"Газпром" не предвижда газопровод към България, преговори с Москва за хъба не са водени

"Газпром" и турските му партньори обсъждат строителството на морски газопровод за Турция. Други варианти, включително строителството на газопровод за България, не се разглеждат. Това съобщи председателят на УС на "Газпром" Алексей Милер пред журналисти, предадоха руски медии. Изявлението му беше направено минути преди откриването на конференцията във Варна, на която българското правителство и Европейската комисия представиха концепцията за газов разпределителен център "Балкан" и на която нямаше представители на "Газпром". Преди Милер и руският енергиен министър Александър Новак обяви във Владивосток на Далекоизточен икономически форум, че Москва не обмисля възможността за строителство на газопровод по дъното на Черно море. Газопровод през България не се обсъжда. Темата "Южен поток" не стои, допълни още Новак.
А на форума у нас бе съобщено, че нова проектна компания, дъщерна на държавната "Булгартрансгаз", ще поеме изграждането на газовия хъб "Балкан". До 50% от капитала й се дава на стратегически инвеститор. Инвестицията се оценява на около 1,5 млрд. евро, а изграждането му се очаква да започне през 2020 г. Пет страни вече били заявили интерес да доставят газ на бъдещия газоразпределителен център, сред тях е и Русия. Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на инвестиционната кръгла маса за новия правителствен проект.
На форума участваха около 35 компании, сред които световни гиганти и регионални играчи с разработвани газови проекти у нас и в региона на Балканите. "Газпром" обаче не изпрати представители.
"Няма да позволим България да бъде заобиколена и ще използваме правото си на вето", заяви  Борисов по повод коментара на шефа на "Газпром" Алексей Милер, че няма да има тръба от "Турски поток" към България и доставките на руски газ към Европа ще стават през Гърция. Европейският съюз е длъжник на страната ни по отношение на газовите доставки, защото България е била лоялна и дисциплинирана и е изпълнила всички европейски изисквания, изтъкна Борисов. Той призова Европейската комисия да следи за стриктното изпълнение на европейските правила и по отношение на Гърция, ако Русия реши да внася газ в Европа през "Турски поток". Плановете за този газопровод са част от газа да отива за турския пазар, а друга за Европа през хъб близо до турско-гръцката граница.
Газовият хъб "Балкан" ще даде техническата инфраструктурна възможност за конкурентен сблъсък на различни доставчици, заяви вицепремиерът по икономическата политика и еврофондовете Томислав Дончев.
След като Европейската комисия даде разрешение за изграждането на газовия център "Балкан", вече може да започнат преговорите за събиране на максимални количества газ за него. Предстоят тристранни срещи между Брюксел, София и всеки, който е готов да участва в хъба, каза Борисов.
По думите му към газовия център има заявен интерес от Азербайджан, Туркменистан, Иран, САЩ и Русия. Преговори с Москва за газовия хъб досега не са били водени, защото той е бил само на идеен проект и без одобрението на ЕК, каза премиерът. В същото време преди дни руският президент Владимир Путин обяви, че иска "железобетонни гаранции" от България и ЕС, ако Русия реши да прави нова тръба до нашия черноморски бряг.
Източниците за захранване с газ на хъба са няколко - руски газ през нов газопровод или през съществуващия Балкански газопровод (през Украйна и Румъния), от Каспийския регион, втечнен газ от терминалите на Гърция и Турция, както и от собствен добив, каза Томислав Дончев.
Ако страната не реализира проекта за газовия хъб "Балкан" и остане само с газовата си връзка с Гърция, отново ще останем зависими, каза Борисов.
Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов заяви, че необходимите инвестиции за изграждане на трасетата ще бъдат около 1,5 млрд. евро, като точната сума ще стане ясна след приключването на предпроектните проучвания, които са предвидени за 2017-2018 г. Според него в зависимост от инвеститорския интерес може да се избере и вариант с изграждането на два, а не на един тръбопровод.


"Балкан" можел да работи и без руски газ, твърди еврочиновник

Проектът за газовия хъб "Балкан" ще се развива независимо от това какво се случва със "Северен поток 2" или "Турски поток", независимо от обстоятелствата, заяви вчера Клаус-Дитер Борхард, началник на "Вътрешен енергиен пазар" в Генералната дирекция "Енергетика" на Европейската комисия (ЕК). Борхард, заедно с вицепремиера Томислав Дончев и министъра на енергетиката Теменужка Петкова, посети компресорната станция "Провадия" край Варна.
По думите му е добре и руската страна да се включи в проекта, защото "колкото повече ликвидност има, толкова по-добре". Борхард посочи, че хъбът може да започне да работи и без руски газ, но на по-късен етап това ще попречи на неговата конкурентоспособност. До 9 ноември в ЕК трябва да бъде представено предложението за извършване на предпроектни проучвания за реализацията на газовия хъб, а след това може да бъде осигурено и финансиране, допълни Борхард.
Газопреносната инфраструктура, с която разполага България, е абсолютно надеждна и ще бъде гарант за реализацията на проекта за газов хъб, каза енергийният министър Теменужка Петкова. По повод договарянето между Русия и Турция за "Турски поток" вицепремиерът Томислав Дончев посочи, че това няма никакво отношение към проекта за газовия хъб "Балкан". Това не са конкурентни проекти, както и хъбът не е продължение или алтернатива на "Южен поток", посочи Дончев.