Гавра с Нобел

Нобеловата награда за мир за 2025 г. беше присъдена на венецуелския опозиционен лидер и активист за човешки права Мария Корина Мачадо "за нейната неуморна работа за насърчаване на демократичните права на венецуелския народ и за нейната борба за постигане на справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация“. Това е официалната позиция. Мачадо измъкна наградата под носа на американския президент Доналд Тръмп.
Погледнато реално - дори и на него да бяха връчили Нобела, щеше да бъде не по-малка гавра с приза и всички негови носители досега, отколкото е в момента. 
Нобеловата награда за мир всяка година предизвиква може би най-интригуващ интерес. Тя се определя от петима души от Норвежкия Нобелов комитет. Предполага се, че комисията предварително се запознава с биографиите и заслугите, поради които са номинирани кандидатите. Интересното в случая с Мачадо е, че името й дори не се спрягаше като номинация, какво остава като ключов претендент. Пък и опозиционни лидери като нея има по цял свят, някои дори са много по-известни.
Коя е всъщност Мария Корина Мачадо? Основното, което може да се каже за нея, е, че е върла противничка на управлението на покойния президент Уго Чавес и настоящия държавен глава Николас Мадуро.
Не й позволиха да се кандидатира на последните президентски избори, защото според нея и привържениците й, щяла да спечели. Но вотът беше миналата година, защо тогава не я обявиха за "мъченица" и не й връчиха отличието? Освен да говори срещу Мадуро, да прави протести от време на време, тя абсолютно нищо друго не прави. Преди нея Венецуела имаше един самозван президент - Гуайдо, който потъна в забрава, но поне известно време "демократичните страни" го признаваха за "законния лидер", канеха го по срещи на върха, а Мачадо - нищо.
Причината да получи наградата била "за насърчаване на демократичните права на венецуелския народ". Тук отново се вижда, че журито в Норвегия не си е свършило добре работата. Подобно на други десни и крайнодесни латиноамерикански управляващи (Жанин Аниес в Боливия, Жаир Болсонаро в Бразилия и др.), Мачадо е... расист. Да, тя се бори за правата на хората, но само на една определена група от тях, т.е - белите, а когато става въпрос за жените, се оказва, че само "белите" могат да бъдат обект на престъпление. В Латинска Америка съществува едно смешно твърдение, че има хора с "чиста кръв", които през всичките векове след пристигането на испанските завоеватели досега, никога не са се смесвали с други раси. И така, г-жа Мачадо се гордее с факта, че е наследничка на маркиз от Мадрид и гледа с презрение представителите на коренното население в страната и на децата от смесени бракове, (а това означава по-голямата част от народа). За справка, благодарение на Чавес и Мадуро съотношението мъже-жени в парламента е 50:50, има и създадено министерство за закрила на нежния пол.
Затова тазгодишният лауреат на Нобеловата награда за мир е, меко казано, гавра. В крак с политическата реалност. А тя диктува, че където управляват леви политици - човешките права са нарушени, властва диктатура. Нищо, че мислят за всички. А, ако Мадуро наистина беше такъв звяр, отдавна да е пратил такива като Мачадо в затвора. Ето, тогава можеха вече да я миропомажат дори.