23 Юни 2026вторник17:59 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Генезисът на протеста

/ брой: 143

автор:Веселин Стоянов

visibility 4869

От всичките двадесет стихотворения на Христо Ботев отпадат от програмата по литература "Майце си" и "Моята молитва". В проекта за промяна на учебния план е записано още, че от произведенията на Иван Вазов няма да се изучава "Чичовци", учениците ще се запознаят само с част от "Епопея на забравените". Алеко Константинов пък е представен единствено с "Бай Ганьо в банята", отпада "До Чикаго и назад". Няма да се учи и "Тютюн" на Димитър Димов. Вместо това влиза друг негов роман - "Осъдени души". Най-известното стихотворение на Никола Вапцаров "Вяра" също няма да се изучава по план-програмата. От Пейо Яворов отпадат "На нивата", "Заточеници", "Арменци". Според проекта в учебната програма по литература няма да бъдат включени още: "Хамлет" на Шекспир и "Тартюф" на Молиер. Липсват и "Робинзон Крузо" от Даниел Дефо, "Граф Монте Кристо" от Александър Дюма.
Тая дивотия била подписана от бившия заместник-министър на образованието от служебния кабинет Мариана Банчева и за нея били похарчени близо 2 млн. лева. Или били приготвени за харчене - не стана ясно. Два милиона - за какво? За аутодафе ли! Самата заместник-министърка Мариана Банчева обяснила, че тези "промени" целяли повече свободно време за учениците. Вероятно за да имат време да киснат по заведенията, забили поглед в новите си смартфони.
Не знам какво стана с въпросната Мариана Банчева, но социалните мрежи кипнаха. И с право! Защото, макар и във временни правителства, чиновниците успяват да ги натворят такива, че направо да се чудиш как са я докарали до такива постове. Понякога си мисля, че ако животът ни се случи в един ден, просто ще полудеем от откритието, че всички живеем в дом за сираци, който е заключен с ръждясалите катинари на идеологемите. А чиновниците са затворнически надзиратели. Затова България прилича на магистрална проститутка, а нейните чиновници са сутеньорите, които я предлагат на господата с лъскави автомобили.
Давам си сметка, че думите ми са тежки. Но те не са просто ядни слова, а думи на изумление. Освен всички ежедневни дертове върху нас, по-скоро върху децата ни, се извършва геноцид. Геноцид върху тяхното бъдеще. После журналистите стреснати възклицават с петсантиметрови букви в заглавията, че кандидат-студентите били неграмотни. Ами какви да са!? Всеки роман, стихотворение, пиеса, разказ е учебник за живота, както са музиката, математиката и историята. Както е всичко онова, което се учи. Днес децата ни се учат в моловете, в студиата за тату или в салоните за автомобили. В това няма нищо лошо, това е естествен стремеж към външните прояви на иначе красивия свят. Обаче ако вътрешният свят остане кух и обвит в паяжината на бедничката мисъл... магистралата е близко.
Без да бъде изход, разбира се.
Затова учебникът на живота трябва да бъде дебел и посещаван по-често. И това трябва да става всеки ден, а не да си мислим, че вече сме го прочели. Както виждате - не сме! Днес го четем заедно с младите, които протестират на площада или в социалните мрежи. Но изглежда четем различни книги. Бунтът не е бент! Той не може да събере полезната вода във водохранилище и да прави от нея енергия за ежедневието или напоителна система за нашите надежди. Бунтът е онази силна вода, която помита всичко, но после се оттича и след нея се виждат потрошените останки на статуквото. Но след това трябва да се гради. А за градежа на каквото и да е са нужни умни и интелигентни хора.
За всичките тези 23 години, откакто ни връхлетя демокрацията, ние не изградихме тези умни и интелигентни хора. Ако някои все пак - единици, по някакво чудо, успяваха да се изградят, ние ги прогонвахме в чужбина. Затова днес в протестите не виждаме рационалното, а надделява емоционалното. Тоест в продължение на 23 години страната ни беше помитана последователно от нови и нови вълни на протести, а ние нямахме време да градим. Това е генезисът на сегашните протести. Едни от протестиращите не знаят какво да правят с енергията, която протестът генерира, и категорично отказват да оглавят силата на улицата, а други хитреци се гушат между знамената, чакайки своето време да седнат в парламента. Като захлади, всички се хващат на общо хоро, сякаш са дошли на сватба. Всички тези парадокси се дължат и на това, че от програмите им отдавна са били изключени произведения, които намирисват на бунт. 
 Такива работи...


 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