Интервю
Георги Богданов: Има нужда от детски омбудсман в България
Социалните работници нямат желание и необходимост "да продават" българчета в чужбина, казва изпълнителният директор на Националната мрежа за децата
/ брой: 98
Георги БОГДАНОВ е магистър по Европейска социална политика и социална работа от Нов български университет. Доктор на науките от Историческия факултет на Софийския университет. Работил е по проекти, свързани с антидискриминационни политики за деца и уязвими групи. Работил е още за Charity Know How - Великобритания, UNICEF, Световната банка, DG Employment Social Affairs and Equal Opportunities и други международни и национални организации. От 2011 г. е член на управителния съвет на европейската мрежа за правата и благосъстоянието на детето - Юрочайлд. От април 2017 г. е президент на регионалната коалиция за закрила на детето Child Pact. Националната мрежа за децата е обединение на 152 граждански организации и съмишленици, работещи със и за деца и семейства. През 2018 г. организациите от Националната мрежа за децата са подкрепили с работата си 74 000 деца и над 13 000 семейства.
"Всяка година има над 550 сигнала за насилие над деца"
- Г-н Богданов, защо не стихват протестите срещу Стратегията за детето - дали остана неразбрана, или наистина е видимо неприемлива, щом не среща интересите на детето и на семейството?
- Неточни са и двете твърдения. Истината е, че в общественото пространство се наложи едностранчиво разглеждане на текстовете от стратегията. Мерките за грижа за децата, разписани в нея, бяха извадени от концепцията за ценностите на целия документ и бяха представени като камшици в ръцете на митични злосторни същества, наречени социални работници. Заради това част от родителите започнаха да се страхуват, че децата ще им бъдат отнети по неясни и нечисти подбуди. В действителност във всекидневната практика на социалните работници извеждането на дете от семейството е последна мярка, до която се прибягва единствено в случаите на крайна безизходица и липса на каквото и да е по-добро решение.
Отново подчертавам, че това са страхове само на част от родителите. Противниците на стратегията далеч не са представителна извадка на всички родители в България. В този смисъл не можем да твърдим, че Стратегията за детето не среща интересите на семействата.
- Основното основателно опасение на родителите е не толкова по отношение на самите текстове от стратегията, а по-скоро за начините на практическото й прилагане. Именно тук се усеща огромната липса на действия от страна на държавата.
- Да, държавата е тази, която да гарантира, че митичните социални работници не са злосторници, а са хора и родители като нас; че нямат желание и необходимост "да продават" българчета в чужбина и че правят всичко по силите си да защитят децата. И тези социални работници, и цялата система трябва да бъдат подпомогнати и в тях да се инвестира, те да се обучават и развиват, за да имаме една по-добре работеща система. Но да се твърди, че те "отнемат и изнасят деца", е толкова абсурдно и толкова грозна клевета, че отново призовавам представителите на институциите да излязат и да обяснят на хората, че това не е вярно, за да не се демонизира гилдията, която и без това работи при много трудни, направо невъзможни условия.
- Омбудсманът Мая Манолова поиска да се изтегли изцяло стратегията заради сериозен проблем в диалога между държавните институции и родителите. Вашето мнение?
- Всъщност омбудсманът Мая Манолова имаше едно първо становище, в което казва: "заставам зад мисията и целите на новия стратегически документ", както и че "Стратегията е визионерски документ, насочен към децата и цялото ни общество", отправяйки две препоръки за подобрение към нея. Във второто си становище от 15 май тя твърди точно обратното: "Особено разрушително е и противопоставянето на интересите на детето на семейните ценности, тъй като благополучието на детето не може да бъде отделено от това на неговото семейство."
Ние от Националната мрежа за децата, която обединява над 150 организации от страната, работещи с деца и семейства, не знаем какво в крайна сметка е нейното становище за стратегията и това още повече налага обособяването на отделна позиция на детски омбудсман в България.
- Комуникацията между държавата и родителите стана проблем, изхождащ от отношенията между държавата и гражданите й като цяло.
- Но наличието на конфликт или неразбирателство не е причина да се оттеглим от процеса и да чакаме проблемите да се разрешат от само себе си. Държавните институции трябваше да застанат и да обясняват всеки ден какво има в тази стратегия и какво няма, за да бъдат разсеяни фалшивите новини и дезинформацията, с която беше залято цялото ни общество. Иначе какво ще се случи? Държавата се оттегля от ангажиментите си за закрила на българските деца ли? Всяка година има над 550 сигнала за насилие над деца. По-голямата част от тях - над 200, са за физическо насилие, жалбите за неглижиране на деца от родителите им са над 150, сигналите за сексуално насилие - 61. Какво правим с тези деца? Оставяме ги на произвола на съдбата ли?
- Протестът на родителите изтъква и това, че документът не ни обединява в името на децата. Че има разминаване между интересите на детето и семейните ценности. Има ли основание за такъв извод?
- Интересите на детето са същите, каквито са интересите на всеки един друг член от семейството. Нямаме спор, че ако единият родител нарушава някое право на другия родител, той не само може, но и трябва да потърси защита. Такива например са станалите публично известни множество случаи на домашно насилие в последните години. Защо тогава имаме спор по този въпрос, когато са нарушени правата не на родител, а на дете?
- Недостигът на средства за отглеждането на децата може ли да разделя деца и родители? Темата за правата на детето и състоянието на семействата днес у нас продължава да е Гордиев възел.
- Това твърдение е част от разпространяващите се митове. Напротив - ние като Национална мрежа за децата настоявахме да има текст, в който изрично да се казва, че деца не биват да бъдат извеждани от семействата поради бедност. Инструментариумът, с който боравят социалните работници, е разнообразен и се използват всички възможни начини за подкрепа на семействата в осигуряването на помощ - подкрепа при намирането на работа, насочване към квалификационни програми за придобиване на нови умения, консултация и помощ при кандидатстването за социални помощи и други придобивки и т. н. В някои от случаите, трябва да признаем, тези мерки се оказват недостатъчни, защото кризата в семейството е толкова голяма, че има риск за здравето и живота на детето - например системно малтретиране, трафик, сексуална експлоатация и пр. В тези случаи на първо място се търси възможност за настаняване при близки и роднини и едва след това приемно семейство или друга социална услуга. Във всички такива случаи извеждането на детето е временно, до подобряване на условията в семейството, и през целия период общуването между детето и родителите не бива да бъде прекъсвано. Алтернативата на приемната грижа е настаняване в социална услуга от резидентен тип, т. е. настаняване в дом, което дори противниците на Стратегията за детето, вярвам, биха се съгласили, че не е по-добър вариант.
- Практиката по света какво показва?
- Всяка държава има план за децата си! Ние трябва да изберем ще бъдем ли такава държава, или не. Има атака в световен мащаб за правата на децата и за правата на човека. Тази атака идва от крайнодесни религиозни кръгове, които са обвързани с националистически партии и налагат тезата, че човешките права са нещо лошо и трябва да следваме естествения път на нещата. На практика има тенденции, които отричат всички постижения, до които е достигнало човечеството - в областта на репродуктивното здраве, образованието, защитата на слабите и неоправдани слоеве от обществото и пр. От нас зависи по кой път ще поемем като държава и нация и какво бъдеще ще осигурим за децата си!