тези неща, с които хората на практика се сблъскват като проблеми всеки ден. Те се управляват не от кмета, а от други субекти. И с данъците е така. Проблемът не е само в това. Основното са лостовете, които държавата има и чрез които трябва да се търсят възможности за балансиране на различните територии. Не е възможно това да бъде задача на местната власт.

- Някои ваши колеги предложиха общините да получат повече свобода да управляват собствените си ресурси, както и в общините да постъпват част от данъчните приходи.

- Собствеността отдавна е разделена на държавна, общинска и частна. Няма пречки от страна на държавата да управляваме, в рамките на законите, общинската собственост.

Проблемът е, че общините се обезкръвиха откъм доходност. В Европейския съюз например 50 на сто от общинския бюджет се формира от средства, събрани от общините. Докато у нас говорим за 20 на сто. В годините на прехода всички данъци, които влизаха в общините, се централизираха в републиканския бюджет, след което държавата започва да дава, на когото иска и каквото иска. Говоря най-вече за данъка върху доходите, който по-рано беше 100% общински. След това стана 50%, а сега е 0%.

Отдавна е необходимо да има данък върху земеделската земя, пътищата и всичко, което се поддържа от общините. Нали това става със собствен ресурс, не се отпускат пари от държавата. Трябва да се преотстъпят държавни данъци на общините, за да имат те самостоятелност и да могат да провеждат политики.

- Във "Визия за България" се говори за нова философия за децентрализация и възможността регионите да бъдат свързващото звено между държавата и местната власт. Какво е вашето виждане?

- Децентрализацията на общините започна преди 20-ина години, но спря, замря. В момента не се правят каквито и да било усилия тази децентрализация да се случи. Какво е децентрализацията? Да освободиш местната власт и в приходната част, и във всичко друго, за да има повече ползи от усилията, които се полагат, за да има в крайна сметка и резултат.

Настоящото авторитарно управление в България не желае силна местна власт. Въпросът е какво се търси - силни региони, които действително да имат самочувствието и да градят бъдещето си, или зависима местна власт, послушна на централната.

"Визия за България" е макрорамка, която трябва да се пълни с конкретно съдържание. В областта, за която говорим, отговорът е силни общини. Само по този начин може да укрепва гражданското общество. А то е жизнено необходимо на България. Слабото, неразвитото, боледуващото гражданско общество е изгодно на централната власт.

- Какъв е потенциалът на общината за усвояване на пари от еврофондовете? Това ли са основните средства, на които разчитате?

- Общината има изграден отдел, който в предишни програмни периоди и при предишни правителства, самостоятелно, без да ползваме консултантски услуги, разработваше проекти, кандидатстваше, печелеше, изпълнявахме проектите, и то без да имаме сериозни финансови санкции. Но това беше преди.

Сега е трудно да печелим проекти. И тук също има огромна несправедливост, защото нашата община има възможност да кандидатства единствено и само по тази оперативна програма, която е свързана с развитието на селските райони. Там ресурсът е изключително малък и всички се бият за малко проекти. В същото време за друг тип общини, които имат право да кандидатстват по Оперативна програма "Региони в растеж", просто има заделени едни милиони и единственото задължение на местната власт е да определи за какво да ги похарчи. Впрочем, сред потенциалните получатели на средства тук незнайно как са попаднали определени малки общини. Всичко това е крайно несправедливо и води отново до неравномерно развитие на регионите.

За да не съм безкрайно песимистичен, трябва да кажа, че продължаваме да изпълняваме своите задачи. Не стоим на едно място и не се оплакваме, чакайки нещо да ни се случи.

Тази година е важна за нас, защото имаме юбилей - 55 години от обявяването на Полски Тръмбеш за град. Всички събития са подчинени на годишнината. На 8 септември е празникът на града, тогава ще бъде и кулминацията на тържествата.

Свой юбилей през тази година отбелязва и танцовият състав - 45 години. През септември за пети пореден път ще се проведе конкурсът "Полски щурчета", който е под патронажа на Веселин Маринов, наш почетен съгражданин. Тук си дават среща млади изпълнители от цяла България, а проявата е на изключително сериозно ниво.

Излезе и най-новото издание на нашия музей и на неговия директор, който е изследвал християнските черкви и параклиси на територията на общината. Става въпрос за сериозен труд, който също е посветен на 55-годишнината на града.

Продължаваме да сме оптимисти, че нашият град и нашата община имат бъдеще. Съзнаваме, че в момента живеем във време, което не е най-доброто, но с действията си съхраняваме това, което сме постигнали, и очакваме по-добри дни. Общината досега никога не е имала неразплатени разходи, нямаме просрочени задължения, спокойни сме за бъдещето си. И очакваме нещата да се подредят по начин, който заслужават нашите съграждани, по начин, който заслужава нашата държава. Той трябва да е и справедлив, работим за това.

- Кмет сте четвърти мандат. Определят ви като сериозен, отговорен и амбициозен. Това ли е рецептата за успешния кмет?

- Не мога да дам рецептата, но ще цитирам мой приятел, който казваше: "За да кажеш, че си кмет, трябва да си повторил поне мандата си". През тези близо 16 години сме имали своите сериозни успехи, имали сме, за жалост, и своите болки със загуби на близки хора, с пропуснати възможности и т.н. Но знаем едно, че ако отново трябва да извървим пътя, ще го извървим по същия начин, защото винаги сме били с добри намерения. Може би основната рецепта е да бъдеш с добри намерения за това, което правиш.

- Предстоят важни избори за България - за Европейски парламент и за местна власт. Виждате ли успеха на лявата алтернатива?

- Българското политическо пространство е малко странно. Например няма дясно, което е парадокс, има силно ляво, доминирано от БСП. Пожелавам си разумът да победи на тези избори, а всеки знае в момента кое е разумното за България.