Геополитическо "Лего"

Повечето от нас познават детската игра "Лего". Тя позволява на децата в зависимост от своята възраст да създават различни конструкции. Това им дава възможност да развиват своето умение да синтезират от наличния "материал" нещо като конструкция, която има логичен смисъл. Естествено, в зависимост от възрастта, фирмата производител предлага различен номер на играта. В настоящата статия ще се опитам да предложа на любознателните читатели една конструкция от по-сложния международен тип "Лего", която има и определено геополитическо измерение.
За страна като България, която е изгубила почти тотално своя национален суверенитет, все още е от значение да разбира тенденциите, които се пораждат в глобализиращия се свят. Това е жизнено важно! В противен случай ще приличаме на тези гротескни фигури от телевизионната програма "Комиците", която възторгва една огромна част от електоралната биомаса в милата ни родина. За съжаление една значителна част от националните медии не предлага анализи, които да послужат за катализатор на мисловните процеси в черепните кутии на тези, които все пак сутрин преглеждат националната преса или стоят пред телевизионните програми.  Искрено се извинявам, но както е казал Платон на своите ученици "Следвайки ме, по-малко мислете за Сократ, а повече за истината". По-ясно казано - това, което ще напиша, няма да се хареса на всички.

След състоялите се преговори на 20 юни т. г. между руския президент Владимир Путин и американския му колега Барак Обама стана ясно, че няма промяна в предварително обявените им позиции. За България е изключително важно какво са се договорили Путин и Обама. Най-опасното е България заедно с Румъния и Сирия да се окаже в "пакетна сделка", която да ни вкара в орбитата на Високата порта

