Гениалността на забраните в Студентския град

Блестящо неизпълними идеи започнаха да се раждат в главите на ректорите на софийските универститети след поредния смъртен случай на територията на Студентски град. Макар и звучащи резонно, повечето от хрумките бяха посрещнати от младежите къде с присмех, къде с възмущение. В опита си да покажат на обществото колко загрижени за учащите са университетите, техните ръководители изброиха един куп неизпълними и понякога звучащи несериозно предложения.
Първата "гениална" хрумка бе вечерен час до 23 часа за всеки студент. Хей така, за броени минути, 20 и кусур годишни хора се превърнаха в тийнейджъри с вечерен час, или поне това бе официалното искане на някои ректори. Има резон да се стегне дисциплината в студентските общежития, но дали точно това е начинът за предотвратяване на инциденти? Младите хора веднага възроптаха срещу опцията за вечерен час, защото... В момента по закон само малолетните и непълнолетните нямат право да се шляят по улиците след 22 часа. Първокурсници, второкурсници и дори докторанти (някои от които са около и над 30-така) имат само час в повече, преди да останат заключени извън домовете си в Студентския град. Поне официално, защото неофициално всички знaят, че наредбите са ден до пладне и защото е ясно, че за спазването им ще се следи трудно. В допълнение - голяма част от студентите, които си позволяват да работят, ако искат да посещават и лекции, работят на смени, а това включва и работа през нощта. И да, някои студенти се прибират в 1 часа, защото тогава им свършва работната смяна.
Съветът на ректорите официално прие, че студентите могат да приемат гости в стаите си до 22 часа. Което бе оправдано с пиянските изцепки, случващи се в късните часове на денонощието. И студентите се изсмяха през зъби. Защото логиката, по която бе обосновано решението, е все едно да забранят на Пенчо от блок 213 в "Люлин" да си кани гости след 22 часа, защото "комшията като се напие, започва да се бие".

Студентите не един и два пъти протестираха с искания за адекватна държавна политика, насочена към младите хора

Забраната е съвсем логична

В същото време нали предназначението на Студентския град е именно за учащите, а не за техните познати, любовници и приятели по чашка. Всъщност подобни ограничения съществуват одавна. Защо чак сега се сетиха да официализират нещо, което всеки осъзнава като необходимо, не е ясно. Защо никой досега не е следил за ограниченията на външните лица също е под въпрос. Има общежития, за които се знае, че "мърдане няма" и дисциплината е много строга. Значи не е невъзможно. Въпрос на желание и хъс да се спазват забраните. И на контрол от страна на тези, от които това зависи.
Някъде там се промъкна и идеята да бъде забранено студентите да вкарват алкохол в стаите си. Безброй младежи потръпнаха в див ужас, че няма да уважат качествено "татьовата ракийка", подготвена за поливане на сесията. Девойки с разбити сърца въздъхнаха, че ще си останат с ниско кръвно, защото няма да повдигат нивото на хемоглобина си с чаша червено винце вечер. Неочакван удар върху битовия алкохолизъм на българина и тежка участ за павилионите с алкохол в Студентския град. Освен че подобно решение би увеличило количеството на стъкларията, захвърлена по малкото останали тревни площи и около многобройните блокове, едва ли би понижила промилите алкохол в кръвта на младежите. Спорно е дали подобна забрана не нарушава права на човешки индивиди, но освен това тя също е трудно изпълнима.

Скенери във всеки вход

биха излезли скъпа инвестиция, ежечасната ръчна проверка на студентски багажи предполага нескончаеми задръствания пред входовете, а е и потенциална предпоставка за корупция на охранителите. Накратко - почти невъзможно е да се ограничи пресушаването на високоградусови бутилки в тесните студентски стаи.
Решението в общежитията да не се допускат пияни младежи само по себе си звучи добре - няма да има скандали по етажите, ще се намалят сбиванията и проблемите. Не че това ще попречи на подпийналите младежи да се напият порядъчно и пред общежитието, а след това да изнасят нощни серенади на спящите. Не дай си, Боже, да припаднат в алкохолен делириум на паважа - няма да има великодушен съсед, съквартирант или приятел да им помогне. А как точно ще се определя кой колко е пиян, за да не бъде допуснат в общежитието? Във форумите вече се носят легенди за закупуване на дрегери (отново скъпа за университетите спорна инвестиция), които да отчитат промилите алкохол в кръвта на младежите. По-отраканите вече се заканват да "натопят" несимпатични колеги за пиянство, за да им бъде отказан достъп до общежитието...
В УНСС проявиха загриженост на младите хора - разбра се, че има официални договорености с чалга заведение (което съществува от години, а загрижени майки го "откриха" чак сега). В добавка се раздавали безплатни карти за високоградусови напитки. Трябва да се отчете, че подобни карти се раздават и в други учебни заведения. Практиката дори не е български патент. Сякаш за някого в България са тайна

"университетските" партита

в дискотеките в Студентския град, за които студентска карта или книжка гарантират безплатен вход, има промоционални напитки и намаления за бутилките с алкохол - те важат не само за УНСС. Има партита на Медицинския, на Техническия, на ВИАС, на всички университети. На някои от тях присъстват докторанти, асистенти и преподаватели. Да не забравяме и партитата на студентите в Свищов, които дадоха показно за тежки маси, кръшни девойки и университетски преподаватели, казващи си наздраве с кандидат-висшисти, покрити с тъмна слава.
"Никой не ти е наливал алкохола в устата", анализират през деня трезвениците в компанията, докато се присмиват на колегата си, страдащ от махмурлук след поредната запивка. Заведенията просто се възползват от желанията на студентите. И печелят от това. Търсенето определя предлагането. Студентите са пълнолетни и сами носят отговорност за постъпките си, не е коректно вината да се хвърля само на другите. А обвиненията, че една от дискотеките се била самонастанила в студентското градче, са повече от абсурдни. Защото сградата съществува като дискотека (и с чалгата, и с отделение за нечалгаджии) от години. Преди тя да се превърне в настоящата чалга крепост, градската легенда твърдеше, че алкохолът в дискотеката е резултат от лабораторните упражнения в химико-технологичния университет и затова цените са толкова ниски. Дискотеката в бл.33 пък е една от малкото на територията на Студентския град, които не си е сменяла името - проява на постоянство, така да се каже, т.е. няма как университетът да не е наясно с дейсността й. Някои от чалга заведенията сменят името си всяка година или през две, с тях и собствениците си, но не и вътрешната атмосфера на ориенталски ритми, разголени деколтета и пресушени бутилки.
Сред идеите на университетските ректори имаше и такава за преместване на студентите в с. Лозен. По-смешното е, че имаше сериозна дискусия по въпроса. Поредно прехвърляне на отговорност, без да се решават проблеми. Местенето на младежите ще отвори повече въпроси за решаване, но защо не - ще има повече пари "за усвояване". Неясни бизнесмени ще се втурнат към "публично-частното инвестиране" и строеж на блокчета за бъдещите висшисти. Колко би излязло това удоволствие на университетите и на държавата не е ясно, както не е ясно и колко дълбоко родителите ще трябва да бръкнат в джобовете си, за да

изплащат наемите

на децата, които по всяка вероятност ще се водят живущи в "луксозни условия, а не в комунистически панелки". А съвсем не е ясно кой и как ще забрани на строителите да изграждат места за "извънучебно забавление" и в Лозен. Нито какво ще се прави с реститути, които неминуемо ще се появят веднага щом се обяви терен за студентско градче. В замяна, за да излезе по-евтинко, цялата инфраструктура в настоящия студентски кампус може да се хариже на мастити бизнесмени и съвсем официално да си направим "Град на греха". Ще е лесно - на сравнително малък периметър са събрани множество дискотеки, барове, клубове. И много стаи, които лесно могат да се превърнат в евтини мотели.

Политическа воля за решаване на проблема

явно няма не от днес или от вчера, а от години. Интересът клати феса, нали знаете. А интереси в Студентския град - бол. Не държавни, разбира се. Просто напоследък често взе да се говори за инцидентите, които стават в Студентския град. И трябва да се изобрази загриженост. А всъщност е просто - трябва само воля за Студентския град да се направят специални правила като за национална територия. Вместо например в Зимния дворец да се шири дикотека с кръшни ритми за около 900 души, чалгата просто да се изгони оттам и на сградата да бъде върнато спортното й предназначение. Каквито и обезщетения да трябва да се платят на частните заведения или собственици, допускани с години в кампуса, те пак ще са по-малко от разходите за проектирането, отчуждаването, строителството и обзавеждането на нови общежития.
Един нелеп инцидент напомни на ректори, политици и ред важни лица, че и те носят отговорност за случващото се в Студентския град и с младите хора като цяло. Истинското решение се отлага с години, палиативните мерки пак изскочиха на преден план. За пореден път - закани за затягане на дисциплината, борба с порока и какво ли още не. Позната картинка след всеки инцидент. "Всяко чудо за три дни". Както преди, така и сега политическа воля да се реши проблемът няма. До 15 април бе срокът комисия в НС да предложи реални мерки. Да сте чули нещо? Няма и да чуете. Със симулиране на дейност нищо не може да се реши, а Студентският град ще продължи да пълни новинарските кримихроники. И студентите ще продължат да се поздравяват рано сутрин с "наздраве" и "на екс", откривайки свободата от липсата на какъвто и да е контрол в един квартал, който само по име се нарича студентски.