Ще започна с това, че Европейският съюз бавно, но уверено тръгва по пътя на СССР. Днешната брюкселска международна администрация, която храни много от локалните "трубадури на обединена Европа", все повече започва да прилича на чиновниците от времената на развития социализъм. В рамките на ЕС, особено в Източна Европа, лавинообразно намаляват еврооптимистите.  Трябва да си тотално сляп, за да не виждаш, че зад икономическия и политическия съюз в Европейския съюз все по-релефно изпъква германската марка, а някъде в далечината се вижда и френският франк.  Нима не е ясно, че Германия като икономически локомотив с политическия акомпанимент на Франция поддържа центростремителния процес с цел откриване и поддържане на пазарите на страните-членки на ЕС за германската индустриална продукция. Не е сложно да се досетим, че въпросните държави се "качват" на кредитната германска шейна. След крахът на този тип европейска държавност, каквато имаме и в България, логично е преминаването към нов тип политически съюз на еврочленовете около Германия и начело с Германия.  Древният тевтонски дух се възражда в Европа без щикове, а на финансово-икономическа основа. Френските геополитици имат един много точен израз - "германски свят".  Това е Централна и Югоизточна Европа. Това е транспортен коридор N 7 (река Дунав), наречен още Дунавска стратегия. Разузнавачът и дипломат Кисинджър твърди, че днешната европейска държавност е далеч от традицията даже във философски план. Той смята, че тя е чужда на американците. Някои руски експерти смятат, че днес Евросъюзът започва да плаща за своята неразумна политика, непосредствено след разпада на СССР. Нещо повече, има мнение, че истаблишментът на ЕС, т. нар. евробюрократи, трябва да сподели съдбата на съветската номенклатура. И в двата случая важи с пълна сила шегата на съветските журналисти непосредствено преди рухването на Съветския Съюз: "Ние сме хора принципни - и парите ще вземем, и истината ще кажем".
Днес ЕС тръгва по пътя на Общността на независимите европейски държави (нещо като ОНД). Тенденциите подсказват, че както имаме Британска общност на нациите, така след време ще се роди и Германска общност на нациите. Само един лек щрих от т. нар. Западни Балкани. В момента страните-членки на ЕС масово намаляват своите въоръжени контингенти в Косово, а Берлин увеличава своите военни три пъти. Германия си остава една от най-стабилните държави на Стария континент. Ако се вгледаме във външната политика на Кремъл, то няма как да не забележим, че руснаците търсят сближение с носителите на традиционната държавност.
И преди съм писал, че в Европа протичат два противоположни процеса по отношение на националните държави. Първи, тотален демонтаж на държавността и загуба на национален суверенитет. Втори, точно обратен на първия, укрепване на националната държава във всички нейни възможни измерения. Москва е поела курс към стратегическо сътрудничество и съюз с Берлин. Това обяснява ресурсното обезпечаване на Германия от Руската федерация и потокът от германски технологии към Русия. Тук съюзът от геополитическа гледна точка е естествен. Става въпрос за две континентални държави.
Погледнете периодичните срещи на високо равнище в Брюксел. Какви са резултатите? Единствено нашият премиер се радва като дете, когато те приключват навреме, та той да не пропусне някой международен мач. В действителност имаме имитация на заетост и деловитост на пусто място, всичко е "от воле" и тотална импровизация. 
Интересът на Русия е да се предотврати въоръженият конфликт между Израел и Иран. В тази част на света няма как да настъпи мир, ако няма мирни стратегически договорености между Техеран и Тел Авив.
Ситуацията в Египет също е много интересна. Президент в страната на фараоните стана Мохамед Мурси от "Мюсюлманските братя". Малко са тези, които знаят, че той е инженер от много висока класа, който е работил в авиокосмическия сектор на САЩ. Картината в Египет е малко комплицирана. Всички казват, че "Мюсюлманските братя" са ислямисти. И повечето от нас в този случай си представят брадати терористи. Различните видове ислямисти включват много широка палитра от различни тълкувания на Корана. Нещо като при понятието социалисти. Последните също включват много широка палитра: социалисти, социалдемократи, национал-социалисти и т. н.
Кайро се отдалечава от Рияд. Саудитска Арабия по времето на Мубарак хвърляше огромни средства в световно известния египетски университет Ал-Азхар. По-ясно казано, предишният президент в Египет не беше толкова светски човек. С идването на власт на "Мюсюлманските братя" в страната на фараоните "пъпната връв" с Рияд бе скъсана.
По отношение на Сирия позицията на Москва е изключително ясна. Сергей Лавров заяви: "Изглежда, преобладават стремежите да се постигне смяна на режима в Дамаск като елемент от голямата регионална геополитическа игра. В тези разстановки, без съмнение, участва и Иран, в чието отслабване на регионалните позиции е заинтересован широк конгломерат от държави, включващ САЩ и страни от НАТО, Израел, Турция, а също някои страни от региона". Следващото изречение, произнесено от външния министър на Руската федерация, показва визията на Москва за съвременното състояние на света: "Съществуващата в периода на студената война проста, "двоична" конструкция, се вместваше във формулите "Изток-Запад", "капитализъм-социализъм", "Север-Юг", сега се сменя с многомерна геополитическа реалност, в която вече няма да се получи открояването на един над оставалите фактори. Глобалната финансово-икономическа криза окончателно постави точка в разсъжденията за възможностите за доминиране на която и да е система в която и да е област - било икономика, политика или идеология".
Сергей Лавров публично обявява и още една изключително важна тенденция в международните отношения. Той констатира, че е налице "по-нататъшно повишаване на тежестта на фактора - цивилизационна идентичност в международните дела".
На 20 юни т. г. се състояха преговори между Владимир Путин и Барак Обама. Като се имат предвид общите фрази, които ползваха двамата световни лидери на дадените пресконференции, може да се направи извод - няма промяна в предварително обявените позиции, а се е състоял търг. За България е изключително важно какво са се договорили Путин и Обама. Най-опасното е България заедно с Румъния и Сирия да се окаже в "пакетна сделка", която да ни вкара в орбитата на Високата порта.
Прословутата Г-20 се оказа една импровизация. Необмислена, неорганизирана и доста зле структурирана. Светът чрез Г-20 реагира на динамично променящата се обстановка "първосигнално". Естествено, че всяка една власт е нещо далеч по-добро от някакъв неясен и перманентен хаос. Международните споразумения трябва да са подплатени от структура, която да ги претворява в реалност. Иначе имаме красиви кадри от лъскави международни срещи, които се ограничават от звукови сътресения на въздуха и нищо повече.
Светът е в тотална интелектуална безизходица. Имаме системна криза на глобалната архитектура в света, а не толкова финансово-икономическа криза. Около нас царува широкопанорамна неопределеност. Вероятно ще бъде по-добре да се събират 20-ина от лидерите на най-големите ТНК (транснационални корпорации), които имат реална власт, финансови ресурси и реални механизми за претворяване на техните решения в реалност.
Френското издание "Atlantico" на 14 юни т. г. публикува статия със заглавие "Оста Русия-Евразия против Запада" с автор Силвестър Монгрение. Той твърди, че Владимир Путин гради оста Русия-Евразия, а не стабилни партньорски отношения със Запада. Странно, чак сега се сети някой на Запад, че Москва в своите външни отношения строи нещо, което ще обслужва Русия и света, а няма да е само в интерес на Запада. Руската икономика е непосредствено след тези на Китай и Индия и е с годишен ръст от 2011-а 4,3 процента.
Кои отслабват? Евроатлантика-САЩ и Европа. Искаме или не искаме, отслабващият европейски баланс ще бъде взет на ръководство от Германия. Родината на Хенри Кисинджър. Ето защо той подкрепя Владимир Путин и това е очевидно за тези, които следят внимателно неговите пътувания извън САЩ.
Ако описаната по-горе тенденция се запази, то ще бъдем свидетели и на сериозни промени във външнополитическата линия на Лондон. Няма да бъде абсолютно неочаквано Великобритания след време да се превърне в партньор на Москва.   
Владимир Путин работи за вписването на Русия като "пункт" за световния транснационален капитал. И по този начин да го постави в служба на национално-държавните интереси на Руската федерация и света. Руският президент много ясно формулира и магистралното направление за развитие на руския народ. Владимир Владимирович казва: "Ние сме готови да предоставим на инвеститорите не само ново качество на финансовата, транспортната, енергийната инфраструктура - всъщност сега се създава принципно нов евразийски пазар с нова конфигурация и гигантски перспективи". Днешна Москва твърдо се ръководи от принципа "Жажда за промени". Това е безусловно мотор на прогреса, но тя става контрапродуктивна и даже опасна, ако води към разрушаване на гражданския мир и на самата държава.
Нашите братя с елементи на нашето цивилизационно "Лего" строят нещо, което ще бъде водеща конструкция в света. Необходимо е да си зададем откровено въпроса! А трябва ли въобще да ги "стигаме американците", както пееше преди време Тодор Колев?